Растителна защита, торове, семена

Подхранване на ягодовите насаждения с азотни торове

2018-03-22 

Съществен елемент от агротехниката на отглеждане на ягодополодните култури, в т. ч. и ягодата, е подхранването им с азотни торове. Азотът е жизнено важен хранителен за растенията химичен елемент, играещ първостепенна роля в растежните и репродуктивни процеси. По време на вегетацията по-голямата част от азота в растенията се концентрира в тъканите и органите с най-интензивна жизнена дейност - точките на растежа, младите листа и други. Добър растеж, високи добиви и качествена продукция може да се получат само с оптимални азотни торови норми. При недостатъчно, както и при прекалено обилно снабдяване с азот, ягодоплодните култури страдат и се проявяват характерни за излишъка или недостига видими симптоми.

Най-подходящи и масово използвани азотни торове са амониевият нитрат (амониева селитра) и карбамидът (урея). Амониевият нитрат е универсален и бързо действащ тор със съдържание на азот (в активно вещество) най-често в границите на 34-35%. Много внимателно трябва да се подхожда при използването му върху кисели почви, тъй като той може да предизвика допълнително повишаване на киселинността на почвата. Карбамидът има по- високо съдържание на азот от амониевия нитрат (45- 47%), но е сравнително по-бавно действащ. Внасянето на карбамид трябва да бъде предпочетено на по-леки песъчливи почви и при прилагането на чести поливки, поради по-малките загуби на азот от измиване.

По-рентабилно е внасянето на разтворими торове, които са специално формулиране за доставяне на азот на ягодомата култура, които се прилагат по схема, определена от производителя.

 Неподходящи са минералните торове, съдържащи натрий и хлор, защото тези елементи в определени концентрации в почвата оказват токсично влияние върху ягодоплодните растения.

Ягодата се отличава с изключително широка екологична приспособимост и не е много взискателна към почвата. Грижите за плододаващите насаждения започват рано напролет веднага след просъхване на почвата със събиране и изгаряне на изсъхналите листа. По този начин се унищожават много болести и неприятели, презимували в сухите листа. След това се извършва пролетно подхранване с по 10-20 кг амониева селитра на декар. Торът се внася от двете страни на редовете, като се внимава да не пада върху листата, понеже ги поврежда. След подхранването веднага се извършва първата обработка на почвата, като междуредията се култивират на дълбочина 8-10 см, а защитната зона покрай редовете се окопава ръчно на 4-5 см.

Подхранването е най-наложително при плододаващи насаждения със слаб растеж и бедна почва. Не се подхранват нови насаждения през първите 2-3 години, на които е извършено основно предпосадъчно торене (с органичен тор, фосфорни и калиеви минерални торове), и стари насаждения, засадени върху богати почви, които имат много силен растеж.

Ягодовите растения се нуждаят от хранителни вещества през целия вегетационен период. При пролетното подхранване със завишени количества азотен тор се предизвиква развитие на голяма листна маса и по-нежни плодове, поради което, според някои по-нови проучвания, е по-добре подхранването с азотни торове при ягодата да се извърши след беритбата на плодовете. При ягодови насаждения, засадени върху перфорирано фолио и с капкова система за напояване, торевете, в т. ч. и азотът, се подават чрез поливната вода (фертилизация).

(ПЗ)

Статията е авторска и е публикувана в бр. 3/ март 2018 г. на сп. "Практично земеделие". Подробности за абонамент: 0888 58 54 68