Статии

Вредоносни болести по слънчогледовата култура

2014-05-27 

         Вредоносни болести по слънчогледовата култура

 

При ежегодното нарастване на площите със слънчоглед се наблюдава и увеличаване на болестите, които намират благоприятни условия за проява и развитие.  Слънчогледът е високо рискова култура по отношение загуби от болести и се напада често от: склеротийно увяхване, сиви петна (фомопсис), черни петна (фома), мана, склеротийно  гниене, алтернария, септория, различни видове гниения по питите. Ако не се предприемат своевременно растителнозащитни мерки срещу тях, се получават сериозни поражения върху добива и качеството на получената продукция.

За установяване на първите признаци от болестите е необходимо веднъж седмично да се извършват проверки на посевите.

•Признаците на склеротийно увяхване (склеротиния) (Sclerotiniasclerotiorum) се наблюдават през цялата вегетация на слънчогледа. Болестта има  две форми - коренова и цветно-стъблена.  Кореновата форма на склеротинията се проявява по-често на богати на хумус, влажни и хладни почви. В основата на стъблото се появява мокро, светлокафяво, гниещо петно, което по-късно се покрива с бял памуковиден налеп. В сърцевината на стъблото тъканите бързо се разрушават и се образуват черни склероции, а листата увяхват отдолу нагоре, тъканите им бързо се рушат, падат върху почвата и остава само нерватурата. Независимо от фенофазата заразените растения загиват. Инфектирането се осъществява от поникването до узряване на питите. Тази форма на склеротинията е сериозен проблем за слънчогледовото производство.

Цветно-стъблената форма на склеротийното увяхване се появява в по-влажните райони с чести превалявания и нанася най-големи поражения на питите. По тях се образуват светлокремави петна, които бързо се разрастват (за 2-3 дни) и понякога обхващат цялата пита. Поразените участъци се покриват с бял памуковиден налеп и там по-късно се образуват черни склероции. Тъканите се рушат и падат върху почвата.

Фенофазата „бутонизация” на слънчогледа е най-чувствителна за заразяване от болестта.

Гъбният патоген, причинител на заболяването, зимува в почвата като склероции и се запазва в нея от 6 до 8  години. Заразяванията се осъществяват чрез корените на растенията при задържане на влага за около 42 часа. След 5 седмици се появяват първите признаци, а благоприятната температура за развитие на заболяването  е 15 – 20оС.

За борба със склеротийното увяхване  се съчетават  химически и агротехнически мерки.  Първо пръскане  се провежда във фенофаза 6-и- 8-и лист, а второ – в периода на „бутонизация” с регистрирания фунгицид Пиктор СК- 50 мл/ дка с работен разтвор 20-40 л/ дка.

Чрез агротехнически мерки склеротийното увяхване може да се ограничи, ако се спазва 5 – 6 годишно сеитбообръщение, изгаряне на растителните остатъци, дълбока оран с лемежни плугове, за да се заорат дълбоко склероциите.

Черните петна по слънчогледа (Leptosphaeriamacdonaldii) или фома, както още е известно заболяването причинява напетнявания по всички растителни части, но най-специфични са тези по стъблата, които се образуват в основата на листната дръжка и нарастват на ширина и дължина и по питите. Напетняването започва от най-долните етажи на растенията  и обхваща постепенно и по-горните.  Инфекцията преминава от листа към листната дръжка и достига стъблото. Петната по стъблото са черни, елипсовидни, ясно разграничени от зелените тъкани, с характерен метален гланц. Засегнатите тъкани често се напукват.  По листата петната са тъмнокафяви, с неправилна форма и жълт ореол. По питите се образуват закръглени, вдлъбнати, черни петна с различни размери. Болните тъкани са тъмнокафяви, размекнати, но не загниват.

Силно развитие на фомата има в години с редуване на сухи и влажни периоди. Причинителят,  паразитна гъба, зимува в засегнатите растителни части и се запазва  в тях до 2-3 години.  Инфектирането на растенията се осъществява по време на растежа. Благоприятни условия за развитие на болестта са влага и температура 15 -35оС.

За борба с фомата е необходимо да се спазва 5-6 годишно сеитбообръщение, да се унищожават растителните остатъци, важно е прилагане на оптимално торене, защото по-високите дози азот са причина за по-силно нападение. Сеитбата трябва да се извършва на оптимална гъстота, за да има добро проветряване на растенията и по-слабо задържане на влага по листата.

Сиви петна или фомопсис по слънчогледа (Phomopsishelianthi) се развива в периода на бутонизация или начало на цъфтеж. Причинителят на болестта поразява листата, листните дръжки, стъблата и много рядко питите на слънчогледа у нас. Първите петна се появяват по листата по средните етажи на растенията в периода на бутонизация и начало на цъфтеж. Заразата започва  от върха или странично на листата, които бързо увяхват, загиват и остават да висят на стъблото. От листа инфекцията преминава по листната дръжка и достига до стъблото. Там се образуват елипсовидни петна, които може да обхванат и няколко междувъзлия. В началото на инфекцията петната са светлокафяви, а в края на вегетацията просветляват и цветът им става сив. Повредите проникват в дълбочина и поразяват тъканите до сърцевината, която се разрушава напълно и стъблата стават силно чупливи. Растенията се пречупват и изсъхват.

Причинителят на заболяването зимува в растителните остатъци. Заразяването се осъществява при 6-и- 8-и чифт листа на слънчогледа. Оптимална температура за развитие на фомопсиса  е 23-25оС в съчетание с висока атмосферна влажност,  дъжд, или роса.

Химическата борба включва първо пръскане във фенофаза „6-и-8-и лист” и второ пръскане в периода на бутонизация.  Регистрирани са фунгицидите: Пиктор СК- 50 мл/ дка, с раб. разтвор – 20-40 л/ дка и Пънч 40 ЕК- 30 мл/ дка (краен срок за употреба 18.08.2014 г).

•Маната по слънчогледа (Plasmoparahelianthi) поразява всички растителни части на културата. Болестта се причинява от гъбен патоген, който презимува в болните растителни остатъци и като мицел в семената. Болестта има две форми на проява - системна и локална. При системната форма инфекцията прониква през кореновите власинки и епидермиса на младите корени. Заразата постепенно преминава отдолу нагоре във всички части на слънчогледовото растение. Болните растения изостават в растежа си, имат скъсени междувъзлия и образуват много дребни, обърнати нагоре и стерилни пити. По най-долните листа се появяват бледожълтозелени петна от дръжката към върха на петурата. Ако петната се разраснат,  могат да обхванат целия лист. От долната им страна се образува плътен бял налеп, който по-късно потъмнява до бледокафяво. Системната форма на маната се проявява при температура 15-18оС и обилна влага. Признаците на локалната форма на маната са ъгловати, хлоротични петна, разпръснати по листата, а от долната им страна се появява спорообразуващ налеп. Локалната форма няма икономическо значение.

Ограничаване на заболяването се постига чрез сеитба на устойчиви сортове и хибриди слънчоглед, унищожаване на самосевките, спазване на 7 – 8 годишно сеитбообръщение с житни култури, третиране на семената преди сеитба с Апрон ХL 350ЕС- 300 мл/ 100 кг семена и до 4 л вода, сеитба в оптимални срокове и с оптимална гъстота.

 

Статията е публикувана в бр. 5/май 2014 г. на сп. „Практично земеделие”