Растителна защита, торове, семена

Есен 2020 г .- работа в условия на хронично засушаване Препоръки на НИТЦЗ Плантис за преодоляване последствията от задълбочаващата се суша

2020-09-10 

Земеделската 2020 г вече е към края си и реколтата от полето до месец ще бъде прибрана. Каква е равносметката? Приключва една тежка за зърнопроизводството година, тежка най-вече за Източна България, където се разрази суша подобна на тази през 2007 г. Четири години природата предупреждаваше какво предстои, но беше милостива и пращаше дъждове преди да има фатални последици за посевите. Тази година(2020 г.) такива дъждове не дойдоха.  Суха есен, топла и суха зима без сняг и значителни валежи, с необичайно  рано стартирала вегетация. На фона на това дойде неустойчива пролет с екстремни мразове и отново суха. Нерадостна картина, която подсказваше какво предстои и показваше как трябва да се реагира. Да, но тези знаци бяха забелязани от малцина.

Голяма част от проблемите с пшеницата през тази година се дължат на субективни грешки  - високи дози на азотни торове, несъобразени с влагата, късно мартенско торене, комбинации от РЗ препарати - хербициди и фунгициди при много ниски сутрешни температури. Всичко това при задълбочаващо се хронично засушаване. Виждаше се как посеви в относително стабилно за условията състояние след третиране с РЗ препарати изпадаха в стресова ситуация, след която последиците бяха необратими. Стопаните сами си причиняваха загуби заради несъобразяване с условията. 

Коментар на специалистите от НИТЦЗ Плантис :

Препоръките на НИТЦЗ Плантис бяха дадени още през декември, когато алармирахме, че мероприятията при пшеницата трябва да са съобразени със задълбочаващата се суша. Те бяха свързани с препоръки за създаване на хранителни зони чрез ежемесечно подаване на малки дози азотни торове, които да могат да се разпределят чрез оскъдната влага в дълбочина. Това започва още през декември, повтаря се през януари, февруари.  Дози 10-12 кг амониев нитрат на декар или азотен тор с бавно отдаване на азота. През март не трябваше да се внася азот поради големите температурни амплитуди и засилваща се вегетация. Допълване на азотните норми трябваше да се направи през април и то само в случай, че има валежи и достатъчно влага за това.  По наши препоръки третиранията с  РЗ препарати трябваше да се провеждат при сутрешни температури над  5 градуса, разделно или с намалена доза с 10-15% за избягване на прекомерен химичен стрес. До началото на април ние препоръчвахме третиране единствено с листния ни тор и имуномодулатор Акрамет Класик с цел внасяне на микроелементи в бедстващите растения и стопиране на заболявания.  Една от най-големите грешки при такава суша беше отказа от листните торове или използване на листни торове с високо съдържание на амониев азот. Тази форма на азота е токсична за растенията при суша и с нея трябва много да се внимава. Отчитаме, че голяма част от субективните грешки в торенето са предопределени  от Нитратната директива, която разрешава торене с азотни торове след края на февруари.  Тези правила в условия на хронична суша не трябва да важат, защото са в ущърб на земеделците и производството на пшеница.  Забраната трябва да е съобразена с влагозапасеността и дългосрочните прогнози за валежи. 

Идва новата земеделска година. Едни земеделци ще са си направили детайлен анализ на свършеното  и ще действат адекватно, а други ще я карат по старому. По всичко личи, че за източната част  от страната пак ще е проблемна, с борба за всяка капка влага. От суша не е застрахована останалата част от страната и има вероятност засушаването да обхване поне половината. Затова действията на земеделците трябва да са точно премерени за да се постигне максималния ефект в условия над, които нямаме власт. 

 

Първото условие , което определя ефективното използване на торовете е информацията за рН на почвите във всяко стопанство. рН е фактор от който зависи пълноценното усвояване на всички хранителни елементи и определя голяма част от рентабилността на производството на зърнени култури. Киселите почви имат съвсем различно взаимодействие с хранителните елементи от алкалните и това е от голямо значение за ефективното торене. Затова при нашата работа със земеделските стопанства  анализа поне на рН е основополагащ – готов анализ или такъв направен в нашата лаборатория.  След  установяване на стойностите на рН се подбират подходящите схеми на торене и видовете торове. При кисели почви трудно усвоими от растенията са основните макро и вторични елементи: азот, фосфор, калий, калций, магнезий, сяра, молибден, което определя слабите резултати в добива при почви с рН под 5. При алкалните почви трудно усвоими или блокирани са ключови за метаболизма хранителни елементи: Манган, желязо, бор, мед, цинк. Тези физиологични дефицити също са лимитиращ фактор за добивите.  Стремежа в нашата работа с почви с отклонения в оптимумите за различните зърнени култури е постепенно да се промени рН към стойност 6 и да се отключи усвояването на всички хранителни елементи. Това става на базата на анализ на рН или пълен почвен анализ  и разработване на схеми за торене и рестартиране на почвите чрез запълване на резерва им от елементи. Всички наши клиенти преминават през такава процедура, защото целта на нашата работа и взаимодействие с производителите е високи резултати и висока рентабилност.  Освен  подбора на видовете торове с нашите клиенти съгласуваме и посевните норми за различните сортове пшеница и ечемик, като не препоръчваме отклонения от броя кълняеми семена характерни  за сорта и дълбочината на засяване. През  есенния период има два ключови момента за въздействие върху темповете и качеството на развитие на посевите. Първият е стимулирането на семената при обеззаразяването им преди сеитбата с хранителни разтвори, а втория е вегетационно третиране с листен тор преди и в началото на братенето, което има много силен ефект върху развитието на кореновата система и възела на братене преди настъпване на истинския зимен период. 

Автор: Ивелин Желязков - Научно-изследователски и технологичен център по земеделие "Плантис"

Очаквайте продължение по темата относно предсеитбено стимулиране на семената Акрамет Семмакс

Статията е публикувана в бр. 9/септември2020 г. на сп. „Практично земеделие”

На снимките: Пшеница и ечемик`2019 г. – третирани с продуктите на „Плантис”