Растителна защита, торове, семена

Ранен контрол на неприятелите в царевичните посеви

2015-05-05 

По оперативни данни на Министерството на земеделието и храните през 2014 г. площите засети с царевица възлизат на 4144 хил. дка, като средният добив от декар с 18 % по-висок спрямо 2013 г., и възлиза на 733 кг/дка. Тенденцията през т. г. е площите с царевица в страната да се увеличат и като известна компенсация на незасетите площи с есенници, вследствие на лошите климатични условия и наводнения. Вече не са редки случаите и в България, в отделни земеделски стопанства, които използват хибриди и сортове на световните лидери в селекцията на културата и предлагат адекватна растителна защита и торене,  да се постигат върхови добиви - по над 1200 кг царевица от декар.

Големите площи с царевица и продължаващото им разширяване, както и уплътнените сеитбообръщения са предпоставка за интензивно намножаване на значителен брой неприятели – сиви червеи, телени и лъжетелени червеи, щурци, сив царевичен хоботник, сив цвеклов хоботник, черен цвеклов хоботник, цикади и растителни дървеници, листни въшки, царевичен стъблопробивач, памукова нощенка и други.  Добрата земеделска практика за отглеждане на царевица изисква ранен контрол по неприятелите срещу културата.  Ето и някои препоръки за ефикасна борба с икономически най-опасните неприятели по царевицата:

Сивият царевичен хоботник (TanymecusdilaticolisGyll.) се появява ежегодно в районите с по-сухи и влагопропускливи почви (карбонатните, излужените и типичните черноземи).  Неприятелят нанася най-големи повреди на растенията от поникването до 3-и-4-и лист. Бръмбарите прегризват младите кълнове и стъблата под повърхността на почвата, но по-често над нея. След появата на листата бръмбарите се хранят с тях, като правят големи, неправилни нагризвания, а при висока плътност изцяло ги унищожават и остават само централните нерви и по-грубите части. Ако в районите на масова поява на неприятеля при монокултурно отглеждане на царевица, при неспазено сеитбообръщение или новият посев е в съседство с миналогодишни царевични площи, посевът може да бъде унищожен за 2 – 3 дни. Бръмбарите вредят главно сутрин, а през топлите часове на деня се крият под бучките пръст, в пазвите на листата, в почвата и други. В по-малка численост хоботникът само разрежда посевите, но при масово намножаване унищожава изцяло растенията. Сивият царевичен хоботник има едно поколение годишно и зимува като възрастно насекомо в почвата. Напролет, с повишаване на температурата над 10оС, неприятелят излиза на повърхността и се концентрира върху плевелната растителност (паламида, троскот, пирей, великденче и други). След поникване на слънчогледа и царевицата хоботниците преминават върху тях, а по-късно се хранят с листата.

•Сивият цвеклов хоботник (TanymecuspalliatesF.) нанася подобни повреди като царевичния, но за него е характерно, че има 2-годишно развитие в 3 календарни години. Зимува, като възрастно насекомо и ларви в почвата. Напролет се появява в началото на април.

Контролът върху сивия царевичен хоботник се постига със засяване на третирани семена или пръскане с химически средства в началото на поникване на растенията. Пръскането е насочено срещу възрастните индивиди преди яйцеснасянето им при констатиране на численост над 2 броя/ кв.м до фаза 5-и-7-и лист или 40-50% повредена листна маса с един от регистрираните инсектициди: Децис 2,5 ЕК- 100 мл/ дка; Моспилан 20 СП- 10 г/ дка; Протеус 110 ОД- 70 мл/ дка (при царевица).

•През последните години царевичният стъблопробивач (Ostrinianubilalis) запазва постоянен ареал на разпространение и намножаване, вследствие на пропуски в агротехниката. След излюпването си гъсениците се хранят в пазвите на листата, а по-късно навлизат в стъблата. Те повреждат метлицата, стъблото и зърната в кочана. Повредените растения лесно се пречупват.            Най-благоприятни климатични условия за развитие и намножаване на неприятеля има при температура 23-28оС и въздушна влажност 95-100%. При закъснение в сеитбата, неприбрани растителни остатъци, в които гъсеницата остава да презимува, високо отрязване на стъблата над 10 см и липса на правилно сеитбообръщение се увеличава числеността на царевичния пробивач. Вижте подробно описание за ефикасен контрол срещу вредителя с инсектицида Кораген 20 СК – 10-15 мл/дка на стр. 5, в бр.5/май 2015 г. на сп. „Практично земеделие”.

Срещу неприятеля са регистрирани още и инсектицидите: Дека ЕК- 50 мл/ дка; Децис 100 ЕК - 7,5-12,5 мл/ дка; Дурсбан 4 ЕК - 150 мл/ дка; Нуреле Дурсбан/Хлорсирин 550 ЕК/Санмба - 70 мл/ дка; Пиринекс 48 ЕК - 150 мл/ дка; Цитрин макс - 15 мл/ дка.

•Царевицата често се напада и от царевичната зелена листна въшка (RhopalosiphummaydisFitch.) и черната бобова листна въшка                                                   (AphisfabaeScop.) по време на изметляването й. По нападнатите растителни части въшките отделят „медена роса”, върху която се заселват чернилни гъбички и други патогени.

Борбата с листните въшки по царевицата се провежда, когато 20-30% от растенията са заселени с колонии. Проверките за наличие на неприятели започват преди изметляване на царевицата. Пръскане срещу неприятелите се провежда с един от регистрираните инсектициди: Актара 25 ВГ- 6 г/ дка (след цъфтеж на културата); Дека ЕК- 50 мл/ дка; Децис 100 ЕК-7,5-12,5 мл/ дка.

•От доскоро карантинен неприятел в рамките на ЕС, понастоящем  западният царевичен коренов червей (Diabrotica virgifera) вече е широко разпространен в почти всички региони на съюза, включително и в България. Определен е като сериозна заплаха за царевицата в Европа. Справка в официалния сайт на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) показва, че вредителят е включен в Мониторинговата програма, изпълнявана в страната от Централна лаборатория по карантина на растенията (ЦЛКР) – София, към  БАБХ.

В информационния бюлетин на БАБХ за поява, разпространение, плътност, развитие, степен на нападение, начини и средства за борба с вредителите по  земеделските култури за периода до 31 юли 2013 година, са дадени следните обяснения, препоръки и указания:

„Западният царевичен коренов червей (Diabrotica virgiferae изключителна вредоносен неприятел по царевицата. У нас е установен за първи път през 1998 г. в райони по границата със Сърбия. Постепенно той обхвана области в Западна и Централна България. Неприятелят все още не е разпространен на територията на цялата страна и това налага предприемането на задължителни мерки за ограничаване и унищожаване на огнищата:

  • Сеитбообращение;
  • Обработка на почвата (оран след прибиране на царевицата през есента);
  • Ранни хибриди (ранно засяване и ранно прибиране);
  • Третиране с инсектициди (срещу ларви и срещу възрастни);

Западният царевичен коренов червей зимува като яйце в почвата. След излюпване развитието протича в и върху корените. Младите ларви се хранят с коренови власинки, а възрастните навлизат в сърцевината на корените и ги унищожават. В резултат на повредата нападнатите растения могат да полегнат.

Възрастните се хранят с листата и повредите, които причиняват приличат на тези, причинени от житната пиявица. Бръмбарите са типични поленояди и след поява на метлицата се изхранват с полена. В периода на изсвиляване на царевицата те се хранят със свилата и тя изглежда като отрязана с ножица.

Възрастните са най-активни сутрин и привечер. Неприятелят може прогресивно да се разпространява на далечни разстояния чрез летеж.

При установяване на подобни повреди по царевицата е необходимо да се уведомят, съответните Областни дирекции по безопасност на храните(www.babh.government.bg). „
…………………………………………………………………………………………………………………..

Статията е публикувана в новия бр. 5/май 2015 г. на сп. „Практично земеделие”, в който може да се прочете допълнителна информация по темата.  Подробности за абонамент: 0888 58 54 69;