Цветя и градини

Двугодишните цветя, които се сеят през юни

2014-06-08 

Групата на двугодишните цветя обхваща два типа цветя. В първия тип попадат цветята, които завършват растежа и живота си в продължение на две години (йонотера, виола и др.), а във втория тип – такива, които по природа са многогодишни, но цъфтят най-добре през втората година и се отглеждат като двугодишни или едногодишни (незабравка, еризимум и др.)

Засяването на семената на двугодишните цветя става най-често през месеците юни, юли средата на август в специално отделена за целта леха, направо в градината. Понеже зацъфтелите растения са по-слабо студоустойчиви, двугодишните цветя, които при ранно засяване започват да цъфтят до есента, се засяват по-късно през лятото. По този начин цъфтежът им се задържа до пролетта.

Избира се светло място, но без пряко огряване от слънцето. Приготвят фитарии (плоски лехи с тирове по четирите им края) със ситно и добре обработена почва. Повърхността се изравнява и леко се трамбова. Засяването се извършва пръснато или редово. За предпочитане е да се извършва редово, защото по този начин се образуват междуредия и посевът по-лесно се разрохква, плеви, прорежда и полива.

През юни се сеят двугодишните цветя: алцея, белис, кампанула медиум, шейрантус, лунария, калцеолария и др.

Алцея розея (ружа)

Произхожда от Сирия. Отглежда се като двугодишен и многогодишен вид. За предпочитане е да се отглежда две години, защото след това цветовете издребняват. Семената да доста едри и се засяват направо в лехата през май-юни. Растенията се пикират също в леха на разстояние 20 см. През есента се изкопават заедно с пръст около корените им и се засаждат на постоянно място при разстояние 0,8-1 м. Изисква лека, добре обработена почва и слънчево изложение. Напада се от листогризещи насекоми, затова се пръска с подходящи препарати.

 Белис (парички)

Културните сортове белис са голям брой и се различават по размер на цвета, багра, кичестост и др. По природа паричките (известни са с това име у нас) са многогодишни, но истински качествени цветове образуват само на втората година. Масово се размножават със семена, като засяването им става в края на юни, юли и август в открита леха. Растенията се пикират също там на разстояние 10-12 см. През септември – октомври се засаждат на постоянно място, на разстояние около 25 см едно от друго. Цветовете обикновено се появяват още през есента и не се повреждат от местенето на растения. При мека зима цветните пъпки не измръзват и зацъфтяват рано напролет. Успяват на почти всички пови, но предпочитат тежките, богати на хранителни вещества. Развиват се успешно при пълно слънце и обилна влага.

Кампанула медиум

Кампанула медиум е двугодишен вид, достига на височина до 80 см и е един от най-красивите измежду всички градински кампанули. През първата година на живота си образува розетка от едри зимоустойчиви листа, а през втората година – прирамидално разклонено цветно стъбло с бледовиолетови камбанковидни едри цветчета. Семената се засяват през юни – юли в открита леха. Растенията се пикира също там и през есента се разсаждат на постоянно място на разстояние 30-40 см едно от друго. Вирее на всякакви почви, но изисква открито слънчево място, защитено от ветрове.

 Шейрантус (жъл шибой)

Шейрантусът, по-известен у нас като Жълт шибой, е ароматно растение с вдървесинено стъбло, което е многогодишно, но най-красив цвят дава на втората година. Растението и зимоустойчиво, подава се на подрязване и може с успех да се отглежда и в преносими контейнери и саксии. Има яркожълти или оранжево-червени цветове и цъфти рано -  през април-май. Засява се в открита леха през юни-юли на полусянка. Пикира се на същото място, докато растенията са малки. През есента, заедно с пръст около корените, се пренася на постоянно място в цветната леха или в саксии. През зимата се полива оскъдно, колкото да не пресъхне субстрата в саксиите или в лехите.  Обича слънчеви места и богати почви. По същия начин като млади растения, но предимно в саксии, се отглеждат и саксийните двугодишни шибои от вида Матиола инкана. От тях съществуват много сортове, различни по багра и кичестост.

 Лунария

Лунария ануа е двугодишен вид и достига на височина 1м. Образува пирамидална корона с многобройни цветове, наредени в рехави гроздове по върховете на клончетата. Венчето е пурпурночервено, а тичинките тъмножълти. Цъфти през май-юни. Плодовете са плоски шушулки с украсен ефект. Сее се в специална леха на открито през май-юни. Растенията се пикират също в открити лехи, а през септември-октомври се засаждат на постоянно място.  Предпочита полусенчести места с богати, влажни и леки почви.

 Калцеолария

Калцеоларията е двугодишен саксиен вид – не се отглежда като градинско цвете, защото не е студоустойчива. Цветовете й са много красиви, с особена форма. Семената се сеят през юни-август, последователно. Засяването става в терини (или плитки сандъчета), в субстрат, съставен от листовка, угнил оборски тор, чимовка и едър пясък в съотношение 2:2:1:1. Семената не се покриват с почва, защото се дребни, а се затъмняват с хартия. Влажността на почвата се поддържа чрез натопяване на терината в по-голям съд с вода. За задържане на влагата терината се покрива със стъкло.Семената поникват след около 14 дни. Стъклото и хартията се отстраняват. Когато станат достатъчно големи (могат да се хващат с ръка), младите растения се пикират на разстояние 6-7 см. Второто пикиране се прави в саксийки (7-8) , а по-късно растенията се преместват по-големи саксии (13). За възрастните растения субстрата се прави от равни части листовка, чимовка и добре угнил оборски тор, като се прибавят малко торф и пясък.  През зимата се отглежда в хладни помещения (16 градуса). Обича влажен въздух и светли места, но без пряко слънчево огряване.

 Статията е публикувана в бр.6/юни 2014 г. на сп. „Практично ръководство за цветя и градини” – Каталожен № 1611