Статии

Протеинови култури: ЗРЯЛ ФАСУЛ – НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ

2015-05-06 

Фасулът е обикновена и много обичана храна от българина. Българинът така се е сраснал с този присъщ на него плод на българската земя, че в неговото съзнание отглеждането му в България датира от незапомнени времена. Ето защо мнозина се изненадват, като чуят, че този символ на българския всекидневен живот е познат на нашите прадеди едва малко повече от четири столетия. Фасулът в Европа е пренесен след откриване на Америка, т. е. в началото на 16-тото столетие. В пределите на Отоманската империя, той е пренесен столетие и половина по-късно, т. е. в средата на 17 век, едновременно с царевицата.

 

Зрелият фасул е една от най-доходните култури, които се отглеждат в нашата страна. При неполивни условия от нея могат да се получат средни добиви от 130 до 150 кг/дка. За района на Добруджа, който е с най-подходящи условия за тази култура, средният добив може да се движи между 170 и 180 кг/дка. Честотата на годините с метеорологични условия, обуславящи добиви над 200 кг/дка е 40%, между 150-200 кг/дка – 20%, между 100 – 150 кг/дка – 28% и под 100 кг/дка – 12%.

 

Освен пряко получена печалба фасулът Ви оставя поле чисто от плевели. След фасул повърхностния почвен слой е рохкав, поради което полето лесно се подготвя за есенна сеитба. Освен това фасулът оставя в полето 5-6 кг/дка фиксиран азот, което количество през есента за пшеницата е достатъчно.

 

Основните причини за чувствителното намаление на площите със зрял фасул в страната са: проблемът с прибирането; пораженията от слани преди 15 години; неблагоприятните метеорологични условия и неопитността на земеделските стопани, които не познават особеностите на културата. Всяка култура си има своите особености и човек, ако иска да има печалба, и то добра, е необходимо да ползва услугите на знаещите по въпроса, в случая това са научните сътрудници от Добруджански земеделски институт, гр. Генерал Тошево (ДЗИ). При условията на нашата страна, след професионално свършена работа земеделският стопанин винаги ще има гарантирана печалба.

 

Дългогодишният опит, който имаме показва, че използването на посевния материал от Института осигурява на земеделския стопанин 25-40% повече продукция в сравнение със случая, когато са използвани „семена от хамбара“. Ето защо сеитбата със собствени семена не е икономия, защото стойността на по-малко получената продукция е значително по-голяма от направената „икономия“ за закупуване на сертифицирани семена. За осигуряване на необходимите количества сертифицирани семена е необходимо икономическо стимулиране изграждането на семепроизводителна система: подаване на генетични семена от институтите на семепроизводители на сертифицирани семена. Българинът трябва да разбере, че той ще има просперитет тогава, когато започне всичко да прави професионално. Но за тази цел е необходимо да се специализира в отглеждането на 2-3 култури, и то след курс на обучение по съответните култури в съответните специализирани институти. Присъствие на годишните отчети за фермери, където земеделските производители да поставят пред научните работници своите проблеми за разрешаване, като финансират съответните изследвания. При наличието на съвременните средства за информация може да се изгради двупосочна система за информация на Земеделския производител.

 

Фасулът не изисква много, но е необходимо всяко мероприятие по отглеждането му, да се извършва в точното време и качествено. Тогава отглеждането се осъществява при най-ниска себестойност и максимален чист приход.

През последните 25 години на преход настъпиха значителни промени в структурата на нашето земеделие. То се раздроби. В него навлязоха много случайни, в много случаи без никаква подготовка хора. Липсва държавна политика за финансово подпомагане на земеделските стопани при неблагоприятни метеорологични условия. Внасят се големи количества фасул, с което от една страна се внасят опасни болести, а от друга се подбива цената на фасула в страната и по този начин културата става нерентабилна за българина. При липса на дотиране културата е обречена на загиване. Но субсидиите да се дават при условие, че са използвани сертифицирани семена! А, както по-горе споменахме, това е културата на българина! Трябва да се знае, че ние сме малка страна и за задоволяване на нуждите от която и да е култура не е проблем, и по този начин може да бъде ликвидирана всяка една култура, даже и пшеницата.

 

Земеделските стопани трябва да осъзнаят, че те ще прогресират, ако се обединят в кооперативи за снабдяване с посевен материал, торове, препарати за растителна защита, машини и реализация на произведената продукция при запазване на частния характер на самото отглеждане на културите. Само по този начин печалбата ще остава при тях. Това не са ТКЗС-та, а кооперативи каквито има в западни развити страни, например Франция!

 

Фасулът може да се отглежда по два начина: двуфазно и еднофазно чрез пряко комбайниране. Регистрирани сортове от групата за двуфазно прибиране на ДЗИ са: Еликсир, Добруджански ран и Добруджански 7 (фиг. 1-3), а за еднофазно: Абритус и Беслет (Фиг. 4-6).

 

Сорт „Добруджански 7“. Средно ран сорт с вегетационен период 92 - 95 дни. Сортът е полуувивен и е подходящ за двуфазно прибиране - ръчно скубане или подрязване на растенията под повърхността на почвата с КФ-1.6 (фиг. 2) и вършитба със приспособен зърнокомбайн (за предпочитане с роторен вършачен барабан)(фиг.3), вършитба на харман или ръчно чукане. Семената са едри с абсолютно тегло от 330 до 370 гр. в зависимост от условията на околната среда и гъстотата на посева, хектолитрово тегло 72 кг/100 литра, богат на антиоксиданти и отлични вкусови качества. Сортът е устойчив на ореолов пригор.

Сорт „Добруджански ран“. Ранозрял сорт с вегетационен период 82 – 88 дни, или с 7-10 дни по-ранозрял от „Добруджански 7“. Семената му се отличават с едри (450-500 гр.), хектолитрово тегло 70 кг/100 литра, богат на антиоксиданти, с много добър вкус и се сваряват за по-кратко време от „Добруджански 7“. Растението е полуувивно и е подходящо за двуфазно прибиране – ръчно скубане или подрязване на растенията под повърхността на почвата с КФ-1.6 и вършитба със приспособен зърнокомбайн (за предпочитане с роторен вършачен барабан), вършитба на харман или ръчно чукане.

 

Сорт „Еликсир“. Ранозрял сорт с вегетационен период 83 – 89 дни, или с 6-9 дни по-ранозрял от „Добруджански 7“. Сорт „Еликсир“ е първият български сорт, устойчив на бактерийен пригор, ореолов пригор и пет раси на антракнозата, имунен на бактерийно увяхване. Сортът е полуувивен и е подходящ за двуфазно прибиране - ръчно скубане или подрязване на растенията под повърхността на почвата с КФ-1.6 и вършитба със приспособен зърнокомбайн (за предпочитане с роторен вършачен барабан), вършитба на харман или ръчно чукане. Семената са едри с абсолютно тегло от 400 до 450 гр. в зависимост от условията на околната среда и гъстотата на посева, хектолитрово тегло 70 кг/100 литра, богат на антиоксиданти и отлични вкусови качества.

 

Основният проблем от технологията за отглеждане на зрелия фасул е прибирането. Начинът на прибиране зависи от типа на растението. При технологията на отглеждане, която използва ниско ниво на механизация и прибирането е ръчно, типът на растението не е от значение, с изключение на случаите когато морфологията му има отрицателна корелация с продуктивността.

Най-подходящият хабитус за тази цел е IIа тип, с правостоящо растение, високо разположени и неразпукващи се бобове, бели семена, устойчиви на икономически важни болести и подходящо разположение на бобовете за директна жътва със зърнокомбайн. Освен това сортовете от този тип се характеризират с висок и стабилен добив. Правостоящото растение осигурява по-добра осветеност на посева, по-добра фотосинтетична дейност и по-висока продуктивност. То осигурява по-добра проветряемост на посева, по-малко проблеми с болестите и намаляване до минимум проблемите свързани с чести валежи по време на прибиране. Ето защо селекционно-подобрителната работа в ДЗИ – Г. Тошево е насочена за създаване на сортове зрял фасул с такава характеристика.

 

Основните изисквания към сортовете за директно прибиране, залегнали в селекционно-подобрителната работа в Добруджански земеделски институт (ДЗИ) са: 1) Правостоящо растение с подходящо разположение на бобовете по него за директна жътва със зърнокомбайн; 2) Да са устойчиви на традиционните за фасула хербициди; 3) Бобовете да са неразпукващи се при узряване, което позволява изчакване преминаването на неблагоприятни атмосферни условия; 4) Да са практически устойчиви на икономически важните болести; 5) Не на последно място да отговарят на пазарното търсене. Регистрирани сортове от тази група на ДЗИ са:Прелом“, „Абритус“, „Лудогорие“ и „Беслет“. Основният им „недостатък“ е, че са с дребни семена. Този “проблем“ вече е разрешен. През 2013 и 2014 години три нови сортове  (два с бели семена и един с пъстри семена) на ДЗИ бяха на експертиза по същество за различимост, хомогенност и стабилност (РХС) и през 2015 година ще бъдат регистрирани от Патентно Ведомство на Република България. След което ще можем да предоставяме базови семена на земеделските стопани (желателно е да са семепроизводители). При тях е премахнат проблема с едрината на семената, чиято едрина е 330 – 370 гр. и хектолитрово тегло 70-74 кг/100 литра.

 

По отношение техниката за прибиране, поради това че семената на фасула са чупливи, за предпочитане е комбайнът да е с аксиално-роторен вършачен барабан и хедер за ниска жътва на фирмата „Клаас“ за комбайн „Доминатор“ Д-106“ (фиг. 5-6). Хедерът за ниска жътва е с автоматична система за регулиране височината на рязане. Характерно за хедера е, че класическият палцев режещ апарат е демонтиран, а под хедера  с помощта на еластични носачи е монтиран допълнителен режещ апарат, който може да заема междинни положения до долното ниво на хедера до 20 cm под него. Всяко положение на режещия апарат се определя от автоматична  копирна система за регулиране височината на рязане. Тя се състои от чувствителни ленти, разположени под хедера и монтирани на общ вал, в десния край на който е монтиран показалец, който се движи по сектор с две контактни пластини, свързани посредством проводници с електромагнитен вентил и с някои допълнителни елементи за задаване на информация. Предварително механизаторът фиксира положението на сектора така, че при постъпателното движение на комбайна автоматичната копирна система да поддържа режещия апарат на определена височина на рязане. При неравности чувствителните ленти завъртват вала с показалеца в една или друга посока, така че показалецът контактува с една от двете контактни пластини, вследствие на което електромагнитният вентил задейства хидравличната система на комбайна и хедерът се повдига или се приближава към повърхността на почвата без участието на механизатора. Освен това новата греда на режещия апарат е еластична, което дава възможност за напречно копиране на повърхността на почвата по посока на движение на агрегата.

Сорт „Абритус“. Средно ран сорт с вегетационен период 90-94 дни. Растението е правостоящо, неувивно с подходящо разположение на бобовете, което го прави подходящ за директно прибиране. Семената са дребни, елиптични, абсолютно тегло 220-260 гр., хектолитрово тегло 75 кг/100 литра и с много добри вкусови качества. Семената се характеризират с най-кратко време за сваряване. Сорт Абритус заедно със сорт Беслет са единствените български сортове подходящи за консервиране на зрелите семена. От един килограм сух фасул от сорт Абритус се получават 2.6 кг консервиран фасул. Сортът е устойчив на ореолов пригор и ръжда.

През 2000 година условията за фасул бяха много неблагоприятни – високи температури съчетани със суша. При тези условия в Добруджа, от масиви с площ 500 дка бяха получени по 120-130 кг/дка, докато от другите сортове  добивите бяха от порядъка на 30-80 кг/дка. Ето какво значи ролята на сорта. За това не е добре да се залага само на един сорт. Трябва да се избягва моносортието. Трябва да се работи поне с два сорта за по-сигурно производство.

Сорт „Беслет“. Средно ран сорт с вегетационен период 92-95 дни. Растението е правостоящо, неувивно с подходящо разположение на бобовете, което го прави подходящ за директно прибиране. Семената са дребни, елиптични, абсолютно тегло 200-250 гр., хектолитрово тегло 78 кг/100 литра и с много добри вкусови качества.

Сорт „Беслет“ е с устойчивост на листата и бобовете към повечето изолата от бактерийен пригор. Това е сорта с най-добра устойчивост спрямо повече от 20 щама бактерийен пригор. При ореоловия пригор листата на сорт „Беслет“ реагират с устойчива реакция към раси 1, 6, 7 и 9, а бобовете с устойчива реакция към раси 6 и 9, средно устойчива реакция към раси 1 и 7. Спрямо бактерийното увяхване растенията на сорт „Беслет“ проявяват реакция на увяхване и, или некроза 4.2 на 22-ия ден и 6.2 на 30-ия ден; и на потискане на растежа 1.8 на на 22-ия ден и 3.0 на 30-ия ден. Спрямо изолат Ss-1 на склеротиния сорт ‘Беслет’ е средно устойчив на 10-ия ден и слабо чувствителен на 15-ия ден. При антракноза стъблото, листните дръжки и листата са чувствителни към раса 81 и устойчиви към раси 2, 6, 22 и 54. Тази устойчивост към раси 2, 6, 22, и 54 при сорт ‘Беслет’ се контролира от ген в локус Со-2, различен от гена на сорт ‘Drezden’. Спрямо установените раси на ръжда в България (20-0, 20-1, 20-2, 20-3, 20-19, 28.1, 29-0, 29-1 и 51-3) сорт ‘Беслет’ е с устойчив тип на реакция от 1.0 до 3.0 и степен на нападение от 0% до 10%, докато сорт ‘Абритус’ притежава устойчивост единствено към раси 29-0 и 20-19.

Автор: проф. дсн Димитър Генчев, Добруджански Земеделски Институт

 

Бележка на редакцията: Статията е публикувана в бр. 5/май 2015 г. на сп. „Практично земеделие”. Снимки на сортовете и допълнителна информация могат да се намерят на страниците на печатното издание

                   Адрес за заявки за семена от фасул за стопанската 2016 г.

 Добруджански Земеделски Институт

тел.: 058 603 183; факс 058 603 183

http:/www.dai-gt.org/; e-mail: office@dai-gt.org

Лице за контакти: проф. дсн Димитър Генчев