Статии

КРАСТАВИЦИ - препоръки за отглеждане в оранжерийни условия

2015-01-09 

1.Изисквания към температурния режим

Поникването на семената на краставиците започва при температура не по- ниска от 13- 15°С. Оптимална температура за растежа и развитието им е 25- 27°С, но в зависимост от другите условия тя се колебае от 18 до 30 °С. При температура под 15°С растежът спира. Продължителното хладно време – около и под 10°С,  предизвиква сериозни смущения в развитието, а под 0.5°С растенията умират. През зимно- пролетния и есенен период температурата на почвата в стъклените оранжерии е по- ниска и се прибягва до затопляне чрез биотопливо или техническо отопление. Техническото отопление на почвата осигурява на растенията през целия вегетационен период необходимата температура за правилното развитие на кореновата система.

Когато започне редовното плододаване, почвената температура може да се понижи от 19- 20 на 16- 17°С без това да доведе до намаляване на продукцията.

След засаждането, освен поддържане на необходимата почвена температура е нужно съблюдаване и на определена температура на въздуха. През деня температурата на въздуха в слънчево време от месец ноември до февруари трябва да е 22- 24°С, а за месеците от март до октомври – 24- 28°С. В облачно време температурата трябва да бъде около 21- 22°С. Нощните температури до започване на плододаването трябва да са 19- 20°С, а по време на плододаването - 16 - 17°С. За правилното развитие на растенията не трябва да се допускат големи температурни колебания.

 

2.Изисквания към влажността на почвата и въздуха

Количеството на водата, т.е. поливната норма, която се дава на растенията зависи от почвения тип, интензивността на слънчевата радиация, фазата на развитие, сортовите особености и др. За нормалното развитие на растенията е необходимо разхода на вода за транспирация и други нужди да се покрива от прихода на вода в почвата. Когато поливането се извършва гравитачно по бразди, то трябва да става сутрин преди да се усили слънчевото греене. През зимните и пролетни месеци температурата на поливната вода трябва да е не по- ниска от 25°С. Освен поливането по бразди, което е неефективно и свързано с разход на вода и труд все по- широко в оранжерийното производство се използва автоматизираното управление на водния режим на почвата. Широко застъпена в оранжерийното зеленчукопроизводство е системата за нисконапорно импулсно капково напояване с тръби тип “ Флорамат “, управлявана чрез хидравличен тензиометричен регулатор. При нея тръбите са положени в плитки бразди с дълбочина до 15 см. И засипани с почва, с дебелина на слоя 5- 8 см. Разсадът се засажда върху тръбите, като се отварят локални ямки през 40 см. Първата поливка се прави с цел слягане на почвата. Опитните резултати са показали, че средната поливна норма при вътрепочвеното напояване е по-малка средно с 40 %, а реализирания добив е с 35- 40 % по- висок отколкото при гравитачното напояване по бразди.

Относителната влажност на въздуха до започване на плододаването се препоръчва да бъде 70- 75 %, а по- време на беритбите да се повиши на 75- 80 %. При силно намаляване на въздушната влажност могат да се появят пригори по листата. Корекцията на въздушната влажност се извършва чрез проветрителната система. За да се избегнат отрицателните последици от високата влажност, в следобедните часове не трябва да се полива, а в края на деня трябва да се проветрява продължително. Оптималното ниво на почвената влажност в относителни проценти от пределната почвена влагоемност при отглеждане на краставици върху леки почви е 70- 75 % до започване на плододаването и 80 % по време на беритбите. За тежки почви с хумусно съдържание над 7- 8 % тези стойности са 75- 80 %, до плододаване и 85- 90 % след това.

           

3.Изисквания към солевата концентрация на почвата

При интензивното използване на почвата в оранжериите и особено при монокултурното отглеждане на растенията, както и в резултат на неправилно торене, поливане и др. може да се повиши солевата концентрация на почвения разтвор. Вредното действие на повишените концентрации на разтворими соли в почвата действа угнетяващо върху растенията. По принцип поносимостта към повишена солева концентрация се увеличава с напредване възрастта на растенията. Докато при разсад от краставици тя е 0.2 %, то при възрастните растения поносимостта е 10 пъти по- висока.

 

4. Обработка на почвата

Въпреки многостранното действие на почвообработките, основното им предназначение се свежда до подобряване на водно физичните свойства на почвата, от които до голяма степен зависи и плодородието. В най-общи линии по своя механичен състав почвите се делят на три типа-  леки, средни и тежки. Обикновенно при избор на площи за оранжерийно строителство се предпочитат почви от първите два типа. За получаване и запазване на добра структура при тежките почви е много важно да се определи правилно момента, в който трябва да започне обработката им. Такова състояние на почвата, при което тя не може да залепва по почвообработващите оръдия, т.е. около 65 % от ППВ и не образува разпадащи се буци е подходящо за обработка. На практика това подходящо състояние се определя като се пусне бучка пръст от около 1 метър височина. Ако тя се разпадне на по-малки части почвата е годна за обработка. По принцип леките почви са безструктурни и затова оптимизирането на свойствата им, особено чрез обработки, е твърде трудно. Те съдържат по-малки количества вода и бързо я губят, въздухообменът им е твърде интензивен, окислителните процеси са засилени и минерализацията на органичното вещество се извършва бързо. Към обработките на леките почви трябва да се подхожда много внимателно. По принцип колкото по-малко са обработките върху тези почви толкова по-добре се запазва структурата им. Средните по механичен състав почви в едни случаи изискват обработки както при тежките, напр. при наличие на водонепропусклив почвен слой, а в други, както при леките (при наличие на сравнително добра структура и дрениран подхоризонт ).Основната обработка на оранжерийните почви става чрез оран, а поддържащите  (повърхностни ) обработки чрез фрезуване, култивиране, брануване, валиране в зависимост от състоянието на почвата.

 

5.Хранене на растенията

Най-деликатните въпроси в технологията на оранжерийните култури са свързани с храненето на растенията. Високите добиви (няколко пъти по-високи от при производството на откритао ), с които се изнасят много хранителни елементи от почвата, са свързани с увлечение да се тори при всеки случай, когато се констатира известно смущение в развитието на растенията. Внасянето на торове в много случаи се основава само на визуални наблюдения.

Необходим е план по торене, който да включва информация за запасеността на почвата с хранителни елементи, за тяхната динамика, за очаквания добив, за физичните свойства на почвата и климатичните особености на района. Прецизни препоръки по торене могат да се дадат само чрез анализ на почвата и растенията. Едностранчивото торене води до дисбаланс в храненето на растенията, което се изразява във физиологични смущения и компрометира добивите.

В най-общи линии за краставиците могат да се препоръчат като нормални следните съотношения между хранителните елементи: N : K= 2 :1, N : P= 2 : 0.5, K : Mg= 25 : 1, Ca : Mg= 10 : 1.

 

6. Резитби на краставиците

Резитбите на краставиците са важно звено в технологията на отглеждането им. В пазвите на всички листа краставиците формират женски цветове и култуци (разклонения). Когато израстват от централното стебло разклоненията са от първи разряд, когато се формират върху тях нови разклонения те са от втори разряд, оформените върху тях от трети и т.н. Обикновенно, докато растенията достигнат 40- 50 см, където се намира и първия хоризонтален тел, всички цветове и култуци се премахват. На височина до 150 см всички странични разклонения се съкращават на два листа и един плод в пазвата на първия лист. Над посочената височина от 150 см страничните разклонения от първи разряд се режат на 3 листа, като в пазвата на първия лист освен плод може да се остави и разклонение от втори разряд, в пазвата на втория лист - само плод, третият се маха ( “ослепява”). Разклонението от втори разряд се оставя на 2 листа и 1 плод. По изключение, когато растенията са много добре развити може да се остави и едно разклонение от трети разряд, което се реже като това от втори разряд. По принцип всички последни листа на разклоненията се очистват от плодове и култуци. Предложения начин за оформяне на растенията не трябва да се приема шаблонно.

Чрез резитбата трябва да се премахват всички стари, пожълтели листа, мъжки цветове, плододавали разклонения образувани в основата на листата по централното стебло, за да не изтощават растението. Върху растението трябва да се оставят оптимален брой плодове. През есеннозимните месеци при неблагоприятни светлинни условия се оставят от 8 до 13- 14 плода. При благоприятни условия могат да се оставят 18- 20 плода. Необходимо е да се знае, че едно растение с дълга вегетация 8- 9 месеца е в състояние да се натовари с 45 до 70 плода. Развитието на 1 плод от цвят до техническа зрялост продължава в зависимост от условията от 6 до 25 дни.

7.Растителнозащитни мероприятия

Този тип мероприятия условно могат да се разделят на профилактични и лечебни. По принцип профилактичните предхождат лечебните. Отглеждането в култивационни съоръжения от всякакъв тип (полетиленови и стоманено-стъклени конструкции) изисква повишено внимание към фитосанитарния статус на субстрата за култивиране. Към профилактичните мерки освен правилно приложената агротехника се отнасят и стерилизацията на почвата, обеззаразяването на торопочвените смески и семената, използване на специално облекло от работниците, сортове устойчиви на болести и неприятели.

 

 

Статията е публикувана в бр.1/януари 2015 г. на сп. «Практично земеделие»