Растителна защита, торове, семена

Внимание: Ранният контрол на болестите по слънчогледа увеличава добива и гарантира качеството на продукцията

2015-05-12 

Слънчогледът е основната маслодайна култура у нас, която заема второ място по площ след пшеницата. Културата е икономически изгодна и високо рентабилна, но при условие, че се полагат необходимите растителнозащитни грижи. Наред с ежегодното нарастване на площите се увеличават и болестите, които нападат слънчогледа, защото намират подходящи условия за проява и развитие. Към икономически опасните  болести слеротийно увяхване, черни петна (фома), сиви петна (фомопсис), мана, различни видове гниения по питите и др. трябва да се подходи професионално, да се правят чести проверки на площите, за да се открият първите симптоми и при необходимост да се провеждат пръскания с подходящ фунгицид.

Маната по слънчогледа (Plasmoparahelianthif.sp.helianthi)  се проявява в две форми- системна и локална. Системната форма се наблюдава по-често и поразява още нарастващите растения. Хладната и влажна пролет с температури 15 – 18оС и бавното развитие на семената са идеални за проявата й.

Типични признаци на системната форма са ниски, вджуджени растения със силно скъсени междувъзлия и гъсто разположени хлоротични листа. Стъблата и листата са лесно чупливи. От долната страна на засегнатите растителни части се появява бял налеп.      При локалната форма на маната по листата се образуват малки ъгловати петна, жълтозелени отгоре и с бял налеп отдолу. Повредите от локалната форма не се отразяват на добива.

Заразените растения цъфтят преждевременно, образуват дребни и стерилни пити, обърнати нагоре. Причинител на маната е гъбен патоген, който се запазва като ооспори в почвата, които остават жизнени до 7-8 години, в заразените растителни остатъци и като мицел в семената.

За контрол на болестта е необходимо да се спазва 7-8 годишно сеитбообръщение с житни култури, сеитба на устойчиви сортове и хибриди, унищожаване на самосевките и сеитба в оптимални срокове.

Основният начин за борба с маната е третиране на семената предсеитбено с регистрирания фунгицид Апрон XL 350 ЕС -300 мл/ 100 кг семена, до 4 л вода.

•Склеротийното увяхване на слънчогледа (склеротиния) (Sclerotiniasclerotiorum)също се проявява в две форми: коренова и цветно-стъблена. Проблем за слънчогледовото производство е кореновата форма, която се проявява ежегодно и по-често на богати на хумус, влажни и хладни почви.  В основата на стъблото се появява мокро, гниещо петно, което по-късно се покрива с бял памуковиден налеп. В сърцевината на стъблото тъканите бързо се рушат, образуват се черни склероции, листата увяхват отдолу нагоре, тъканите им се рушат и падат върху почвата, остава само нерватурата.

Независимо от фенофазата болните растения загиват. Болестта се развива през цялата вегетация. Цветно-стъблената форма се наблюдава в по-влажните райони с чести превалявания и нанася най-големи поражения на питите. По тях се формират светлокремави петна, които за 2-3 дни се разрастват и понякога обхващат цялата пита. Засегнатите участъци се покриват с бял памуковиден налеп, върху който по-късно се образуват черни склероции. Тъканите се рушат и падат върху почвата. Най-чувствителна за инфектиране е фенофазата „бутонизация” на слънчогледа.

Причинител на склеротинията е гъбен патоген, който зимува в почвата като склероции, които се запазват жизнени до 6-8 години. Най-благоприятни температури за развитие на болестта са 15-20оС.

За ограничаване на склеротинията е препоръчително 5 – 6 годишно сеитбообръщение, изгаряне на растителните остатъци, дълбока оран, за да се заорат склероциите. От химическите мерки първо пръскане се извършва във фенофаза 6-и-8-и лист, а второ – във фаза „бутонизация” с  един от фунгицидите: Пиктор СК- 50 мл/ дка и работен разтвор 20-40 л/ дка; Сфера Макс в доза - 40 мл/дка (първо третиране 4-8 лист и при необходимост от второ третиране във фаза бутонизация (когато бутонът е отделен от последните листа)  

•Признаците на черни петна по слънчогледа или фома (Leptosphaerialindquistii)се наблюдават по всички растителни части, но най- типични са по стъблата и питите. В основата на листната дръжка се появяват петната, като нарастват на ширина и дължина. Те са елипсовидни и черни. Напетняването започва от най-долните етажи на растенията и постепенно засягат и горните. Некрозата преминава от листа към листната дръжка и стига до стъблото.

Петната по стъблата са черни, елипсовидни и имат характерен метален гланц. Засегнатите тъкани се напукват. По питите петната са черни, закръглени, вдлъбнати и с различни размери. Болните тъкани са тъмнокафяви, размекнати, но не загниват. 

Силна проява на болестта се наблюдава в години с редуване на сухи и влажни периоди. Гъбният патоген зимува в растителните остатъци. Плодните тела на гъбата се разсейват от вятъра или насекомите и при благоприятни условия - капка вода и оптимална температура 25оС осъществяват инфекциите.   

За контрол на болестта е необходимо спазване на 5-6 годишно сеитбообръщение, унищожаване на растителните остатъци, оптимално торене (по-високите дози азот увеличават опасността от заболяването). При сеитбата трябва да се спазва оптималната гъстота с цел да не се задържа вода по листата и да има възможност за по-добро проветряване. 

От  тази година производителите на слънчоглед в България има сигурно средство за борба с фома, фомопсис, алтернарията и склеротиния по слънчогледа и това е фунгицидът Сфера Макс – 40 мл/дка, като употребата му в културата се разрешава от 01 март до 30 юли 2015 г.

Статията е публикувана в бр. 5/май 2015 г. на сп. „Практично земеделие”

Снимка: Симптоми на склеротния по стъбло на слънчоглед; Източник: http://en.wikipedia.org/wiki/Sclerotinia_sclerotiorum