Растителна защита, торове, семена

Контрол на вредителите по зеленчуковите култури през юли

2015-07-01 

През юли зеленчуковите култури се нападат от болестите: брашнеста мана по доматите, пипера, тиквовите; доматена бронзовост; кубинска мана по тиквовите; бактерийно увяхване по доматите, а от неприятелите - паяжинообразуващи акари, листогризещи гъсеници, листни въшки, голи охлюви и други.

Брашнестата мана атакува доматите, като причинителите са два вида гъбни патогени. Причинител на първия тип е гъбният патоген (Leveillulataurica (Leveille) Arnaud), който поразява листата и по тях се появяват жълтеникави петна, а от долната  страна  се покриват със слаб, белезникав, прашест налеп. Нападнатите тъкани прегарят и некротират, а листата окапват.

Вторият тип брашнеста мана (Sphaerothecafuligineaf.licopersicum) се развива обикновено от двете страни на листата, по листните дръжки и стъблата, върху които образува рехав брашнест налеп. Напетнените тъкани стават ръждивокафяви и бързо некротират. Ако растенията са нападнати във висока степен, те загиват.

Заразяването се осъществява по въздушен път, а заболяването се развива много силно при температура около 25оС и ниска относителна влажност на въздуха /30-60%/. Тогава растенията имат отслабен тургор и съпротивителните им сили са много слаби. Патогените се запазват в растителните остатъци.

Гъбният патоген (Leveillulataurica) напада и пипера, като се развива през цялата година - от култивационните съоръжения преминава по пипера за  полско производство.  Патогенът остава жизнен продължително време върху сухи растителни остатъци.

Симптомите на заболяването се наблюдават по горната листна повърхност като слабо забележими по-светли петна с неправилна форма, които от долната страна се покриват с бял рехав налеп. След време петната добиват ръждив цвят по края, потъмняват и листата прегарят. Ако болестта се прояви във висока степен, растенията се обезлистват и само на върха остават по няколко листенца. На полето брашнестата мана по пипера се появява към края на август.

По тиквовите култури брашнестата мана се развива всяка година и поврежда всички растителни части, но най-силно листата и листните дръжки на краставиците, пъпешите, тиквите и тиквичките, но по-слабо дините. Тиквовите култури са много чувствителни към заболяването, но най-големи са пораженията  по краставиците, както на полето, така и в оранжериите

Два вида гъбни патогени причиняват брашнестата мана по краставиците, но преобладаващ е видът Sphaerothecafuliginea.  Гъбата има целогодишно развитие в оранжериите и оттам инфекцията се разпространява на полето. Интензивно развиващите се растения се поразяват силно от болестта.

Симптомите са особено характерни - по листата от долната и горната страна се образуват малки петна с бял или кремав брашнест налеп. Петната нарастват, сливат се и листата имат вид на посипани с брашно. Засегнатите листа изсъхват. По-рано заразените растения загиват. Цветовете окапват, а плодовете остават дребни и меки. За осъществяване на инфекцията не е необходима вода, затова брашнестата мана на полето се развива силно в години с малко валежи през вегетацията. 

За борба с брашнестата мана по зеленчуковите растения се съчетават агротехнически и химически мерки. Редовното поливане на растенията ограничава заболяването. След прибиране на продукцията растителните остатъци се събират и унищожават.

При поява на първите напетнявания е необходимо растенията да се третират с един от регистрираните фунгициди:  Вивандо-30 мл/ дка; за краставици-20 мл/ дка; Скор 250 ЕК- 0,075%; Топаз 100 ЕК- 0,025%; Байфидан 250 ЕК- 0,02%;  Домарк 10 ЕК- 40-50 мл/ дка; Систан Екозом ЕВ- 65-165 мл/ дка; Флинт макс 75 ВГ- 20 г/ дка; Шавит 25 ЕК/Тридемол 25 ЕК- 0,02%; Колис – 50 мл/ дка и други.

Бронзовост по доматите (Tomatospottedvirus-TSWV) е вирусна болест, която увеличи вредността си през последните няколко години.  Напада силно средно ранните и късни домати. Заболяването се проявява в две форми – класическа или обикновена бронзовост и некротична бронзовост.

Първите признаци на класическата бронзовост се появяват по най-младите листа- като пръстенчета или друг вид петна с различна форма и големина. Постепенно петната се сливат, листата се изпъстрят и добиват бронзов оттенък, по-късно покафеняват, понеже тъканите некротират. По върха на стъблото също може да се появят некротични ивици.

По зелените плодове се образуват оранжеви концентрични пръстенчета, които проникват в плодовото месо. Болните растения дават слаба продукция. Обикновената (класическа ) бронзовост е разпространена повече в Южна България.

Симптомите на некротичната бронзовост започват от върха на растенията. По нарастващите листа се образуват дребни, многобройни петънца, които предизвикват нагърчване и засъхване на малките листенца, а после и на целите листа, които висят на изсъхналите дръжки. Отдалече се забелязват почернелите и засъхнали връхни части на растенията. По зазряващите плодове се формират пръстенчета и дъгички, обикновено концентрични. Плодовото месо под тях често некротира дълбоко. Повредените плодове имат ниско качество. От горещините прегарянето на листата намалява, а често и изчезва, но некрозата по плодовете  продължава до прибиране на реколтата. Болестта нанася големи загуби на производството.

Доматената бронзовост поразява и пиперите. Намножаването на калифорнийския трипс увеличава опасността от заболяването. По листата на инфектираните растения се образуват концентрично наредени хлоротични пръстенчета и линии, които са повърхностни.

Отначало те се появяват в основата на листата, а върховете им остават дълго време без признаци. По плодовете също се формират петна, които причиняват спарушването им.

Трипсите – тютюнев и калифорнийски пренасят заразата от вируса на доматената бронзовост.

Болестта по доматите и пипера се ограничава при съчетаване на агротехнически и химически мерки. Посевите трябва да се поддържат чисти от плевели, разсадът да се пръска веднъж седмично срещу трипсите, както и разсаденият на полето пипер с един от инсектицидите: Дека ЕК- 30 мл/ дка; Дикарзол 10 СП-556 г/ дка; Фюри 10 ЕК-0,015%. 

Краставичната мозайка по пипера (Cucumbermosaicvirus- CMV), известна още като „втрънчване” е повсеместно разпространена и много вредна болест. Силното скъсяване на междувъзлията, от което клонките се разполагат много гъсто, т.е. „втрънчването” им е най-характерният симптом на заболяването. Връхните листа са тесни, деформирани, със зигзаговиден среден нерв,  хлоротични. 

По долните листа има бледозелени  до бледожълти петна, понякога с формата на „дъбов лист”. Тези признаци се забелязват много добре наесен, когато листата пожълтяват, а петната запазват зеления си цвят. По стъблата и клонките се образуват воднисти, тъмнозелени до черни чертички или дълги линии, които при нарастване на тъканите  предизвикват напукване.  Цветовете на болните растения са стерилни, а образуваните преди заразяването плодове са дребни, деформирани, мозаично прошарени. По ранните пипери мозайката се появява по-рядко или в слаба степен, но при късните пипери, разсадени в началото на юни, пораженията от втрънчването са 20-30%, а понякога и над 50% от растенията. Най-големи загуби претърпяват пиперите за преработка.

Листните въшки (най-често прасковената листна въшка) пренасят вируса, причинител  на краставичната мозайка. Ако листната въшка смуче сок от болни растения и после преминава върху здрави, тя пренася инфекцията, но е възможно и семената да са носители на зараза.

За борба с краставичната мозайка е препоръчително възможно най-ранно разсаждане на пипера на полето, а пръсканията с един от регистрираните  инсектициди са насочени срещу листните въшки:  Актара 25 ВГ- 80 г/ дка; Вазтак нов 100 ЕК- 30 мл/ дка; Дека ЕК- 50 мл/ дка; Децис 100 ЕК- 7,5-12,5 мл/ дка;  Моспилан 20 СП- 0,0125%; Масай ВП- 25 г/дка; Суми алфа 5 ЕК/Сумицидин 5 ЕК- 20 мл/ дка; Кохинор 20 СЛ- 0,05%; Кохинор 20 СЛ- 0,05%; Фюри 10 ЕК- 0,015%.

От неприятелите по зеленчуковите култури листогризещите гъсеници- гамозначна и  градинска нощенка вредят силно, но най-големи са пораженията от памуковата нощенка (Helicoverpaarmigera). Неприятелят напада голям брой културни и диви растения – многояден вид е. Памуковата нощенка има 3 поколения годишно и гъсениците  нападат  памука, тютюна, царевицата, доматите, пипера, патладжана, фасула и други. Най-големи поражения на растенията нанася второто поколение, а най-многобройно е третото.

Гъсениците изгризват малки дупки по листата на пипера или ги нагризват прозоречно. По-възрастните гъсеници унищожават изцяло листата, без да засягат дебелите жилки, нагризват цветните пъпки и цветните части, а по-късно се вгризват в плодовете и се хранят със семената. Една гъсеница поврежда от 2 до 5 плода. Чушките се изпълват с огризки, екскременти,  копринени нишки и загниват.

По средно ранните и късни домати гъсениците причиняват много големи повреди. Първоначално се хранят с листата, пъпките и цветовете, а по-късно се вгризват в зелените плодове и се хранят със съдържанието им. Плодовете спират да нарастват и загниват от различни гъбни и бактерийни патогени.

По бобовите растения гъсениците се хранят с младите връхни листа, а по-късно преминават върху чушките, прогризват отвори и се хранят с меките зърна.

Много трудна е борбата с памуковата нощенка, поради скрития начин на живот през голяма част от развитието й, освен това е устойчива към инсектицидите. Ефект от химическата борба се получава, когато се пръска срещу младите гъсеници преди вгризването им в плодовете. Икономическият праг на вредност е 5-6 гъсеници на 100 растения до беритбата или 0,5% нападнати плодове, а по време на беритбата – 8-10 гъсеници на 100 растения или 1% повредени плодове. Извършва се пръскане с един от регистрираните инсектициди: Авант 150 ЕК- 25 мл/ дка; Алтакор ВГ- 8-12 г/ дка; Дека ЕК- 30 мл/ дка; Децис 100 ЕК- 7,5-12,5 мл/ дка; Кораген 20 СК-20 мл/ дка; Цитрин Макс-10 мл/ дка.

 

 

Статията е публикувана в бр. 7/юли 2015 г. на сп. „Практично земеделие”. В същия брой ще намерите подробна информация за защита на лозята и овощните насаждения в сезона и др.