Растителна защита, торове, семена

Сортовете лози, селекционирани в ИЛВ в Плевен, носят икономическа изгода за производителите

2018-09-04 

С проф., д-р Иван Пачев, Директор на Институт по лозарство и винарство – Плевен, разговаря Яна Брезовска, гл. редактор, сп. „Практично земеделие”

 -Уважаеми, г- н проф. Пачев, от гледна точка на лозарството,  каква е настоящата годината?

-Тази година започна добре  -  имам предвид  климатическите условия през пролетта, когато лозата навлиза в активна вегетация. В последствие, особено в края на юни и през юли, започнаха масирани дъждове, придружени с високи температури като в тропиците. Създадоха се много добри условия за развитие на основните гъбни болести по лозата – обикновената мана и оидиума. Голяма част от лозята са нападнати и бяха нанесени  поражения. Единственото спасение беше по-често третиране с подходящи продукти за растителна защита. И лозарите и стопаните, които направиха това, успяха в значителна степен за опазят лозите и гроздовата реколта.  Производителите, които използваха само тракторни пръскачки, без да направят третиране с вертолети поради невъзможност, пораженията в лозовите им масиви е по-голямо. В тези стопанства е възможно до 50% от продукцията да бъде загубена.  

Именно в такива години, се вижда предимството на сортовете лози, селекционирани в Института по лозарство и винарство в гр. Плевен, които са с повишена устойчивост на гъбни заболявания.

-Моля, споделете за читателите на „Практично земеделие”,  част от които са собственици на лозя, кои са основните направления в работата на вашия институт?

-През последните години, след 1990 г., а и преди това, основно направление в работата на Института по лозарство и винарство, е селекция на устойчиви на ниските зимни температури и на гъбни  болести нови сортове лози. Освен класическата селекция, в научното звено се води и клонова селекция (вътревидова). Създадени са доста сортове, които действително са устойчиви на ниски температури и  гъбни заболявания,  и съответно подобрени чрез методите на клоновата селекция. Сред тях са известните: Сторгозия, Кайлъшки мискет – значително устойчиви на ниски температури и гъбни заболявания. По-новите сортове са:  Кайлъшки рубин,  Плевенски фаворит и др., а също най-новите:  Миро, Найден и др., които в момента се изпитват в Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС). Всички тези сортове лози стабилно се проявяват във времето, тъй като са продукт на добра селекция. Направихме изследване в една от провинциите на Китай, където температурите падат до  -40⁰С и се потвърди, че сортовете лози, селекционирани в Института по лозарство и винарство, издържат на тези ниски температури без повреди. Ние с право се радваме, че сме успели да създадем сортове лози с такива качества, което е хубаво постижение не само за нас като институт, но и за селскостопанската наука, и за България.

-Какви са практическите ползи за лозарските стопанства от това определено направление в селекцията: студоустойчиви и устойчиви на гъбни заболявания сортове лози?

-Това направление на селекция е важно, защото създадените сортове се използват преди всичко за производство на екологична продукция, тъй като при отглеждането им вмешателството е много малко. При един сорт, напр. като Димят, особено в тежки години като тази /с обилни, чести и продължителни валежи/, трябва да се извършат 10-12 третирания с фунгициди, за да се защити реколтата. При устойчивите сортове – третиранията се редуцират (намаляват) до 3-4 или 5. От икономическа гледна точка, това е много добре, от технологична гледна точка – също.

При създаване на лозовите масиви в последните години производителите се ориентираха към използване на лозов посадъчен материал от Германия, Италия, Франция, т. е. предимно от внос, основно и поради икономически причини. Напоследък обаче, особено по време на Откритите дни, които провеждаме в института, се забелязва нарастващ интерес към нашите сортове. Лозарите виждат техните качества, които са добри предимства – студоустойчивост и устойчивост на заболявания. Освен това вината от тях, по някои показатели, превъзхождат тези от чуждестранната селекция. Затова, лозарски стопанства, предимно от Северна България започнаха, да се преориентират и вече се насочват към използване на традиционни  български сортове лози, напр. Гъмза и др.

-По какъв начин производителите могат да се снабдят с лозов посадъчен материал от  сортовете, селекционирани в института?

-Ние сме задължени да произвеждаме посадъчен материал от нашите сортове, да ги разпространяваме и внедряваме в производството. На свободния пазар предлагаме посадъчен материал от много наши сортове, но в по-малки количества. Когато определен производител иска да създаде по-големи лозови масиви със сортове на института, трябва да сключи договор с нас.

Работим с основно с универсалната лозова подложка SO4, но имаме и използваме и други подложки - такива, които издържат на активни карбонати, на вкислени почви и др.

-Проф. Пачев, през последните 8-10 години в страната се възстановява интереса към лозарството. Площите с плододаващи и новосъздадени масиви вече надхвърлят 600 хил. декара. Всичко това, отразява ли се положително дейността на института, като научно звено в състава на Селскостопанската академия, и по-скоро какви са проблемите?

-За съжаление, остават още много проблеми, които се отнасят не само за нашия институт, но и за повечето в състава на ССА. Основният е, че при нас няма постъпление и желание за работа от страна на нови кадри. Нямаме млади научни сътрудници, които да поемат изследователската дейност.

Вторият, не по-маловажен проблем е, че изпитваме остра нужда от работници, които да се занимават с отглеждането на лозята. През годината, може би около 30 – 40 дни – до около 2 месеца, се налага научните  сътрудници да отиват на полето и да работят пряко в производството. Имаме над 600 декара с винени и десертни лозя, а освен това поддържаме и генбанката на България в сектора (с около 2000 лозови сорта). Всичко това се нуждае от работна ръка, която е крайно недостатъчна и се налага учените да помагат. Това означава, че те не се занимават с пряка научна дейност, а извършват най-обикновени лозарски практики (отгрибване, загрибване, кършене и т. н.)

Въпреки това нашите учени си обичат професията, работят добре и постигат успехи. Колективът на института е амбициран не само да поддържа, но и да развива лозарската наука и за в бъдеще, в България.

-Благодаря, Ви!

 На снимката – проф. д-р Иван Пачев

 Интервюто е публикувано в бр. 9/септември 2018 г. на сп. „Практично земеделие”