Растителна защита, торове, семена

В аванс - Контрол на неприятелите по рапицата през есента

2014-09-07 

През есента по рапичните посеви най-често вредят рапична стъблена бълха, рапична листна оса, рапичен бръмбар, рапичен скритохоботник, зелева коренова муха, зелева листна въшка, зелев молец, галообразуващ зелев хоботник и други, а от болестите - сухо стъблено гниене (фома). При появата им в каламитет има опасност от значителни поражения и загуби на реколта. Обект на нападение от сеитбата до прибирането на реколтата са всички растителни части – корени, стъбла, листа, цветове и плодове. Още с поникване на културата трябва да започнат обследванията и ако се появи неприятел в численост над икономическия праг на вредност, да се прецени бързо как и с какво да бъде атакуван.

Рапичната стъблена бълха (PsylloideschrysocephalaL.) е разпространена повсеместно и при висока численост може да нанесе големи щети. Неприятелят развива едно поколение годишно и зимува като яйце, ларва и възрастно насекомо. В началото на  септември се появяват възрастните, които се концентрират по наскоро поникналите растения и започват усилено да се хранят, за да узреят полово. Те повреждат котиледоните и първите млади листа, като изгризват по тях ямички, без да засягат долния или горния епидермис. През този период младите рапични растения са много чувствителни към повредите. При масова поява на бълхите посевът може да бъде унищожен.

Бълхите снасят яйцата си  в основата на листните дръжки  и в почвата.  През октомври започва излюпването на ларвите, които се вгризват под епидермиса на стъблата, а след това навлизат в сърцевината им или преминават в листните дръжки и в централните жилки на листата. Понякога те изгризват ходове в младите стъбла и могат да достигнат до растежния връх. От тези повреди стъблата отслабват и голяма част от растенията загиват през зимата.

Химичната борба е насочена към възрастните индивиди на рапичната стъблена бълха преди яйцеснасянето й.  При икономически праг на вредност 2 броя възрастни/кв. м при поникване; 4 броя възрастни на кв. м след поява на 3-ти лист; 3-5 броя ларви на растение, се пръска с един от регистрираните инсектициди: Дека ЕК - 30 мл/дка (30 дни карантинен срок); Цитрин макс - 5 мл/дка (49 дни); Маврик 2 Ф - 20 мл/дка (42 дни).

Рапичната листна оса (Anthaliarosae) развива 3 поколения годишно, от които най-вредно е есенното. Възрастните оси летят от началото на август до края на октомври и отначало яйцеснасят по кръстоцветните плевели и самосевките. След поникване на рапицата те започват да снасят по семеделите и първите същински листа.

Излюпените лъжегъсеници отначало се хранят по долната страна на листата, като ги нагризват под формата на малки ямички. С нарастването си те прогризват отвори по листните петури, които постепенно разширяват, правят периферни нагризвания, а по-късно изяждат цялата листна петура,  без главните нерви. При масово нападение лъжегъсениците нагризват листните дръжки и вегетационния връх  и причиняват пълно обезлистване. Силно повредените растения загиват още през есента. След като завършат развитието си, лъжегъсениците се заравят в почвата на дълбочина до 15 см и остават да зимуват там в пашкул.

Сухото, топло и тихо време благоприятства летежа на осите и яйцеснасянето им, а топлите и влажни условия са най-подходящи за развитието на ларвите. При масово намножаване те могат да унищожат посева за една седмица, понеже в двата последни стадия от развитието си ларвите си набавят 85% от необходимата храна за период от 7 дена. Меката есен е изключителна благоприятна за развитие на неприятеля.

Борбата срещу рапичната листна оса се извършва при икономически праг на вредност 2-3 броя/кв.м. лъжегъсеници или 2-3 броя/кв.м. повредени растения. Пръскането може да се провежда и само върху огнищата на нападение с един от регистрираните инсектициди: Карате зеон 5 КС - 15 мл/дка; Цитрин макс – 5 мл/дка; Дурсбан 4 ЕК - 60 мл/дка.

Възрастните индивиди на рапичния бръмбар (Entomoscelisadonidis) нападат рано засятата рапица и се хранят с листата. При висока плътност бръмбарите могат да разредят посева значително. Ако есента е дълга и топла, с малко валежи, вредят ларвите.

Те се хранят с листната маса на рапицата, като я унищожават напълно и оставят само жилките.

Борба с рапичния бръмбар се провежда при икономически праг на вредност 2-3 броя бръмбари/ кв.м. при поникване на културата с един от по-горе посочените инсектициди.

Възрастните на черния рапичен скритохоботник (Ceuthorrynchuspicitarsis) се появяват през октомври и снасят яйцата си в ямички, издълбани в листните дръжки и в централните нерви.

След излюпването си ларвите правят ходове в листните дръжки, а после преминават в централното стъбло, без да излизат навън. При по-слаби растения с къси и тънки листни дръжки те бързо навлизат в стъблото и се вгризват в него. Още през есента достигат вегетационния връх и се вгризват в него. Там ларвите правят обща галерия и се хранят в нея до завършване на развитието.  Такива растения загиват още през зимата или ако оцелеят до пролетта не образуват централно стъбло, а само странични. При буйно развиващи се растения ларвите не навлизат в стъблото, а се хранят само в листните дръжки. Силно нападнатите растения изостават в развитието си и дават слаби добиви.

Химическата борба се извършва срещу възрастните индивиди преди яйцеснасянето им при икономически праг на вредност 2-4 хоботника/ 1 кв.м. с един от регистрираните инсектициди: Маврик 2 Ф - 30 мл/дка; Цитрин макс- 5 мл/ дка и др.

На снимката: Повреди от рапична стъблена бълха; Източник: http://www.syngenta.com/

Подробности за контрол на есенното заплевеляване в рапицата четете в бр.9/септември 2014 г. на сп. Практично земеделие. Търсете по вестникарските павилиони и маси в страната от 3-ти септември 2014 г.