Растителна защита, торове, семена

Симптоми на хранителни смущения при овощните култури

2015-07-26 

Правилното разпознаване на видимите признаци, предизвикани от недостига или излишъка на хранителни елементи може да позволи своевременното отстраняване на причините, преди да е станало прекалено късно. Много от тези симптоми наподобяват появата на инфекциозни заболявания или повреди вследствие въздействието на неблагоприятни метеорологични условия и водят до объркване и вземане на неадекватни мерки за борба.

В началото на недостига на някои хранителен за овощните растения елемент видимите признаци могат да се изразяват в появата на по-общи признаци, като намаляване на добивите и отслабване на вегетативния растеж.

Когато хранителния дефицит напредне тези симптоми стават по-характерни. Тук предлагаме описание на признаците на едни от основните недостици от хранителни елементи при овощните култури, както следва:

Недостиг на азот.Недостигът на този основен хранителен елемент е най-разпространен при овощните култури. Симптомите на този дефицит се разпознават сравнително лесно - растението има по-слаб растеж, листата му са по- малко на брой,  бледозелени на цвят и с редуцирани размери. По-късно се появяват жълтеникави до червеникави участъци по листата. Тези прояви на недостиг започват от по-старите листа и постепенно преминават към по-младите. Засегнатите листа опадат по-рано от нормалното. Листните дръжки израстват под нетипично остър ъгъл. Добивът е нисък, а качеството на плодовете - влошено.

 

При недостиг на фосфор се забавя растежа на леторастите и корените. В началото на дефицита листата са с тъмнозелен цвят, който впоследствие преминава  в матов с ръждив или пурпурен оттенък. В краищата на листата се появяват малки некротични петна, които постепенно увеличават размера си. При по-силен недостиг листата изглеждат напетнени от жълтозелени и тъмнозелени участъци и опадат много рано през вегетационния период. Подобно на азотния недостиг, и тук ъгълът на листните дръжки е ненормално остър. Цялото растение изглежда по-слабо разклонено, а образуването на плодни пъпки е силно редуцирано.

 Недостиг на калийсе проявява най-често на по-леки песъчливи, карбонатни и кисели почви, както и на почви с по-силно изразена поглъщателна способност. Слабата обезпеченост на овощните растения с калий, може да е предизвикана например от временно засушаване и затруднено освобождаване на почвен калий, но нейното влияние върху растежа и плодообразуването се проявява не само през дадената година, но предопределя нивото на плододаване и през следващата. Възможно е признаците на калиев недостиг да се появят в началото на пролетта, но по-често стават ясно различими в средата на вегетационния период. Появяват се хлоротични (жълтеникави) петна по върха и периферията на листата, които по-късно преминават в некротични (кафеникави). Много характерен признак е завиването на краищата им нагоре - листата придобиват форма на ладийка. При  силен недостиг некрозата обхваща целия лист. Некротичните петна се появяват първоначално по листата от основната и средната част на летораста. Симптомите на този дефицит може да се различават при отделните овощни видове. При ябълката, например, се получава леко почервеняване в краищата на листата, които по-късно се завиват нагоре и придобиват формата на ладийка. Впоследствие почервенелите участъци се разширяват и цвета им става кафяв. Кафявите участъци се разпростират до средата на листа без да се ограничават от жилките. Симптомите на калиев недостиг при прасковата най-често се проявяват под формата на къдравост на листата и склонност към завиване. Плодовете на всички овощни видове, страдащи от калиев дефицит  остават по- малки и с по-слабо оцветяване. Много характерен признак  за недостиг на калий е задържането на листата на дървото, до изсъхването им. Вегетативният растеж и добивът намаляват, а може да се стигне и до изсъхване на  клони и цели растения. Според някои изследователи костилковите овощни видове (череша, вишня, слива, праскожа и др.) са по-чувствителни на калиев дефицит от семковите (ябълка, круша, дюля и др.). Недостатъчното снабдяване на растенията с калий предизвиква  по-слабо плододаване, а плодовете са по-малки и набръчкани, с понижено съдържание на витамин С и с намалена трайност; намалява устойчивостта към  различни болести и нeприятели.

 Недостигът на калций може да бъде причинен от слаба запасеност на почвата с калций, кисела реакция на почвата, както и от по-продължителни обилни валежи или прекомерно напояване. Торенето с извънредно високи норми калиеви торове на почви, които имат ниско съдържание на калций също е възможна причина за появата на симптоми на калциев дефицит. Първите видими признаци за недостиг могат да се наблюдават по корените - те са по-къси, дебели, разкривени и силно разклонени. Дървото има по слаб растеж и цъфтеж. Върховете на леторастите и младите листа са с хлоротични или некротични петна и скоро почват да засъхват.

При недостатъчно снабдяване с магнезий се понижава добивът, а размерът на плодовете е по-малък. Влошено е и качеството им. Недостиг на този елемент може да се появи при отглеждането на овощни дървета върху леки почви, слабо запасени смагнезий; почви с с кисела реакция (ниско рН), както и на средно запасени варовити почви. Високите норми калиеви торове на почви с ниско съдържание на магнезий, както и обилните валежи също причиняват появата на магнезиев дефицит. По- специфичните признаци се появяват през лятото- по листата се появяват симетрично разположени спрямо главния нерв жълти петна, които скоро след появата си некротизират (често до 1-2 дни след появата им). Хлоротичните петна може да обхващат само средната част на листната петура. Симптомите се проявяват първоначално по старите листа, които окапват по- рано от незасегнатите. Плодовете са с влошено качеството и по-малки размери. При поява на магнезиев недостиг се появяват и смущения в снабдяването с вода на овощните растения.

 Желязо.  Недостиг на желязо при овощните дървета може да се наблюдава най- често, когато те се отглеждат на почви с алкална реакция на почвения разтвор и богати на карбонати. Смущенията започват от по-младите растителни части. По младите листа се появяват хлоротични петна, като изсветляването на зеления цвят преминава в пожълтяване между нерватурата. При силен железен дефицит листът става кремаво-бял. Понякога хлорозата се проявява успоредно с появата на некротични петна. Когато заболяването напредне се засягат целите дървета, засъхват цели клони, а често и целите дървета.  

Бор. Най-често срещаната причина за появата на борен дефицит е ниското му съдържание в почвата. Страдат всички млади невдървесинени растителни части- листа, леторасти и плодове. Цъфтежът е привидно обилен, но много скоро цветовете започват да опадат масово или увяхват. В плодовото месо се образуват вкорковени участъци, а листата остават с къси междувъзлия и са групирани в розетки.

 

Мед.Медният недостиг се проявява най- силно в началото на вегетацията, по време на интензивния растеж на леторастите. Симптомите се появяват първо по младите връхни листа- растежът им отслабва и краищата им се завиват нагоре, успоредно на централния нерв. По-късно се се забелязват и некротични петна. Болните листа опадат и започва засъхване на невдървесинените връхни части на леторастите. Върховете се накланят надолу и приличат на кука.   

 

Манган. Най-характерният признак на манганов дефицит при овощните е хлорозата  между главните нерви на листата, започваща от края на листа и продължаваща към централния нерв. Нерватурата и участъкът около нея остават зелени. Плодовете сапо-дребни и нетипично оцветени. 

Цинк. Недостигът на цинк при овощните растения е познат под името „розетъчност” или „дребнолистие”- листата са по- дребни и тесни, деформирани с хлоротични петна между жилките. Залагат се малко плодни пъпки, а вече образуваните плодове са малки с нетипична за вида и сорта форма.

 За да бъде открит навреме и отстранен недостигът на хранителни елементи е необходимо да се извършва балансирано торене с азотни, фосфорни, калиеви и органични торове (при нужда и с микроторове) с количества съобразени с нуждите на растенията. Насажденията трябва да се наблюдават за наличието на симптоми на хранителен недостиг, а при наличието и на най-малкото съмнение за това трябва да се извършат химически анализи на почва и  растителен материал (най-често листа) за по-точно диагностициране на причината.  

Статията е публикувана в сп. „Практично земеделие”