Статии

Поражения по рапицата от студ и ниски температури и превантивна защита

2016-08-29 

Симптоми

Симптомите от поразяване на рапицата от зимните студове (измръзване)  зависят от степента на поразяване и от периода, респективно, времето на възникване на пораженията.

В посеви, презимуващи в стадия на розетка измръзването се проявява чрез сивобяло оцветяване на поразените листа.То е причинено от сбръчкване от студа на поразения мезофил точно под епидермиса, където е проникнал въздух в появилите се кухини. Понякога листата са воднисти и след повишаване температурата, губят типичната си форма, падат на земята и бързо настъпва вторично гниене.

При растенията, които през есента са били прекалено буйни, се стига до по-тежки поражения, при които се засяга и сърцевината.

Листата, включително и вегетативният връхпри силно поразаните от студ рапчини растения са жълтокафяви и според развитието на времето или изсъхват, или изгниват. В повечето случаи пораженията обхващат и стъблото и корените, и растенията умират преждевременно. В някои случаи, когато не са поразени корените и стъблата, растенията се разклоняват и осигуряват добра реколта.

Силно поразените растения по правило са с увиснали и легнали на земята листа, със загинал вегетативен връх и загниващи корени. Дори и при повърхностна проверка, става ясно, че те не са способни да регенерират. По-ниската степен на поражение се проявява само с описаните симптоми по листата, като вегетативният връх, стъблото и корените остават живи. Подобни растения са способни през пролетта да регенерират  и могат да осигурят добра реколта. Определен преход между тежката и леката степен на поразяване представляват  растенията с поразена коренова шийка, която е леко прищипана. Тези растения все пак регенерират, създават множество листа и странични разклонения, но главното стъбло изостава в развитието  си и като цяло растението формира по-малко шушулки.

Измръзването е следствие климатични фактори и кондиционното състояние на растенията.

С други думи, ниските температури  не са единствена причина за лошото състояние на посева. Понякога слабо развитите растения не се аклиматизират достатъчно добре към ниските температури. От климатичните условия най-опасни са големите температурни амплитуди и траещите  дълго студове без снежна покривка. За рапицата постоянна смяна на температурата е по-вредна и от силния и дълготраен студ.  В подгизнали и мокри почви рапицата се поразява по-тежко заради колебанията в температурата и свързаните с тях разкъсвания на кореновата система.  За измръзването може да допринесе  значително и наводняването на  растенията на ниски места на терена.

Нормалната снежна покривка не влияе негативно върху презимуването на рапицата. По- вредни са силните студове (под -15⁰С) без снежна покривка, редуващи се със значително затопляне през деня.

Върху чувствителността на растенията при презимуване влие и лошата агротехника (в т. ч. и късната сеитба), както и атаките от страна на вредители и фитопатогенни гъби (причинители на бяло гниене, фомоза и др.).

Растенията могат да бъдат поразени и от по-късни пролетни студове.

Превантивна защита

Срещу измръзването на рапицата единствената възможна превантивна защита се състои в подобряване на кондиционното състояние и оптималната фаза на растеж преди зимата. Оптимално е рапицата да не е нито мнаго буйна, нито много слаба. Стъблото трябва да бъде по-скоро твърдо, неизрасло, с възможно най-добре развитата коренова система, заради което е необходимо да се обърне най-вечевнимание на правилното подхранване с азот.

В последно време за оптимизиране на състоянието на рапицата преди презимуване, се използват за есенно третиране или класическите морфорегулатори (б . р. – растежни регулатори) или фунгициди с морфорегулационно действие.  Освен фунгицидната защита срещу фомозата (Leptosferia maculans / s.Phoma lingam/), те осигуряват притискане на растенията към земята, втвърдяване на стъблата и по-добро развитие на кореновата система, а от там и по-добро кондиционно състояние за презимуване на рапицата.

В условията на екстремална зима с големи колебания с температурите тези мерки не винаги помагат и посевите могат да се окажат през пролетта измръзнали и изцяло унищожени.  В годините с по-мека зима цитираните мерки могат да осигурят във висока степен презимуването на насаждението.

Много важна стъпка, която трябва да се направи през пролетта е инвентаризацията на посевите и оценка на вредите, причинени от измръзването.  При голям обем и тежки поражение не остава нищо друго, освен посевите да се преорат. Решаваща за оранта е преди всичко степента на поразените растения, обемът на пораженията и потенциалната възможност за регенерация на поразените растения, съобразно пораженията по вегетационния връх. В случай, че растенията са жизнени, трябва да се приложат всички агротехнически мерки, включително навременно наторяване с азот, което ще подпомогне бързата им регенерация.

Забележка: Пораженията от студа могат да бъдат объркани с повреди, причинени  от  нападение от някои болести, най-вече фома /фомоза/.  Много фермери могат да припишат измръзването на фомата, особено при повърхностна проверка на полето. Освен по описаните по-горе симптоми, измръзването се отличава от повредите, причинени от фома с това, че върху подземните части и стъблата на рапицата не се появяват петна, типични за фомозното гниене.

(ПЗ)

Използван е текст, със съкращения, от  книгата „Рапицата на ПИОНЕР- култура на бъдещето”, издание на ПИОНЕР СЕМЕНА БЪЛГАРИЯ, 2012

 Статията е публикувана в бр. 8/август 2016 г. – сп. „Практично земеделие”