Статии

Производството на соя в ЕС и България от пазарна гледна точка

2014-11-17 

Председателят на Института за аростратегии и иновации Светлана Боянова участва в Бизнес форума на Дунавски регион, който се проведе във Виена миналата седмица. Форумът беше посветен на отглеждането, производството и пазара на соя, както и на възобновяемите енергийни източници и био горивата, съобщиха от института. Организира го Австрийската федерална стопанска камара в сътрудничество с Австрийското председателство на ЦЕИ и Enterprise Europe Network. Тази година 500 гости, бизнесмени, фирми и 50 международни лектори от 14 страни обсъждаха темата на форума: „Вериги за създаване на стойност в хранителния сектор“. Форумът засегна и темите за безработицата сред младежта и по-ефективното усвояване на Европейските фондове в Дунавския регион.

На форума стана ясно, че отглеждането на соя в ЕС е интересна тема с  голям потенциал за пазарна реализация. Панелът за соята се фокусира върху пазарния подход при отглеждането и реализацията на соята, като бяха представени различни модели за производство и преработка на соя до краен продукт, които демонстрират възможностите й от пазарна гледна точка. Производители демонстрираха разнообразни продукти: от обикновени печени соеви зърна до най-изискани соеви десерти и др. На панела се направи и обстоен анализ на премиите за негенетично модифицирана соя.

Институтът за агростратегии и иновации участва активно в дискусиите, като постави важните въпроси за България. “Ние като Институт се интересуваме от темата за соята, защото в страната ни има сериозни традиции в отглеждането й, като в миналото сме достигали до 1 млн. декара. От друга страна във връзка с новата Обща селскостопанска политика соята се явява и като възможност за земеделските производители да я ползват за азотфиксираща култура и така да отговорят на зеленото изискване за 5% екологично насочена площ. Във връзка с подпомагането на соята като протеинова култура обаче съществуват все още няколко въпроса, отговорът на които ще ни даде представа дали и как ще се подпомага соята в рамките на обвързаната подкрепа за протеинови култури”, каза Светлана Боянова.

По време на Дунавския форум тя зададе въпросите, които интересуват България. Оказа се, че за западните държави не представлява интерес да има обвързана подкрепа за соята, защото те са доволни от пазара й, цената й и печалбата от производството й. По време на дискусията стана ясно, че на ниво ЕС  има ограничение за субсидиране на маслодайните култури (включително и соята) в рамките на 5.482 милиона хектара за целия ЕС, което датира от 1992 г., когато е подписано споразумението „Блеър“ между ЕС и САЩ. От тук възникнаха и два въпроса, които поставят схемата за обвързана подкрепа на соята под въпрос. Първият: дали това ограничение остава, т.е. дали соята ще продължи да се класифицира като маслодайна култура и оттам да има ограничението за нейното субсидиране на ниво ЕС и вторият: ако все пак соята бъде класифицирана като протеинова култура за целите на обвързаната подкрепа и стратегията на ЕС за подкрепа на соята като основен източник на протеин за животновъдния сектор и за ограничаване на зависимостта на ЕС от значителния внос на соев шрот, то  тогава как ще се разпределят площите между отделните страни членки и ще успее ли България да „отхапе“ по-голям процент от площите със соя, които да бъдат субсидирани, имайки предвид силно намаления им размер в България през последните години (понастоящем 300 ха) и относително по-слабия интерес на старите страни-членки към обвързаното подпомагане на тази култура.

Така че, върху възможностите и развитието на соята в Европа и България ще имат влияние евентуални нови дискусии между ЕС и САЩ и между страните членки на ЕС, производителки на соя.

Институтът за агростратегии и иновации ще продължава да следи тези процеси  активно. Освен производството и субсидиране отглеждането на соя,  Институтът ще продължи да анализира възможностите за реализация на българската соя не само в рамките на страната, но и на европейския пазар, който все повече се разраства в лицето на държави като Австрия, Германия и Швейцария. 

Институтът за агростратегии и иновации присъства на форума по покана на Дрогуш Дима от румънския клон на организацията „Дунавска соя“, основен партньор на Дунавския бизнес форум. Дрогуш Дима беше в България като лектор на Деня на соята, организиран от Института в Кнежа през м. август т.г..

На панела за възобновяемите енергийни източници и био горивата се обсъждаха новостите и тенденциите в синергията между земеделието, отпадъците, най-новите технологии за утилизации за производство на

топлинна и електрическа енергия. На този форум присъстваше и Президентът на международната биоенергийна асоциация Хейнц Копетц.

Истина е, че България генерира огромни количества остатъци, които биха могли да послужат за производството на енергия.

Помните ли, че:

21.08.14

Денят на соята в Кнежа премина при голям интерес от страна на над 70 зърнопроизводители и гости. Информационната среща за производството на соя беше организирана от Института за агростратегии и иновации и Семена Euralis. На събитието присъстваха и гости от Румъния, Хърватия и Австрия. На полето зърнопроизводителите се запознаха с различни сортове соя на Euralis и видяха резултатите, постигнати със семена на Опитната станция по соята в Павликени. Акцент в дискусията на полето бе отглеждането на соя при неполивни условия, както и кои са подходящите сортове соя за Северна България. Непосредствено след това беше проведен семинар в стопанството на Борислав Горанов в Кнежа, където гостите присъстваха на представянето на разработките на Дрогуш Дима, Румъния от Организацията Дунавска соя, доц. Георги Георгиев от Опитна станция Павликени и Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации.

 

Източник: http://www.agroinnovations.bg/