Новини

Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) трябва да се фокусира върху достъпа до пазара и нетарифните ограничения

2015-06-09 

Вторачаст от интервюто по нашумялата тема за географските означения (ГО) и Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ). Интервюто е предоставено от Института за агростратегии и иновации, койтоВи информира относно преговорите между ЕС и САЩ по отношение на млечните продукти. За повече информация: 02 423 73 23

 

Докато предложеното Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) изглежда се радва на най-много внимание от европейските медии, това е само едно от многобройните двустранни и глобални търговски споразумения, за които в момента се водят преговори между ЕС и САЩ.

Както беше обсъдено в първата част на интервюто на Agra Europe с Джеймс Mюлхерн, президент и главен изпълнителен директор на Американската национална млечна федерация и  Джейми Кастанеда, изпълнителен директор на Консорциума за генерични наименования на храни и старши вицепрезидент на Стратегически инициативи и търговска политика за Американската национална млечна федерация, въпросът за географските означения (ГО) е основен проблем за американската страна в преговорите за ТПТИ.

Когато става въпрос за други търговски споразумения напоследък, ЕС се стреми да достигне до компромисно решение със своите търговски партньори, включително Сингапур и Канада. Преговарящите на блока се опитват и да актуализират действащите споразумения и да включат в тях ГО, както например с Мексико.

ЕС предложи да включи подобно зачитане на ГО в ТПТИ, както бе договорено с Канада, но във втората част от интервюто на Agra Europe с Мюлхерн и Кастанеда те обясняват защо тези предложения не следва да се прилагат в споразумението между ЕС и САЩ, както и по-голямото значение на млечния сектор на САЩ в международната търговия.

 

Agra Europe: Какво мислите за споразумението за ГО, което беше постигнато с Канада, чрез Рамковото споразумение за търговско и икономическо сътрудничество между ЕС и Канада(EU-Canada Comprehensive Economic and Trade Agreement (CETA). Какви изводи си направихте?

Кастанеда:

Това е голяма сделка за ЕС като поддръжник на ГО. Това е една ужасна сделка, що се отнася до законите за интелектуална собственост в Канада и по света. Какво ще се постигне с това споразумение? Ще ни попречи да използваме свободно имена, които са били използвани в Канада в продължение на много години и които са били считани за генерични (общи). Ако имаме споразумение за свободна търговия с Канада, ние няма да можем да продаваме фета, освен ако не го наричаме сирене "в стил фета" или "фета-подобно". Канада е имала закон за интелектуалната собственост, много ясен и много подобен на този на САЩ. Ето защо, ако ЕС реши да започне съдебен процес, никога не би могъл да защити "фета", защото това е общо, генерично наименование.

Но какво ще кажете например за някоя стара американска компания, която е произвеждала фета през последните 50 години. Ще могат ли те да продадат сиренето на Канада като фета?

Кастанеда:

Само компания, чието производство и продажба на този продукт ще бъде определено като "заварено положение". Всеки друг нов производител, който иска да продава на Канада, ще трябва да нарича продукта си "в стил", или "тип", или "имитация". Въпреки че САЩ има съществуващо споразумение за свободна търговия с Канада, ние нямаме достъп до канадския пазар, защото тарифите за млечни продукти са много високи. Ние се опитваме да преговаряме с Канада и да постигнем съгласие по силата на Транс-Тихоокеанското партньорство (ТТП), коeто ще отвори пазара на сирене. Но дори и ако получим достъп, пак ще бъдем в неизгодна позиция, защото ще трябва да добавяме квалификация на нашите генерични имена, като "вид" или "стил", или "имитация" – в неизгодна позиция сме спрямо канадците или Европейците.

Т.е. вашата гледна точка е, че вие сте доста разочарован от канадците по отношение на тази сделка?

Кастанеда:

Да, изключително разочарован. Изобщо от тази идея – да се добавят и други страни към общия хаос – много хора в Европа са фокусирани върху това дали ЕС може да защитава своите имена в САЩ, и мислят за това като за двустранен въпрос. Но той не е – става дума за страни, които продават на други страни, които искат да продават на други страни.

Това е по-широк проблем, отколкото засяга ТПТИ, това ли казвате?

Мюлхерн:

Рамковото споразумение за търговско и икономическо сътрудничество между ЕС и Канада (EU-Canada Comprehensive Economic and Trade Agreement (CETA) е пример за това, което имам предвид. Европейците се опитват да въведат нова концепция в техните споразумения с трети пазари, за да ни блокират. В продължение на много, много години, млечната промишленост на САЩ е била фокусирана върху големия си вътрешен пазар. До последните 15 години, наистина, нашият фокус е бил върху вътрешния пазар. Сега ние сме обърнали фокуса си навън, към световния пазар, така както Европа е направила преди много години и като много други страни са направили. Над 15% от продукцията ни сега отива на световния пазар, и това е контекстът, в който всичко се случва. Но обемът на продукция, който ЕС вкарва на световния пазар, е много по-голям, отколкото този на САЩ.
Тук ли е мястото на Световната търговска организация? Можете ли да започнете дело например,  в рамките на Световната търговска организация, за интелектуална собственост?
Има ли някаква възможност за такова нещо?

Кастанеда:

Ние сме в процес на преоценяване на нашите възможности за в бъдеще. Ние не знаем точно как ще се развият нещата. Въпреки че Европейската комисия твърди, че те не принуждават страните да приемат техните ГО, реалността е, че в много случаи ние нямаме справедлив процес. Споразуменията с Канада и Корея са пример за това. A справедлив процес означава, че ако Европа се договаря с друга държава, то трябва да следва процедурата, уточнена в Споразумения за защита на географските означения. С цел защита на ГО, трябва да се премине през процес, в които другите могат да се противопоставят на защитата на определени ГО. С други думи, няма да може да се защити нещо, без да се премине през процес.
Мюлхерн:

Това е така, защото повечето от тези преговори са извършени тайно, на четири очи. Ако те са двустранни, никоя трета страна не знае какво е в процес на договаряне.
Кастанеда:

Така че това е в основата на въпроса ни до Комисията. Защо да не се даде възможност на всяка една страна да мине през справедлив процес за всяка една защита на ГО?

Така че сте доволни от споразумението със Сингапур, в края на краищата?

Кастанеда:

Сингапур сключи споразумение с Европа, и това, което направиха е вместо да приемат сляпо защитата на редица имена, които са им били поискани, те въведоха система, в която всеки има възможност за коментар. В края на краищата, Сингапур може да приеме нещо, което може и да не ни харесва, но поне имаме шанс да се премине през един справедлив процес, а не това е случаят с Канада.
Можете ли да споделите нещо за преговорите за ТПП? Как се отнася Канада по отношение на известни отстъпки за
отварянето на млечния си сектор?
Мюлхерн:

Преговорите за млякото и млечните продукти все още не са приключили. САЩ и Япония все още преговарят по въпросите за достъпа в земеделието. Така че ние внимателно следим това. Япония е представила работни оферти и достъп. Към този момент те не са на нивото на амбиция, която бихме искали да видим, и настояваме за още. Надяваме се, че Япония ще предостави допълнителни възможности за достъп до пазара, така че
тези преговори могат да приключат по позитивен начин – по начин, който бихме могли да подкрепим. По отношение на Канада, преговорите наистина дори не са започнали. Те са засега в кулоарите, и наистина не са ангажиращи. Млечната промишленост е един от ключовите въпроси. Мнението на млечната промишленост на САЩ е, че ако Канада не е готова да започне преговори за достъп до пазара в млечния сектор, тогава Канада не трябва да участва в споразумението за свободна търговия. Никой не бива да е „за“ свободната търговия само в областите, които не го интересуват, а да я отрича в областите, където неговите търговски партньори виждат полза. Така че ние ще продължим да настояваме по тази
точка, тъй като преговорите все още не са завършили.

Имате преговорите за ТПТИ, за ТТП и кръга преговори Доха в Световната търговска организация (СТО). Изглежда, че нещата зависят едно от друго. Смятате ли, че ние ще стигнем до точката, където нещата или ще се сринат напълно – или ще се подредят бързо, имайки предвид, че всичко е взаимосвързано?

Мюлхерн:

Аз не мисля така. В този момент има много голям шанс ТТП да завърши успешно през тази година. ТПТИ е отделно нещо, има още време. Има много трудни за решаване проблеми, особено що се отнася до млечните продукти, които трябва да се адресират. Има и други, по-мащабни въпроси, които се отнасят до селското стопанство и трябва да бъдат решени между САЩ и ЕС, а те са много трудни за преодоляване.

Ако тези въпроси не получат задоволително решение и за двете страни, е трудно да се предвиди и съгласие по споразумението за ТПТИ.
Това е предизвикателството. Надяваме се, че няма да се стигне до този момент, но днес ние имаме много работа, която трябва да се свърши.
Въпросите на Световната търговска организация според мен са нещо различно. Те са около всичко това. Но аз мисля, че от наша страна, предвид дългия кръг преговори Доха, нашият подход се преобърна и се доближи до подхода ни за ТПТИ и ТТП. Ние бихме искали да видим и двете осъществени.
По отношение на ТПТИ, каква позиция ще заеме САЩ за млечните продукти и вноса им в Европа?
Мюлхерн:

Е, това е един голям въпрос. Вместо да се фокусираме върху тези безмислени разговори за ГО, ние бихме искали да обърнем внимание на
реалните проблеми на достъпа до пазара и нетарифните бариери пред търговията. Реалността е, че това е еднопосочна улица.
Въпреки всичкия шум за бариерите, ЕС изпраща $ 1,5 млрд в млечни продукти до пазара на САЩ, който има много по-ниски тарифи, отколкото ние плащаме, когато внасяме наш продукт в ЕС. Млечните продукти на САЩ, които влизат на европейския пазар, са в размер на $ 125 милиона, а половината от тях са суроватка -  само съставката на един продукт. Бариерите са много трудни за преодоляване и са много ефективен начин за блокиране на достъпа до този пазар и ние смятаме, че времето на това е изтекло.
Виждате ли място за растеж на американската продукция на този пазар?
Мюлхерн:

Ключът за растежа е, че има възможности и за двата пазара. Сега това е еднопосочна улица, но трябва да е двупосочна, което би било от полза както за пазарите, така и за млечните индустрии. Понастоящем
ние не можем да внасяме масло и мляко на прах на пазара на ЕС, защото имат много високи тарифи. Ние просто не можем да го направим от гледна точка на цените, но там има възможност, на тези пазари. Мисля, че
възможностите за сиренето са още по-малки, но в дългосрочен план може би това ще се промени. За пазара на съставките (суроватка), пазара на маслото и пазара на млякото на прах определено има възможности. Ние трябва наистина да преразгледаме бариерите на високите тарифи. Това ще създаде възможности и за европейската индустрия в САЩ, което е добре. По наше мнение това е основно и става дума за растеж и на двата пазара.
Кастанеда:

Като последна точка, за да добавим към това, което Джеймс  артикулира за млякото на прах, шири се схващане, че „млечните продукти“ означават само и единствено високата класа сирена. В действителност, търговията с млечнипродукти е много повече от това. Така например, тук се включват ресторантьорство, съставките за магазини като Макдоналдс и пица-веригите. Тези ресторанти използват много сирене и ще бъдат много
щастливи, ако имат повече от една възможност, която да включва и САЩ.