Статии

Растителна защита на лозята през юни

2014-06-14 

Лозите растат много бързо през юни, тогава протича цъфтежът и оплождането на повечето от сортовете. Нормалното преминаване на тези физиологични процеси гарантира добива от лозята. Но през този период лозите се атакуват от важни болести и неприятели, и от своевременната борба срещу тях зависи количеството и качеството на гроздето.

Продължават пръсканията на лозите срещу маната и оидиума, срещу гроздовите молци, лозовите акари, но се появяват и други вредители - лозовата щитовка, обикновената сливова щитоносна въшка, сивото гниене.

 Контрол на болестите

•Третирането на лозите срещу обикновената мана (Plazmopara viticola) продължават, защото има чести превалявания, благоприятни за развитието й. Растежът на лозите е буен и всички растителни части трябва да бъдат покрити с работния разтвор. От фенофаза „масов цъфтеж” до големина на зърната, колкото „грахово зърно” е критичен период за инфекции. Предпазните третирания се извършват с медсъдържащи средства: Бордолезов разтвор – 1%; Купро 50 ВП - 0,25%; Фунгуран ОН 50 ВП - 0,15%; Купроксат ФЛ - 0,3%; Шампион ВП - 0,15%, а при поява на първите признаци на заболяването - с фунгициди с лечебно действие: Акробат МЦ - 0,2% (краен срок за употреба 25.07.2014 г); Акробат плюс ВГ- 200 г/ дка; Аксанит-Си ВП - 0,25%; Арметил М- 0,25%; Арметил-С ВП - 0,25%; Бордо микс 20 ВП - 0,5-0,6%; Делан 700 ВДГ- 0,05%; Косайд 2000 ВГ- 0,12%; Купертин М- 0,4%; Купросейт голд М- 0,15%; Микал флаш - 0,3%; Полирам ДФ- 0,2%; Профайлър 71,1 ВГ- 200-225 г/ дка; Ридомил голд- 0,25% и други.

•Критичен период за заразяване на лозите с брашнеста мана (оидиум) (Uncinula necator)  е от цъфтежа до затваряне на чепките. Зърната се нападат от отделяне на ресата до прошарването им. При по-ранна проява на заболяването зърната засъхват върху чепките или падат на земята.

Едновременна борба с трите болести мана, оидиум и сиво гниене може да се провежда с един от регистрираните фунгициди: Еклер 49 Г, Кабрио топ, Куадрис 25 СК/Амистар 25 СК , Шавит Ф 72 ВДГ в указаните по-долу дози, упоменати при контрола на сивото гниене.

Сивото гниене по лозата (Botrytis cinerea)причинява силно гниене на зазряващите зърна. Лозите са много чувствителни към инфекции при дъждовни условия от фенофаза „цъфтеж” и след нея. По цветчетата и цветните дръжки се появяват кафяви петна, които се покриват със спорите на патогена. Тези признаци са познати, като ранно сиво гниене. По листата рядко се появяват напетнявания, петната са неправилно закръглени, сивозелени, разрастващи се.  По леторастите се образува просветляване на кората, по-жълтеникаво в сравнение с екскориозата и обхващащо горните междувъзлия. Най-типичните признаци са по зърната по време на узряването им - бледокафяви петна, чиято кожица лесно се свлича. Гъбният патоген обхваща целия грозд и преминава на съседните. При влажно време нападнатите растителни части се покриват с обилно сиво спороношение, а при сухо - болните растителни тъкани се мумифицират.

Ако условията са благоприятни  за развитие на сивото гниене (оптимална температура 25оС и относителна въздушна влажност над 90%, но инфектирането се осъществява при наличие на капка вода), третиранията на лозите започват непосредствено след цъфтежа. При нормални метеорологични условия през месеца пръскането на лозята се извършва  по-късно, при прошарване на гроздето. За борба със заболяването са регистрирани фунгицидите: Еклер 49 Г - 0,05% (карантинен срок 35 дни), Кабрио топ - 0,15% (28 дни), Куадрис 25 СК/ Амистар 25 СК - 0,075% (21 дни) -  0,075%,  Суич 62,5 ВП - 0,08% (35 дни), Топ плюс 70 ВП - 0,1%, Фолпан 80 ВДГ - 0,15%, Шавит Ф 72 ВДГ- 0,2%.

На снимката: Повреди от сиво гниене (ботритис)

Контрол на неприятелите

•Около средата на юни започва излюпването на лозовата щитовка (Pulvinaria vitis) и завършва през първата десетдневка на юли. Неприятелят се наложи през последните десетина години, като опасен вредител за лозята в Югоизточна България. Ежегодно увеличава ареала си на разпространение и нанася сериозни поражения. Вредят възрастните и ларвите, които смучат сок от нападнатите растителни части - листа, леторасти, чепките на гроздовете, но едновременно с храненето си отделят несмлени захари, т.е. „медена роса” и ги покриват. По тях се заселват чернилни гъбички, които им придават саждив вид и нарушават фотосинтезата на лозите. По този начин лозите постепенно се изтощават, дават ниски добиви, гроздето остава по-дребно, с ниска захарност и висока киселинност. След няколко години лозите загиват и насажденията се прореждат. Възрастните вредят от втората половина на май до средата на юни, а ларвите – от втората половина на юни до септември.

Лозовата щитовка развива едно поколение годишно и зимува, като ларва от втора възраст по стъблото на лозата, в пукнатините, по рамената на главините и на други подходящи места.  Щом започне сокодвижението на лозята напролет, ларвите се придвижват към леторастите, намират удобни места, където се установяват за постоянно, смучат сок, нарастват и се оформят възрастните индивиди. Яйцеснасянето започва през май и юни. Яйцата са разположени в ячни торбички, разположени на задната част на въшките. Торбичката се показва навън от щитчето, по-дебела е  от него,  от бяла восъкоподобна материя е и се забелязва отдалече. В една торбичка има по 1500-2000 яйца. Излюпените ларви са много подвижни и бързо преминават по листата и леторастите, откъдето започват да смучат сок.

Първото пръскане срещу неприятеля трябва да се проведе два-три дни след излюпване на ларвите, а следващото – 10-12 дни след първото. Икономическият праг на вредност е  1 ларва на 1 лоза. Ако нападението е по-слабо, пръскането се извършва 8 – 10 дни след началото на излюпване на ларвите. Срещу лозовата щитовка е регистриран инсектицидът Нуреле Дурсбан/ Хлорсирин 550 ЕК/ Санмба - 0,075%, като на един декар трябва да се изпръсква 70-80 литра работен разтвор.

•На лозата вреди и обикновената сливова щитоносна въшка (Parthenolecanium corni). Тя е многояден вид, който от многобройните си гостоприемници предпочита освен лозата, също сливата и леската. Излюпването на щитоносната въшка започва в началото на юни и продължава до средата на юли. Ларвите преминават по долната страна на листата и смучат сок там до есента. И те отделят „медена роса”, с която покриват нападнатите растителни части и там също се заселват сапрофитни чернилни гъбички. Срещу неприятеля се пръска с Нуреле Дурсбан - 0,075%, но може да се използва и Децис 2,5 ЕК - 0,04%.

Статията е публикувана в сп. „Практично земеделие” – бр.6/юни 2014 г. Подробности за абонамент: 0888 585468