Растителна защита, торове, семена

Хидропониката – рутинна технология за изхранване на населението

2016-11-27 

Хидропониката е система за отглеждане на растения във вода и хранителен разтвор, без наличието на почва. При този метод растенията се снабдяват  с хранителни вещества в точно определени количества и съотношения. Тези хранителни съединения се подават директно на кореновата система, така че растенията никога не страдат от стрес поради хранителен недостиг. Като среда за отглеждане могат да се използват и различни инертни материали и комбинации от тях (перлит, различни глинести минерали, пясък, чакъл и др.). Един от най-използваните методи е технологията на т. нар. „тънък слой хранителен разтвор” (NTF), при който хранителните вещества са разтворени в непрекъснато течащ слой вода, в който корените се развиват без наличието на субстрат. Всички процеси при хидропонното отглеждане са автоматизирани. 

Макар че хидропониката стана високотехнологично и иновативно постижение, е интересно да се отбележи, че тя не е по-млада от пирамидите.  Смята се, че висящите градини във Вавилон (600 г пр. н. е.) са първият успешен опит за отглеждане на растения чрез хидропоника. Йероглифни записи, открити в делтата на река Нил, датирани няколко стотици години преди новата ера, свидетелстват за отглеждането на растения във вода, без наличието на почва. През XI век номадското племе ацтеки в централна Америка практикувало хидропонното отглеждане на растения. Главният град на ацтеките, Теноктитлан (намиращ се в днешно Мексико) първоначално бил изграден върху езеро. Те вземали почва от дъното на едноименното езеро и я поставяли върху салове от тръстика и плевели. Почвата била богата на органични вещества, които осигурявали храна за растенията. Те били поставяни върху почвата и корените им прониквали през почвата и навлизали във водата. Някои от тези салове, върху които отглеждали зеленчуци, цветя (дори и дървета), достигали на дължина повече от 60 метра и изглеждали по-скоро като плаващи острови. Съществуването на тези плаващи градини е документирано по време на инвазията на испанците в селищата на ацтеките през XVIвек. Пътувайки през Китай (1275 – 1292 г) Марко Поло също бил свидетел на плаващи градини, които той описал в пътеписите си.

Първите научни експерименти в областта на хидропониката започнали през XVIвек от белгиеца Хелмонт.  През 1699 г.  членът на Английската кралска общност, Удуард  открил, че най-силен растеж имат растенията, отглеждани в разтвора, съдържащ най-много почва. Той заключил, че този растеж е резултат от съдържанието на определени вещества и минерали във водата, отделени от почвата. Тази смес от почва и вода се приема за първият създаден от човека хидропонен разтвор.  През вековете растителните физиолози в Европа открили още много неща, но разгадаването на това какво точно усвояват растенията чрез корените се забавило до грандиозния напредък на модерната теория на химията през XVIIXVIIIвек, както и постиженията в областта на растителната физиология и храненето на растенията. Технологията на хидропониката продължила бурно развитието си през вековете, успоредно с постиженията на науката и технологичния напредък. През годините на Втората световна война американските въздушни сили построили една от първите големи хидропонни ферми върху острови в Атлантическия и Тихия океан. Тези ферми подпомагали снабдяването на войските с пресни зеленчуци в тези отдалечени от сушата райони. По това време били построени подобни ферми и в Персийския залив (Ирак, Бахрейн). Еуфорията по отношение на хидропониката продължила и през следвоенните години и този метод за отглеждане на растения се разпространил в почти целия свят – Холандия, Испания, Великобритания, Германия, Швеция, бившия Съветски съюз и Израел. Области с недостатъчни валежи през годината, с бедна почва или отдалечени райони с труден достъп били идеални за отглеждането на земеделски растения като хидропонни култури.

Вднешно време хидропониката влиза в към по-общия термин „безпочвено отглеждане”. Отглеждането на растения без почва може да става в или без растежна среда, но във всички случаи то трябва да осигурява хранителни вещества и влага, необходими за жизнената им дейност. При хидропонните култури всяко растение получава точно определено количество от вода и хранителни съединения, определено съобразно нуждите му. Понастоящем в САЩ има огромни хидропонни ферми, собственост на търговски корпорации, които произвеждат големи количества продукция. Освен тях има хиляди по-малки ферми, върху обща площ около 1 акър (около 4 декара), които, поради високите добиви, получавани при тази технология на отглеждане на земеделски култури, обикновено успяват да покрият нуждите на местните пазари. Най-масово отглежданите по методите на хидропониката култури са доматите, следвани от краставиците, салатата, различни лечебни растения, пипер и цветя.

В САЩ търсенето на земеделската продукция, произведена чрез хидропоника е толкова голямо, че сега съществуващите ферми не могат да удовлетворят нуждите на пазара. Всеки ден стотици и хиляди килограми хидропонни зеленчуци се внасят от Канада, Европа и Мексико.

Поради предимствата на този метод - получената продукция е екологично чиста, голям брой растения могат да бъдат отглеждани върху малка площ и се произвежда висококачествени зеленчуци, има и много любители градинари, които притежават хидропонни системи и произвеждат земеделска продукция.

В световен мащаб хидропониката е станала вече рутинна технология за изхранване на бързо увеличаващото се население, особено в безводните райони на Мексико и Средния Изток, Индия и Израел. Интересно е да се отбележи, че в подводниците на американския военноморският флот се произвеждат свежи зеленчуци във високотехнологични рециркулиращи хидропонни системи. НАСА експериментира върху използването на такива хидропонни системи за снабдяването със зеленчуци за прясна консумация на екипажите на совалките в космоса.

С напредването на технологиите, хидропониката може да се окаже толкова продуктивна, че да успее да задоволи хранителните нужди на бързо увеличаващото се население на земното кълбо. Други области, в които може да се използват методите на хидропонното отглеждане са: отглеждане на семеначета за бързо залесяване на обезлесени райони, при създаването на овощни градини, отглеждането на декоративни растения и други, където в интеграция с аквакултурите, ще стане възможно отпадъците да осигуряват хранителни вещества за растенията, а пък растенията от своя страна ще спомагат за пречистването на водата, в която свободно ще могат да се отглеждат риби.

Сега и у нас, вече е практика в иновативните оранжерии да се изграждат хидропонни системи. На пазара оперират фирми, които имат потенциал и обучен персонал да проектират и изграждат обекти за хидропонно отглеждане на култури, в т. ч. зеленчукови и декоративни.

 Библиотека – списание „Практично земеделие”, авторска публикация