Растителна защита, торове, семена

Неотложно - Контрол на вредителите по рапицата през есента

2016-10-13 

Рапицата дава добри добиви и връща вложените средства при условие, че точно се спазва технологията за отглеждането й и се провежда борба срещу вредителите.

Още през есента в рапичните посеви се появяват неприятелите - рапична стъблена бълха, рапичен бръмбар, рапична листна оса, рапичен скритохоботник, зелева листна въшка, зелев молец, зелева коренова муха, галообразуващ зелев хоботник и други, а от болестите - сухо стъблено гниене (фомоза).

При поява на вредителите във висока численост пораженията могат да бъдат значителни, ако не се предприемат своевременно мерки срещу тях. Обследванията на рапичните посеви започват още с поникване на културата и при численост на вредител над икономическия праг на вредност се провеждат пръскания.

Рапичната стъблена бълха (Psylliodes chrysocephalus) е повсеместно разпространена и при численост над икономическия праг на вредност може да причини големи поражения.

Неприятелят има едно поколение годишно и зимува като яйце, ларва и възрастно. В началото на септември се появяват възрастните насекоми и се концентрират по наскоро поникналите растения, които са много чувствителни към повредите. Те се хранят интензивно за полово узряване. Възрастните индивиди повреждат котиледоните, първите млади листа и нагризват горния или долния епидермис и паренхима във вид на малки ямички. При масова поява на бълхите посевът може да бъде унищожен.

Женските индивиди снасят яйцата си в основата на листните дръжки или плитко в почвата до 10 см дълбочина.

Ларвите се излюпват през октомври, вгризват се под епидермиса на стъблата, а после навлизат в сърцевината им или минават в листните дръжки и в централните жилки на листата. Понякога те правят ходове в младите стъбла и могат да достигнат до растежния връх. При тези повреди стъблата отслабват и много от растенията загиват през зимата.

Химическата борба е насочена към възрастните индивиди на рапичната стъблена бълха преди яйцеснасянето й. При икономически праг на вредност 2 броя възрастни/кв. м при поникване; 4 броя възрастни/кв.м. след поява на 3-и лист; 3-5 броя ларви на растение посевът се пръска с един от регистрираните инсектициди: Магеос – 5 гр/дка; Дека ЕК- 30 мл/ дка; Маврик 2 Ф- 20 мл/ дка; Нуреле Д/Хлорсирин 550 ЕК/Санмба -60 мл/ дка; Пиринекс сюприйм 3 В- 60 мл/ дка; Цитрин макс/Циперкил 500 ЕК/Циперт 500 ЕК/Поли 500 ЕК- 5 мл/ дкар, Децис 100 ЕК- 5 мл/дка, Вазтак Нов100 ЕК- 20 мл/дка и др.

Рапичната листна оса (Athalia rosae Christ.) вреди през есенния период. Неприятелят развива 3 поколения годишно, като 3-тото есенното е най-опасно.   Осите летят от началото на август до края на октомври и отначало снасят по кръстоцветните плевели и самосевките. След поникване на рапицата те започват да снасят по семеделите и първите същински листа. Излюпените лъжегъсеници първоначално се хранят по долната страна на листата, като изгризват малки ямички.

С нарастването си те прогризват отвори по листата, които постепенно разширяват, правят периферни нагризвания, а по-късно изяждат цялата листна петура, без главните нерви. Ако нападението е във висока степен, те нагризват листните дръжки, вегетационния връх и причиняват пълно обезлистване на растенията. Силно повредените растения загиват още през есента. След завършване на развитието си  лъжегъсениците се заравят в почвата на дълбочина до 15 см и остават да зимуват там в пашкул.

Осите летят активно при сухо, топло и тихо време, а влажните и топли условия са много благоприятни за развитие на ларвите. Ако има масово намножаване, неприятелят може да унищожи посева за една седмица. В последните два стадия от развитието си лъжегъсениците набавят 85% от необходимата храна за 7 дни. Меката есен е изключително благоприятна за развитието на този неприятел.

Химическата борба се провежда срещу младите лъжегъсеници на рапичната листна оса при икономически праг на вредност-2-3 броя лъжегъсеници/ кв.м. с един от регистрираните инсектициди: Карате зеон 5 КС- 15 мл/ дка; Пиринекс сюприйм 3 В- 60 мл/ дка; Цитрин макс- 5 мл/ дка Децис 100 ЕК- 5 мл/дка и др.

Заедно с рапичната листна оса се появяват възрастните индивиди на рапичния бръмбар (Entomoscelis adonidis).  Те нападат рано засятата рапица и се хранят с листата. При висока плътност бръмбарите могат да разредят значително посева. А при дълга и  топла есен, с минимално количество валежи, вредят ларвите, които се хранят също с листата на рапицата, като ги унищожават изцяло, без жилките.

Борбата с рапичния бръмбар се провежда при икономически праг на вредност 2-3 броя бръмбари/ кв.м. при поникване на културата с един от инсектицидите, посочен по-горе за борба с рапичната листна оса.

Възрастните на черния рапичен скритохоботник (Ceuthorrynchus picitarsis) се появяват през октомври и снасят яйцата си в ямички, издълбани в листните дръжки и в централните нерви. След излюпването си ларвите правят ходове в листните дръжки, а после преминават в централното стъбло, без да излизат навън. Ако растенията са по-слаби и листните им  дръжки са  къси и тънки, те бързо навлизат в стъблото и се вгризват в него. Още наесен ларвите достигат вегетационния връх и правят обща галерия, в която се хранят, докато завършат развитието си. Такива растения може да загинат през зимата или ако оцелеят до пролетта, не образуват централно стъбло, а само странични. При буйно развиващи се растения ларвите не навлизат в стъблото, а се хранят само в листните дръжки. Силно нападнатите растения изостават в развитието си и дават слаби добиви.

Химическата борба се провежда срещу възрастните индивиди преди яйцеснасянето им при икономически праг на вредност 2-4 хоботника/кв.м. с един от регистрираните инсектициди: Магеос – 5 гр./дка; Маврик 2 Ф-30 мл/ дка; Цитрин макс-5 мл/ дка; Протеус110 ОД и други.

Зелевата коренова въшка (Delia radicum L.) най-често се появява в местата, където се отглеждат кръстоцветни зеленчукови култури или  заплевеляването с кръстоцветни плевели - дива ряпа, овчарска торбичка, синап и други е голямо. Ларвите на мухата от трето поколение, които се развиват наесен вредят по рапицата. Те нагризват повърхностно корените на рапичните растения и правят ходове в тях. Нападнатите растения изостават в развитието си, листата им избледняват и увяхват. Ако е настъпило засушаване, растенията изсъхват напълно. Химическа борба срещу неприятеля се провежда, ако нападението е над икономическия праг на вредност.

Числеността от вредители по рапицата може да се намали значително, ако редовно се извършват визуални обследвания на рапичните посеви, а където има възможност може да се поставят жълти лепливи плоскости, които привличат неприятелите. При пръскане на рапичните посеви срещу вредители към  работния разтвор се прибавя и прилепител.

Статията е авторска и е публикувана в бр. 9/септ.-октомври 2016 г. на сп. „Практично земеделие”. Подробности за абонамент за 2017 г. – тел: 0888 58 54 68