Растителна защита, торове, семена

Контрол на икономически опасните болести по доматите през юни

2015-06-06 

Бактенрийото петносване напада доматите и пипера и се причинява от няколко вида бактерии от род Xanthomonas: X. vesicatoria; X. euvesicatoria; X. perforans; X.gardneri. Болестта причинява значителни повреди по доматите и пипера. Признаците се появяват по листата, листните дръжки и стъблата, като дребни, неправилни, воднисти тъмни петна, заобиколени с тесен хлоротичен венец. По младите листа петната бързо некротират и центърът им се пробива. Ако нападението е в силна степен, листата пожълтяват и окапват преждевременно. Петната по цветните части прекъсват сокодвижението и цветовете окапват.

По зелените плодове петната са тъмни, леко изпъкнали, оградени с воднист ореол. Те се разрастват постепенно  и хлътват. Епидермисът се разкъсва по периферията и петната се превръщат в струпеи. Тъканите около повредите са воднисти и загниват в дълбочина. Нападнатите плодове окапват преждевременно. Болестта има силно развитие в южните части на страната.

Бактерията, преносител на бактериалното петносване, се запазва  в растителните остатъци от доматите и пипера  в почвата до 3 години. Семената също носят повърхностна инфекция. По време на вегетацията инфекцията се разнася чрез дъждовете, ветровете, насекомите и хората при различните манипулации.

За борба с бактерийното петносване се съчетават агротехнически мерки – спазване на 3-годишно сеитбообръщение, сеитба на обеззаразени семена, унищожаване на плевелната растителност, която е като резервоар за бактерията. От химическите мерки при поява на първите петна посевите се третират с медсъдържащи средства: Шампион ВП - 0,3%; Купроксат ФЛ-0,3%; Фунгуран ОН 50 ВП - 0,3% и други през 7-14 дни до периода на масовото плодообразуване.

•Бактерийното изсъхване на доматите (Clavibactermichiganensissubsp.michiganensis) е много вредна болест, особено за средноранните домати полско производство. Ако заболяването се прояви в по-ранен етап от развитието на растенията, загубите са големи. Болестта напада още пипера, патладжана и някои диви гостоприемници.

Бактерийното изсъхване има две форми – системна и локална.

При системната форма болните растения са  израснали от заразени семена или при вторично проникване на патогена в проводящата система. Младите растения увяхват и изсъхват без проява на други външни  признаци. Плодовете на системно инфектираните растения или узряват неравномерно, или не се развиват. Ако се разреже стъблото на болно растение, се вижда тъмножълто до кафяво оцветяване на проводящата система.

Локалната форма е резултат от вегетационните поливки - чрез дъждуване или оросяване. По наедрелите зелени плодове се образуват кръгли бели петна с тъмен център и те приличат на „птиче око”.

Бактерията се запазва и разпространява чрез семената. В тях патогенът остава жизнен до 2,5-3 години. Източник на инфекция са и растителните остатъци до изгниването им в почвата.

Оптимални условия за поява и развитие на бактерийното изсъхване има при буйно развиващите се растения, обилно торени и поливани. А силна проява на болестта се стимулира от рани по корените при пикиране, по стъблото  от колтучене, по листата и плодовете  от насекоми.

За контрол на болестта е необходимо да се спазва 2-3-годишно сеитбообръщение; да се избягва прекомерното навлажняване и поливане непосредствено след обработка на почвата. Задължително е обеззаразяването на торо-почвената смес чрез пропарване с температура 96-100оС за 1 час или чрез Формалин - 2% при доза 5-6 л/ кв.м.; обеззаразяване на семената. Щом се установят инфектирани растения, те се унищожават, както и тези в близост до тях.

Провеждат се предпазни пръскания с медсъдържащи средства, цитирани по-горе при болестта бактерийно петносване.

Икономически най-вредната болест за доматите е картофената мана (PhytophthorainfestansDeBary), която напада и картофите. Във връхната част или по периферията на листата на доматите и картофите се появяват едри, закръглени, кафявочервени петна, ограничени от здравите тъкани с тясна, светлозелена ивица. От долната страна на листата се появява белезникав спорообразуващ налеп. По стъблото и листните дръжки петната са във вид на некротични ивици.

Заболяването започва от долните листа на доматите и бързо преминава към по-горните етажи. Ако нападението е във висока степен, листната маса прегаря и растенията добиват вид на опърлени. По плодовете петната са големи, кафяви, грапави и сухи. При висока влажност те се покриват с обилен светъл налеп. Болестта напада само зелените плодове. Прекомерно торените с азотни торове растения и обилно поливаните стават силно чувствителни към заболяването. Болестта се развива в края на май и началото на юни, когато метеорологичните условия в полските райони на страната са много благоприятни.

Срещу картофената мана се провеждат профилактични пръскания с медсъдържащи средства, които се използват и срещу бактериозите: Фунгуран ОН 50 ВП - 0,15%; Шампион ВП/Макк 50 ВП/- 0,15%; Купроксат ФЛ - 0,3%; Купертин М-400 г/ дка. След поява на първите признаци посевите се пръскат с: Акробат Р - 0,25%; Верита ВГ - 150 г/ дка; Ридомил голд- 0,25%; Орвего - 70 мл/ дка; Полирам ДФ - 0,2% ;28 дни карантинен срок); Дитан М-45 - 200 г/ дка; Инфинито СК - 0,12%; Дитан ДГ- 0,2%; Икуейшън про - 0,04% и други.

На снимката: Симптоми на картофена мана по домати

Източник: http://pnwhandbooks.org/plantdisease/tomato-lycopersicon-esculentum-late-blight

Статията е публикувана в бр. 6/юни 2015 г. на сп. "Практично земеделие”

 

 

Четете продължение по темата и още: болести и неприятели по пипера, дините и пъпешите в сезона – в новия бр. 6/юни 2015 г. на сп. "Практично земеделие”