Растителна защита, торове, семена

Есенен контрол на ВРЕДИТЕЛИ ПО РАПИЦАТА

2017-09-29 

Маслодайната рапица изисква интензивни грижи, в т. ч. растителнозащитни, през цялата си вегетация, но после се отплаща с високи добиви.

Рапицата се напада от голям брой неприятели, които я атакуват още с поникването. Всички растителни части- корени, стъбла, листа, цветове и плодове са обект на нападение. Обследванията на рапичните посеви започват от сеитбата и продължават до прибиране на продукцията. Наесен по рапицата започват да вредят рапична листна оса, черен рапичен скритохоботник, рапична стъблена бълха, зелена коренова муха. В отделни години има каламитетна поява на зелев молец, зелева листна въшка, галообразуващ зелев хоботник, гъсеници на нощенки.

Рапичната стъблена бълха (Psylliodes chrysocephala L.)се появява в рапичните посеви по време на поникването на рапицата. Възрастните се хранят усилено и повреждат котиледоните и първите млади листа, като изгризват по тях ямички, без да засягат долния или горния епидермис. В ранните фази от развитието си младите растения са много чувствителни към повреди. Ако нападението е масово, посевът може да бъде унищожен.

Бълхите снасят яйцата си по корените и кореновите власинки, плитко в почвата. Излюпването започва през октомври и те навлизат под епидермиса на стъблото, а по-късно преминават в сърцевината на стъблото или в дръжките и централните нерви на листата. Понякога ларвите изгризват ходове в стъблата, които достигат растежния връх. Стъблата отслабват и голяма част от растенията загиват през зимата.

Химическата борба е насочена срещу възрастните на рапичната бълха преди яйцеснасянето при икономически праг на вредност 2 броя възрастни/ кв.м при поникване; 4 броя възрастни/кв.м. след поява на 3-и лист или 3-5 ларви на растение. Пръскането се извършва с един от регистрираните инсектициди: Дека ЕК-30 мл/ дка; Маврик 2 Ф-20  мл/ дка; Цитрин макс-5 мл/ дка.

Рапичната листна оса (Athalia rosae Christ.) развива 3 поколения годишно, от които най-вредно е есенното. Осите летят от  началото на август до края на октомври. От начало те снасят яйцата по кръстоцветни плевели и самосевки, а след поникване на рапицата- по семеделите и първите същински листа.

Излюпените лъжегъсеници първоначално се хранят по долната страна на листата, като изгризват малки ямички, но при нарастването си изгризват отвори по листните петури или правят периферни нагризвания, а по-късно изяждат цялата листна петура без главните жилки. Ако нападението е масово, неприятелите нагризват листните дръжки, вегетационния връх, като причиняват пълно обезлистване.  Силно повредените растения загиват още през есента. След като завършат развитието си лъжегъсениците се заравят в почвата на дълбочина до 15 см и остават да зимуват в пашкул.

При сухо и топло време летежът на осите и яйцеснасянето им се осъществява безпроблемно. Топлите и влажни условия са благоприятни за развитието на ларвите. При масово намножаване неприятелите могат да унищожат посева за една седмица. Ларвите си набавят до 85% от необходимата храна за около 7 дни през двата последни стадия от развитието им.

За унищожаване на рапичната листна оса се пръска с един от регистрираните инсектициди при икономически праг на вредност 2-3 лъжегъсеници/ кв.м. или 2-3 броя повредени растения/кв.м. във фенофаза 2-4-и лист на рапицата: Карате зеон 5 КС- 15 мл/ дка; Цитрин макс -5 мл/ дка;  Дурсбан 4 ЕК- 60 мл/ дка. Третирането може да се извърши и само върху огнищата на нападение.

Заедно с  рапичната листна оса излизат възрастните на рапичния бръмбар които се хранят с листата на поникналата рапица. При висока численост те са в състояние да разредят посева.

При икономически праг на вредност 2-3 бръмбара/ кв.м. при поникване на рапицата се провежда пръскане с един от изброените по-горе инсектициди срещу рапичната листна оса.

Основните гъбни болести, които могат  да засегнат рапицата през есента, са следните:

-Склеротиния  (Sclerotiniasclerotiorum). Тя започва като сиво-кафяво гниене на хипокотила, като в последствие се стига до загиване на пониците.

-Сухо стъблено гниене, фома (PhomalingamDesm.). Болестта се прявява под няколко форми: сечене на младите растения; напетняване на семеделите и хипокотила, при което може да последва загиването им.

-Чернилка (Alternariabrassicae). Освен по време на узряването, при зимната рапица още през есента по листата могат да се образуват малки, кръгли кафеникави петна, като по-късно се увеличават и придобиват черно-кафяв цвят с по-светла средна част.

Зимната рапица се напада и от други болести – черно гниене, различни видове мани, бяла ръжда и др.

На снимката: Симптоми на склеротиния по лист на рапица

Източник: http://www.canolawatch.org

 

 

Статията е авторска и е публикувана в бр. 9/септември/декември 2017 г. на сп. „Практично земеделие”. Подробности за абонамент за 2018 г. – 0888 58 54 68