Растителна защита, торове, семена

Растителна защита на овощните култури през юни

2015-06-15 

През месеца плодовете на овощните видове продължават да нарастват бързо, а някои узряват.  Влажността и температурата на въздуха са подходящи, както за растежа на овощните, така и за появата и развитието на икономически опасни болести и неприятели по тях. Пораженията могат да бъдат значителни, ако не се предприемат своевременни растителнозащитни мерки срещу вредителите. Вниманието на овощарите трябва да се насочи към  неприятелите по костилковите овощни култури – източен плодов червей, анарзия, листни въшки, а от болестите – брашнеста мана по прасковата и бадема, късно кафяво гниене, цилиндроспориозата (бяла ръжда) по черешата и вишнята), гномония по кайсията и други.

При семковите овощни видове опасност представляват струпясването по ябълката и крушата, брашнеста мана по ябълката, огнен пригор, късно кафяво гниене, а от неприятелите – плодовите червеи, листогризещите гъсеници, калифорнийската щитоносна въшка, овощните акари, листните въшки и други.

•Обекти за нападение на източния плодов червей (Cydiamolesta)  са прасковата, кайсията, дюлята, и крушата. Неприятелят поврежда младите леторасти и плодовете. Гъсениците от първо поколение се развиват в  леторастите и ги повреждат. Те се вгризват в основата на връхните листа и навлизат в сърцевината на младите леторасти, в които издълбават ходове с дължина 6 – 12 см.

Гъсениците се хранят в тях и ги изпълват с екскременти. Една гъсеница поврежда от 3 до 5 летораста, които клюмват, увяхват и се появява смолотечение. Завехналите върхове на леторастите и ескрементите около отвора на вгризване показват, че нападението е от източния плодов червей.

Най-големи загуби неприятелят причинява на късните сортове праскови и кайсии, защото гъсениците не се хранят със зелени плодове. Те изяждат плодовото месо около костилката, без да я повреждат. На семковите овощни – ябълки, дюли и круши източният плодов червей поврежда само плодовете. След вгризването си в плода гъсениците правят извити ходове, за да достигнат семенната кутийка, но се хранят само с плодовото месо около нея. Повредените плодове окапват преждевременно. Характерно за неприятеля е, че в по-едрите плодове, дюля например, се намират до 6 гъсеници. За ябълковите градини неприятелят се определя като опасен.

Контрол на източния плодов червей се осъществява с химически средства след установяване степента на нападение: за млади градини- 1-1,5% нападнати клонки, а за плододаващи -1,5% нападнати леторасти и плодове. Третирането се провежда с един от регистрираните инсектициди: Вазтак нов 100 ЕК - 0,0125%; Дурсбан 4 ЕК - 0,12%; Децис 2,5 ЕК - 0,04%; Суми алфа 5 ЕК/Сумицидин 5 ЕК - 0,02%; Дека ЕК- 50-70 мл/ дка; Ефория 045 ЗК- 150 мл/ дка; Кораген 20 СК- 16-30 мл/ дка; Ранер 240 СК - 0,03%.

•Основният неприятел на ябълките е ябълковият плодов червей (Cydiapomonella), който причинява червясване на плодовете. Освен ябълките, той поврежда крушите, дюлите, прасковите, сливите, кайсиите, орехите и мушмулите. Вредят гъсениците, като новоизлюпените са много подвижни и пълзят, докато намерят подходящо място за вгризване. Обикновено то е там, където се допират два плода, плод и лист или плод с клонка.

Гъсеничките се хранят с месестата част на малките плодчета, а после се насочват към семенната кутийка и унищожават семената.

В мястото на вгризване гъсеницата оплита паяжина и запушва входа с огризки от плода и екскременти. Повредените плодове окапват преждевременно. Една гъсеница поврежда от 1 до 3 плода за цялото си развитие. На костилковите овощни видове гъсениците повреждат само плодовото месо, а на орехите – ядката.

Борбата срещу неприятеля трябва да се проведе в началото на излюпване на гъсениците преди вгризването им, което ориентировъчно е във фенофаза големина на плода, колкото средно голям орех ( най-често в началото на юни). При икономически праг на вредност 0,8 – 1% пресни вгризвания овощните се пръскат с един от регистрираните инсектициди: Вазтак нов 100 ЕК- 0,0125%; Децис 2,5 ЕК- 0,03%; Децис 100 ЕК- 7,5-12,5 мл/ дка; Кораген 20 СК- 0,016%; Дурсбан 4 ЕК- 0,2%; Карате зеон 5 КС-0,02%; Нуреле Д/Хлорсирин 550 ЕК/Санмба-0,05%; Релдан 40 ЕК-0,12%; Суми алфа 5 ЕК/Сумицидин 5 ЕК- 0,02%; Суперсект мега/Суперсект екстра- 0,015%; Ранер 240 СК- 0,04%-двукратно през 14 дни; Протеус О-тек-0,05-0,06%; Шерпа 100 ЕК- 30 мл/ дка.

Летежът на пеперудите от второ поколение започва през юли и това е най-вредното поколение, защото гъсениците повреждат нарастващите или вече узрелите плодове.

•Ларвите на калифорнийската щитоносна въшка (Quadraspidiotusperniciosus) се появяват в началото на юни. Неприятелят силно напада  ябълките и крушите. Ларвите смучат сок от кората на стъблото, клоните, клонките, листата и плодовете. Ако нападението е във висока степен, кората се напуква и загива, листата окапват преждевременно, прирастът намалява, а леторастите се деформират. Отделни клони от дървото започват да съхнат, а често загива и цялото дърво. Младите дръвчета се поразяват много силно от калифорнийската щитоносна въшка и ако не се провежда борба срещу нея, за 2 – 3 години те загиват.

Неприятелят оставя характерни следи по плодовете – в мястото на прикрепване тъканите остават зелени, а около тях оцветяването е интензивно червено. Най-благоприятни условия за развитие на щитоносната въшка има при температура 26-28оС и ниска относителна влажност на въздуха-20-40%. Младите и подвижни ларви без щитче са много уязвими към инсектицидите и пръскането срещу тях е ефективно. Икономическият праг на вредност е 0,5 ларви на еднометрова клонка или 2-3% нападнати плодове. В повечето случаи ларвите се унищожават по време на борбата срещу ябълковия плодов червей.  Ако се налага самостоятелно пръскане, използва се един от регистрираните инсектициди: Би-58-0,2% (21 дена); Дека ЕК- 50-75 мл/ дка; Дурсбан 4 ЕК- 0,15% (28 дни); Нуреле Д-0,05%(28 дни); Пиринекс 48 ЕК- 0,15%.

•Повишаването на въздушната температура и намаляване на влажността благоприятстват увеличаването на числеността на червения овощен акар (Panonichusulmi), един от основните неприятели на ябълката. Червеният овощен акар е широко разпространен вредител. Акарите смучат сок от двете страни на листата и в мястото на убождането се появяват по-светли петънца, които постепенно се сливат. Листата добиват сивозелен до сребристосив цвят. От тази повреда хлорофилното съдържание намалява, транспирацията се увеличава, листата не участват пълноценно във фотосинтезата и настъпва преждевременен листопад. Плодовете не се доизхранват, захарността остава ниска, а вкусовите качества са лоши. Силно засегнатите дървета залагат по-малко пъпки за следващата година, запасяването им с хранителни вещества е слабо и през зимата измръзват лесно. Ако икономическият праг на вредност достигне 1-2 броя подвижни форми на лист до средата на юни и 3-4 подвижни форми на лист при формиране на завръза и нарастване на плодовете, необходимо е дърветата да се третират с един от регистрираните акарициди:Енвидор 240 СК-40 мл/ дка; Ортус 5 СК/ Данитрон 5 СК-0,05%; Санмайт 20 ВП- 0,05%; Вертимек 018 ЕК- 100 мл/ дка (28 дни); Волиам Тарго 063 СК-75 мл/ дка (28 дни).

 В първите дни на месеца лесно се виждат признаците на болестта огнен пригор (Erwiniaamylovora (Burril)Wislow&al.). Повредените растителни части - цветове, съцветия и млади връхни леторасти внезапно увяхват, некротират, но остават по дърветата, като им придават опожарен вид. Над 150 вида овощни и храстовидни култури се нападат от болестта, но най-опасна е за дюлята, крушата, ябълката, вишната и черешата, прасковата. Най-типичният признак на заболяването е завиването на връхните клонки, като кука, което се набиват на очи в короната на дърветата. Ако има влага, по инфектираните части се отделят капчици бактериен ексудат.

Огненият пригор е силно заразна болест, която причинява бързо загиване на поразените растения. Ако е констатирана  проява на болестта във висока степен, болните клони внимателно се изрязват до здрава тъкан 30-40 см под мястото на инфекцията и се изгарят, за да се прекъсне разнасянето й по други дървета. За съкращаване на леторастите и намаляване на нападението се пръска с растежния регулатор Регалис ВГ- 0,3% във фенофаза „нарастване на завръзите”. Дръвчетата на слабо растяща подложка не се третират през първите три години с Регалис.

През месеца продължават пръсканията на ябълките срещу струпясването, ако метеорологичните условия са подходящи за развитие на заболяването (умерено високи температури, чести превалявания, задържане на водни капки върху растителните части). Дърветата се пръскат с един от фунгицидите: Полирам ДФ - 0,2%; Санкоцеб 80 ВП- 0,3%; Строби ДФ/Дискус ДФ- 0,02%; Флинт макс ВГ- 0,02%; Хорус 50 ВГ- 0,03% (предпазно), 0,05%(лекуващо) в интервал на третиране 7-10 дни; Шавит Ф 72 ВДГ- 0,2%; Скор 250 ЕК- 0,02% и други.

За борба със струпясване по крушите са регистрирани фунгицидите: Дитан М-45- 0,3%; Луна Експирианс- 20-75 мл/ дка.

Поразените от брашнеста мана ябълки (Podosphaeraleucotricha) имат слаби леторасти, скъсени междувъзлия, а листата им са извити ладиевидно. Върху долната страна на листата и листните дръжки се появява брашнест налеп.

По плодовете петната имат вид на ръждива мрежа, която прониква в тъканите на различна дълбочина. Срещу болестта ябълките могат да се третират с един от фунгицидите: Байфидан 250 ЕК- 0,015%; Строби ОД/Дискус ОД-0,02%; Флинт макс 75 ВГ- 0,02%; Шавит Ф 72 ВДГ- 0,2%; Скор 250 ЕК-0,02%.  За едновременна борба със струпясването и брашнестата мана по ябълката са регистирани фунгицидите: Строби ОД/ Дискус ОД, Скор 250 ЕК, Шавит Ф 72 ВДГ в указаните по-горе дози.

 Статията е публикувана в бр. 6/юни 2015 г. на сп. „Практично земеделие”. В броя ще намерете още информация за растителна защита на лозя, зеленчукови култури и полски култури.

 На снимката: Място на вгризване на ларвата на ябълковия плодов червей - обикновено то е там, където се допират два плода, плод и лист или плод с клонка

 

Източник:  http://agrohuarpes.com/publicacion.php