Растителна защита, торове, семена

Контрол на вредителите по зеленчуковите култури през август

2017-08-06 

През август продължава развитието на доматите и пипера за късно полско производство, на корнишоните, главестото и цветно зеле, броколи, на зеления фасул, луковите култури, морковите и целината.  През месеца средно денонощната температура е в границите 20-25оС, количеството на валежите е минимално и съответно въздушната влажност е много ниска, лятната суша продължава. Тези климатични условия са изключително благоприятни за  силно намножаване на акарите, миниращата муха по луковите култури, зелевите неприятели и  други насекоми, които атакуват зеленчуковите култури и нанасят поражения.

От болестите във висока степен се проявяват вертицилийното увяхване, жилковата некроза  и краставичната мозайка по доматите, брашнестите мани, върховото гниене на плодовете и други.

В началото на август се появява вертицилийното увяхване, една от най-опасните болести по пипера и патладжаните, която напада и бамята, тиквените култури, оранжерийните домати, краставиците, картофите и други.

Първите признаци на заболяването по пипера се появяват по време на усиленото плодообразуване и узряване на първите плодове. Върховете на най-долните листа увяхват, завиват се и изсъхват. Засъхналите растителни части отначало запазват зеления си цвят, но по-късно покафеняват. Постепенно увяхването обхваща цялото растение. На външен вид корените са здрави, но при разрез се наблюдава кафяв пръстен, а в областта на кореновата шийка ликото има кафяв цвят. При ранно инфектиране растенията не образуват плодове, а при по-късно-плодовете остават дребни и спаружени

Патладжанът е много чувствителен към вертицилийното увяхване и в някои случаи болестта обхваща над 90% от растенията. По време на бутонизация и цъфтеж се наблюдава масова проява на признаците. Краищата на най-долните листа побледняват и увяхват, а по-късно изсъхват целите листа. Болестта обхваща и по-горните етажи на растенията. Изсъхналите листа окапват и остават само връхните. На външен вид корените са свежи, но при обелване на кората в областта на кореновата шийка се виждат ликото и дървесината, оцветени в кафяво.

Вертицилийното увяхване се причинява от почвообитаваща гъба  (Verticillium dahlia Kleb.). Смятаният досега причинител на болестта (V.albo-artrum R&B) се среща само във високите полета в планинските райони, където не се отглежда пипер. Патогенът остава жизнен до 8 години в растителните остатъци в почвата.  Гъбният причинител прониква в растенията през коренчетата, развива се в проводящата система, запушва я и я разрушава. Сокодвижението се нарушава, патогенът отделя токсини, които нарушават нормалното протичане на биохимичните и физиологични процеси. Гъбата е топлолюбива и с повишаване на температурата  пораженията се засилват. Инфекцията се разпространява чрез заразен разсад, при обработка на почвата и с поливната вода.

При безсменно отглеждане на пипер и патладжан на една и съща площ, в почвата се натрупва голямо количество зараза и болестта се развива във висока степен. Най-благоприятни условия за развитие на вертицилийното увяхване са температура около 25оС  и засушаване.

За ограничаване на вертицилийното увяхване няма регистрирани химически средства, затова се прилагат само агротехнически мерки: събиране и унищожаване на растителните остатъци след прибиране на реколтата; 5-6 годишно сеитбообръщение с включване на житни култури; използване на здрав разсад върху богати на хумус почви. Задължително изискване са редовните поливки за поддържане на оптимална почвена влажност по време на вегетацията.

След картофената мана краставичната мозайка е най-опасната болест  по доматите за късно полско производство. Разсадът се отглежда през юни, когато листните въшки са в най-голяма численост и младите растения се заразяват много бързо.  Първите признаци се появяват по върховете на растенията, като редуциране на младите връхни листа, чиито краища се завиват винтообразно или се осукват.(виж. снимката). Листата може да имат и нишковидна или папратовидна форма, а жилките от долната страна изпъкват и се оцветяват в синкаворозово. Болните растения остават по-ниски, втрънчват се и видът им е хлоротичен. Те цъфтят обилно, но след инфектирането цветовете им остават стерилни.

Плодовете, образувани преди инфекцията, са дребни, ръбести и по-светло оцветени. Пораженията са много големи при по-ранна поява на болестта.  Понякога по средните и долни листа и плодовете се появява некроза, бронзовокафяви пръстенчета и дъгички.

Краставичната мозайка се причинява от краставичномозаичния вирус (Cucumber mosaic virus-CMV), който има голям брой гостоприемници и се пренася от листните въшки, като прасковената и памуковата листни въшки са най-честите преносители. Всяка година на полето болестта обхваща 25-30%, а понякога и 50% от растенията. Продукцията от болните растения е малка и с лошо качество.

За ограничаване на заболяването се провежда химическа борба срещу листните въшки, както в разсада, така и на полето с един от регистрираните инсектициди: Вазтак нов 100 ЕК-30 мл/ дка; Дека ЕК-50 мл/ дка; Децис 100 ЕК- 7,5-12,5 мл/ дка; Моспилан 20 СП- 0,0125%; Суми алфа 5 ЕК/ Сумицидин 5 ЕК-20 мл/ дка; Актара 25 ВГ-80 г/ дка; Фюри 10 ЕК- 0,015% и други.

Признаците на жилкова некроза по доматите (Marmor cucumeris var.licopersicovastans-вариетет на краставичномозаичния вирус) за късно полско производство се появяват през първата десетдневка на август. Младите връхни листенца силно се накъдрят, защото спира растежът на нервите. По листата се образуват жълтокафяви петна, в които  нерватурата потъмнява. По нарастващите връхни части на стъблото се появяват некротични ивици, които достигат на значителна ширина и дълбочина. Растителният връх и колтуците прегарят и изсъхват заедно с намиращите се по тях листа и плодове. Постепенно признаците преминават към базалната част на растенията. При „стрийка”  връхните растителни части остават най-дълго време здрави и свежи и по този признак се отличава от „жилковата некроза”.

Най-характерни са признаците по плодовете. В областта на чашката се оформят хлътнали, сивожълти петна, които по-късно некротират, а при нападение във висока степен плодовете са изцяло обхванати.   Проводящите съдове в областта на петната  изпъкват по повърхността, като мрежа от кафяви и черни жилки, откъдето идва името на болестта „жилкова некроза”. Плодовото месо под петната е като сварено, а болните плодове окапват.

Краставвичномозаичният вирус се запазва в многогодишните дървесни и тревисти гостоприемници, а от тях се разпространява чрез листните въшки. Болестта напада и пипера, краставиците, спанака, тютюна.

Химическата борба е насочена към листните въшки още в разсада и после на полето. Пръскане може да се извърши с един от инсектицидите, упоменати по-горе за борба с листните въшки срещу краставичната мозайка.

През периода се налага провеждане на борба срещу неприятелите по зеленчуковите видове: доматен молец, доматен акар, минираща муха по луковите, царевичен стъблопробивач, зелева нощенка, зелев молец и други.

Снимка: https://www.sciencenews.org/

Статията е авторска и е публикувана в бр. 8/ август 2017 г. на сп. „Практично земеделие”. Подробности за абонамент: 0888 58 54 68.