Статии

БОЛЕСТИ ПО ЦАРЕВИЦАТА ПРЕЗ ЮНИ

2014-06-04 

Царевицата е фуражна, техническа и продоволствена култура, която има различни приложения, а и съвременната селекция предлага хибриди, които дават много високи добиви, ако се прилагат добрите практики за отглеждането й. У нас културата има значение и като един от основните предшественици на пшеницата.

Като всяко растение и царевицата се напада и поврежда от инфекциозни и неинфекциозни болести. От неинфекциозните –  най-съществено значение имат недостигът на микроелементи- цинк, молибден и други, които влияят неблагоприятно върху растежа и развитието на културата. Отрицателно влияние оказват и климатичните фактори- температура по-висока от оптималната, както и липсата на необходимата влага.

От инфекциозните болести значителни щети нанасят различните видове фузариози, главни, ръжди, листни пригори, гниения и други.

Листният пригор (Drechsleraturcica(Pass.) Subram&Jaim) е широко разпространена болест по царевицата, кактопо света, така и у нас. В изминалите години тя е имала ограничено разпространение, но сега с увеличаване на поливните площи и на посевите с по-голяма гъстота, загубите от заболяването се увеличават. Листният пригор влошава качеството и намалява количеството на добивите по отношение на зърно и фураж.

Болестта започва, като загниване на базите на пониците и често остава незабелязана. По-късно листният пригор поразява                                                                          листата и обвивните листа на кочаните. Първите признаци са продълговати,  бледожълти до тъмни петна със заострени краища, които бързо се разрастват. Петната са неясно ограничени от червенокафяв венец. При влажни условия центърът на петната се покрива от тъмен кафявозелен спорообразуващ налеп. Напетняването започва от долните листа и постепенно обхваща цялата листна маса, причинява пригор, в резултат на което растенията се развиват слабо, а кочаните остават дребни. Силно нападнатите растения загиват преждевременно.

Инфекцията се запазва в растителните остатъци и по семената. Топлото и влажно време е много благоприятно за развитие на болестта.

За ограничаване на листния пригор е необходимо да се сеят обеззаразени семена с Каптан 50 ВП- 200 г/ 100 кг семена, да се използват устойчиви сортове, отглеждане на царевицата при висок агрофон, дълбока оран за унищожаване на растителните остатъци в края на вегетацията.

Листната ръжда по царевицата (PucciniasorghiSchw.) е повсеместно разпространена. Тя се развива силно при мека зима и превалявания през лятото. През лятото по листата на царевицата се появяват разпръснати, понякога сливащи се продълговати, светложълти петънца, които стават ръждивокафяви прашести уредоспори след разкъсването им. При висока степен на нападение листата изсъхват и се нацепват, което води до понижаване на количеството и качеството на добива.

Силно развитие на ръждата по царевицата има при висока температура и влажност.

За борба със заболяването е необходимо извършването на дълбока оран за заораване на растителните остатъци и ограничаване на инфекцията. При масово нападение в по -ранна фаза от развитието на царевицата се налага пръскане с химически средства за растителна защита: Байфидан 250 ЕК- 50 мл/ дка; Бампер 25 ЕК- 50 мл/ дка; Импакт 25 СК- 50 мл/ дка; Танго супер -80 мл/ дка.

От абиотичните фактори  отрицателно влияние върху царевицата може да окаже високата температура, която изсушава растенията и нарушава баланса на асимилация, т.е. засилва дишането и понижава интензивността на фотосинтезата.

 

Продължение по темата – фузариози при царевицата и контрол на царевичния стъблопробивач – четете в новия бр. 6/юни 2014 г. на сп. „Практично земeделие”. Научете повече от  сайта на изданието: www.praktichnozemedlie.com