Статии

Устойчивото хранене на земеделските култури изисква знания и професионални усилия

2014-09-28 

Интервю - Доц. д-р Маргарита Николова, ръководител на Проект „Добри практики за устойчиво управление на храненето на земеделските култури” отговаря на въпроси на Яна Брезовска, гл. редактор на сп. „Практично земеделие”

 -Уважаема, доц. Николова, през август т. г., се проведе финална конференция по повод приключването на научния проект с международно участие „Добри практики за устойчиво управление на храненето на земеделските култури” (2009-2013 г.), чийто ръководител бяхте Вие. Моля Ви, припомнете накратко, кое наложи именно  тази темата да бъде проучена и анализирана в проекта, в условията земеделското производство в България ?

 - Проектът беше замислен скоро след присъединяването на България към ЕС с идея да се подобрят практиките на торене и да се допринесе за произвеждането  на конкурентоспособна земеделска продукция. Подробният анализ на приложените количества торове и на нормите на торене по култури очертаха редица негативни тенденции, основните от които бяха: едностранчиво азотно торене, много ниско приложение на фосфорни и калиеви торове, отрицателен баланс на хранителните елементи. Такива практики не само, че не позволяват устойчиво земеделско производство, но водят до ниска ефективност на торенето, ниски добиви с влошено качество на продукцията, изчерпване  на почвените резерви и влошаване на почвеното плодородие. Малък пример за недобрите практики на торене в този период беше, че от наторените с азот площи само 10% получаваха фосфорно и 4% калиево торене. С прилаганите норми на торене в почвите се връщаха само 60-70% от изнесените с продукцията количества азот, 20-25% от изнесените количества фосфор и 1-4% от изнесените с продукцията количества калий.  От друга страна България има богат изследователски опит в областта на агрохимията и торенето. Необходимо беше  попълване на наличната научна информация с изследвания върху приноса  на всеки отделен хранителен елемент в ефективността на торенето, което да позволи и избор на икономически оптимални и същевременно екологосъбразни норми на торене. Тези факти, както и наличието на високо квалифициран научен потенциал убедиха Международния институт по хранене на растенията (IPNI), САЩ да избере България за първата европейска страна, в която да инвестират с цел подобряване на практиките на торене.

-Какви са основните изводи на научния колектив, разработващ проекта в продължение на 4 години по отношение на храненето на земеделски култури в България, и доколко управлението му е „устойчиво” ?

-Както вече отбелязах, практиките на торене в страната бяха силно влошени и това беше ясно на всички колеги, участващи в проекта. През тези 4 години, в които се извеждаха 28 опита с различни култури (пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица, картофи, домати, пипер, праскови, кайсии, арония, лозя) екипите, отговорни за опитите организираха демонстрации на различните варианти на торене пред земеделски производители, наред с това популяризираха резултатите от опитите и чрез други известни средства. Не на последно място бих отбелязала включването на резултатите от опитите по проекта в учебните програми по агрохимия на двата университета, участващи в проекта – Лесотехническият университет и Аграрният университет, Пловдив. Добрата новина е, че в последните години има известно подобрение на практиките на торене, което се дължи и на редица други фактори, но все още не можем да говорим за „устойчиво” управление на храненето на земеделските култури и са нужни още усилия в тази посока.

 -Известно е, че като краен продукт от дейностите по Проекта, екипът разработи „Система за препоръки на торене в България” (публикувана в брошура), основана на авангардната концепция - 4 R (4 Р). Защо избрахте този подход ?

-Системата за препоръки за торене в България, развита по проекта на IPNI се основава на концепцията 4R (4 Р), която цели осигуряване на оптимално развитие на земеделските култури с минимален негативен ефект върху околната среда. Това се постига с прилагането на Добри практики за управление   на храненето и торенето. Те включват цялостно оптимизиране на системата на торене чрез правилно определяне на нормата за торене, формата на торовете, начините и сроковете на торене. Съвременен подход за определяне на специфичната  необходимост от определен хранителен елемент, когато останалите не са ограничаващи, е използването на опитни парцели с добавяне и с пропускане на дадения елемент, с което се измерва ефекта от липсата му. По такава схема са  изведени и 28-те полски опита по проекта. Изчислени са редица съвременни индикатори за ефективността на всеки хранителен елемент, част от които са нови. По същия начин са обработени и публикувани данни от изведени преди и подходящи за целите на проекта изследвания върху почвеното плодородие в страната, главно полски опити за прогнозиране на ефекта от хранителните елементи и необходимите норми на торене. Това са опити, извеждани в географска мрежа от Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров”, а също така и на  други институти в системата на Селскостопанска академия, на Лесотехническия университет и на Аграрния университет, Пловдив.

- Моля Ви, съвсем схематично да посочите преките ползи от предлаганата „Система за препоръки на торене в България” за земеделските производители. Доколко тя може да бъде практическо помагало в дейността им и по какъв начин ще достигне до тях?

 -Система за препоръки на торене в България  е публикувана в брошура, която дава възможност за практическото и използване. В нея е дадена нужната за определяне на оптимални норми на торене информация конкретно за дадено поле и култура и последователността на изчисляване.  Системата дава възможност за избор на норми на торене както от икономическа гледна точка, така и с възможност за запазване и подобряване на почвеното плодородие. Ключов елемент за оптимизиране на торовите норми, обаче е диагностиката. От изключителна важност е земеделските производители да знаят какво е агрохимичното състояние на почвите, които обработва, за което е нужен анализ на почвени проби от всяко поле. Разбира се, важно е всяка информация, която се използва да е максимално „локална”. За това е добре препоръките за торене, разработени по Системата да бъдат обсъдени с експерти в областта на торенето. В рамките на проекта вече проведохме обучение на експерти от Национална служба за съвети в земеделието и земеделските производители, които желаят, могат да се обърнат към тях за съдействие. Система за препоръки на торене в България  в електронен вид може да бъде намерена на следния адрес:

http://biorex.ltu.bg/upload/books-Biorex/BMPSCN-small-1.pdf

 - От експозето  на д-р Пол Фиксен, Старши вицепрезидент в Международния институт по хранене на растенията (IPNI), Дакота, САШ,  пред заключителната конференция, се разбра, че и в бъдеще има какво да се работи по Проекта. Бихте ли осветлили, доколкото е договорено, по-нататъшното ви сътрудничество с IPNI?

 -По проекта предвиждаме да бъде разработен „он-лайн” базиран софтуер за използване на Системата за препоръки на торене в България. Това ще даде възможност земеделският производител или съветващият го експерт да въведат конкретните данни и да получат веднага в електронен вид съответните препоръки за торене за дадената култура и поле.

  - Благодаря, Ви!

 Б.р. – интервюто е публикувано в бр.9/септември 2014 г. – сп. „Практично земеделие”