Растителна защита, торове, семена

Технологични препоръки за оптимално торене на рапицата през есента

2017-08-21 

За оптималното развитие на зимната рапица са необходими подходящо торене и агротехнически мероприятия през есента. Доброто развитие на кореновата и надземната част, наред с високо натрупване на захари, допринасят за по-устойчивото презимуване и по-ниска заболеваемост. Добре развитите през есента растения могат да презимуват при температури -17⁰С до -22⁰С без сняг и при -30⁰С до -35⁰С със снежна покривка.

Редица изследвания показват, че най-добър предшественик за рапицата е пшеницата. Не трябва да се сее след зелеви култури и след себе си в период, по-малък от 3-4 години.

При подготовката на площта за засяване най-подходящите варианти са: оран при дълбочина 20-25 см и дискуване преди сеитбата или продълбочаване без обръщане на пласта – на 25-30 см, последвано също сдискуване.При всички от случаите преди засяване и след дискуване се извършва валиране. То не е подходящо само при преовлажнени терени. Почвените и ранно вегетационните  хербициди против плевели  се прилагат след сеитба и преди поникване.

Сроковете за сеитба се плануват така, че да може растенията до зимните студове да формират розетка с 8-10 листа и коренова шийка – 8-12 мм. На декар се засяват 5 500 – 6 500 кълняеми семена или в норма, указана от семепроизводителя. Полагат се на около 2 см дълбочина. Младите растения са чувствителни към недостиг на влага. Оптималният срок за засяване е 1–25 септември, като е удачно да се съобрази с особеностите на микрорайона за възможност за валежи в близките дни след засяване. Най-подходящо pHна почвата е слабо киселинно до неутрално – 6-7. На това условие отговарят черноземите, тъмно сивите горски почви и др. Неподходящи са песъчливите, преовлажнените, блатните и киселите почви.

 Изисквания на рапицата към хранителния режим

В сравнение със зимната пшеница, растенията зимна рапица изразходват около два пъти повече азот, фосфор, калий, магнезий, манган, бор и сяра, а калцият е пет пъти повече. Посочените макро- и микроелементи имат отчетливо влияние върху устойчивостта на рапичните растения. Излишният азот обаче води до полягане растенията и до намаляване на устойчивостта им към ниски температури, към поява на болести и неприятели. За нашите географски ширини са приети следните примерни норми на торене(в актив. в-во): азот – 20-23 кг/дка, като при есенното внасяне се използваN- 5-6 кг/дка; фосфор (P2O5) – 13-15 кг/дка, калий (К2О) – 18-20 кг/дка.

Най-ефективно е есенното торене с азот (5-6 кг/дка) да се извърши чрез разпръскване във фаза 4-5 лист. С останалото количество се тори напролет в началото на вегетацията, като по възможност се извършват две подхранвания, с еднакво количество, в интервал от две седмици. Цялото количество калиеви и фосфорните торове се внася преди основната обработка чрез разпръскване. Също така много ефективен вариант е част от количеството фосфорни и калиеви торове да се приложат напролет като техен разтвор чрез едно или две листни третирания.

Новите високобелтъчни сортове изискват повече сяра. Съотношението азот-сяра трябва да е около 5:1. Подхранването със сяра е по-ефективно напролет. При есенното внасяне на сяра е добре да се приложи и калциево внасяне, за да не се получи допълнително подкисляване на почвата при предозиране. В случай, че не е варовита почвата, се внася калций (CaO) в норма 8-12 кг/дка за периода на пълната вегетация.

Микроелементите се внасят листно напролет, но при недостиг в почвата част от количеството може да се приложaт есента.Борът подобрява водния и хранителния режим, съдържанието на протеина и каротеноидите. Манганът засилва устойчивостта към болести, увеличава добива на семена и масленото им съдържание. За разлика от други елементи, основната потребност на рапицата от магнезий е през пролетта по време на цъфтежа и образуването на семена.

 Използване на органични и микробиални торове през есента при рапицата

Рапицата се нуждае от подходящо балансирано торене във всеки от основните етапи на вегетацията. В тази връзка много е подходящ вариантът да се прилагат различни видове органични торове, като синтетичните елементи могат да се намалят, а резултатът същевременно е по-отчетлив. Това особено се отнася за есенните апликации, тъй като органичните торове значително повече увеличават устойчивостта на растенията. Наред с извлеците от компост, под формата на калиеви или натриеви хумати, които доказано подобряват устойчивостта, съществена роля за устойчивостта и цялостното развитие на растенията имат аминокиселините. Те освен, че влизат в състава на протеините, също участват в изграждането на ензимите, някои витамини, фитохормони, биологично активни компоненти. Най-икономично и ефективно е органичните течни торове да се прилагат листно във фаза „4-6 лист”. Дозите за влагане спрямо синтетичните течни торове са по-малки. Прилагайки се листно, загубите са значително по-малки, а и някои трудно усвоими елементи в почвата, напр. фосфор, се усвояват почти на 100%. Също така намаляват евентуалното негативно влияние на различните видове пестициди.

Не по-малко значение има и прилагането на микробиални торове. Те способстват за усвояване от растенията на малко усвоимите минерални форми в почвата и увеличават хумусното съдържание. Влагайки в състава им и азотфиксиращи бактерии, за една година те способстват за доставянето на растенията в усвоима форма на 7-10 кг азот, 3-4 кг фосфор и 3-4 кг калий на декар. Симбиотичните за растенията микроорганизми и гъби отделят антиботици, фотохормони и други биологично активни вещества, които значително подобряват растежа и развитието на растенията. Микробиалните торове могат да се прилагат листно или директно върху почвата в периода около сеитбата. Ефективен и рентабилен способ е обработка на семената с течни /чрез опръскване/ или в сухо състояние микробиални торове, при условие че семената не са обработвани с пестициди. С останалите органични торове семената могат да се обработват наред с пестицидите, при което се намалява стресовото им влияние. Изключение правят медните и хлорните препарати, които окисляват аминокиселините и други компоненти.

 

Библиотека сп. „Практично земеделие” - статията е авторска и е публикувана в бр. 8/август 2017 г. на сп. "Практично земеделие"