Растителна защита, торове, семена

Вегетационни пръскания на овощните насаждения срещу вредителите през август

2015-08-05 

През август температурата все още е висока, а валежите са слаби и тези условия са много благоприятни за намножаване на овощните акари, за поражения от плодовите червеи и листозавивачките – плодови корогризачки, а от болестите има опасност от развитие на брашнести мани по ябълката и прасковата, на късно кафяво гниене и други.

*Плодовите червеи – ябълков, сливов, източен, крушов през този период причиняват т.нар. „късна червивост” на плодовете. Продължават да се излюпват гъсениците на ябълковия плодов червей, защото условията на околната среда са благоприятни за удължаване на развитието му. Ако навреме се обират червивите плодове, числеността на неприятеля може да се намали до известна степен.

През топлите летни месеци пеперудите снасят повече яйца и поколенията се застъпват. След обиране на продукцията гъсениците продължават да вредят по обраните плодове в касетките.

През месеца се провеждат 2-3 третирания срещу плодовите червеи при икономически праг на вредност 1-2% пресни вгризвания на 100 плода. Пръсканията се преустановяват 15-20 дни преди беритбата, за да се спазят карантинните срокове. Срещу плодовите червеи се използват регистрираните инсектициди: Вазтак нов 100 ЕК - 0,015% (7 дни); Карате зеон 5 КС - 0,02% (14); Суперсект мега / Суперсект екстра - 0,015% (7); Суми алфа 5 ЕК/ Сумицидин 5 ЕК- 0,02%(14); Циклон 10 ЕК- 0,02% (7); Децис 100 ЕК - 7,5-12,5 мл/ дка(7); Ранер 240 СК - 0,04% (14).

*Около средата на август се появяват възрастните от новото поколение наобикновената  крушова листна бълха (Psylla pyri L.). Тя е най-опасният неприятел за крушата. Вредят възрастните, ларвите и нимфите, като образуват плътни колонии по нападнатите растителни части и смучат сок от листата, леторастите и плодовете.

Те отделят „медена роса”, върху която се заселват вторично чернилни гъбички. Засегнатите листа и леторасти почерняват, а плодовете губят пазарната си стойност.

Физиологичните процеси в засегнатите растителни части се нарушават – фотосинтезата и нормалният растеж се затрудняват. Крушовата бълха развива 5 поколения годишно и вреди само на крушата, но има предпочитание към сорта Клементина. Освен преките повреди, неприятелят пренася опасна микоплазмена болест, която причинява изсъхване и загиване на крушовите дървета.

Химическа борба се провежда при констатиране на 4-6% нападнати леторасти с един от регистрираните инсектициди: Суми алфа 5 ЕК/ Сумицидин 5 ЕК - 0,03% (14); Суперсект мега/Суперсект екстра - 0,015% (7); Вазтак нов 100 ЕК - 0,02% (7); Децис 2,5 ЕК - 0,03% (7).

*Крушовата дървеница (Stephanitis pyri F.) има голям ареал на разпространение. Тя напада не само крушата, но и ябълката, дюлята, черешата, вишнята, прасковата, сливата, ореха и други. Вредят възрастните и ларвите, които смучат сок от долната листна повърхност и те побеляват от горната страна. Ако нападението е голямо, по листата се натрупват съблечени ларвни кожички и екскременти, които ги замърсяват и нарушават физиологичните процеси.

Силно повредените листа окапват преждевременно и това се отразява на плодовете, които остават дребни и с понижена пазарна цена. Крушовата дървеница развива годишно 2-3 поколения. Възрастните от второ поколение се появяват в началото на август.  В зависимост от степента на нападение се провежда борба с един от регистрираните инсектициди: Релдан 40 ЕК - 0,12%; Вазтак нов 100 ЕК - 0,02%; Децис 2,5 ЕК - 0,05%; Суми алфа 5 ЕК/Сумицидин 5 ЕК - 0,02% и други.

*Късното кафяво гниене (Monilinia fructigena) е широко разпространено заболяване по овощните култури. То напада не само семковите овощни видове, но и голяма част от костилковите. В средата на вегетационния сезон се появяват признаците по наедрелите вече плодове. Отначало върху заразените плодове се появяват дребни кафяви петънца, които бързо се увеличават и обхващат цялата повърхност.

Ако има висока влажност и умерено висока температура, върху напетнените части се образуват жълтобели или пепелносиви туфички, които са разпръснати или наредени в концентрични кръгове. Ако времето е сухо, по плодовете не се появяват туфички, но те добиват синьочерен цвят и гланцов вид, а по-късно се мумифицират.

Повредените плодове обикновено остават в короната на дърветата. При механичен контакт патогенът може да премине по плодните клонки, а понякога и върху скелетните клони, където се формират тъмни, хлътнали, елипсовидни петна. Ако повредата във връхната част се разрасне пръстеновидно, нападнатите клони изсъхват.

Срещу късното кафяво гниене е регистриран фунгицидът Хорус 50 ВГ - 0,045% - карантинният срок за ябълката е 60 дни, а за прасковата - 28. Пръскането може да се съчетае с това срещу прасковения клонков молец и източния плодов червей.

 При пръскане на земеделските култури с химически средства за растителна защита строго трябва да се спазват изискванията за работа с тях,  да се опазват хората, животните, рибите и птиците от натравяне, а околната среда от  замърсяване.

 Статията е публикувана в бр.8/август 2015 г. на сп. „Практично земеделие”

На снимката: Симптоми на късно кафяво гниене по ябълка; Източник снимка: https://de.wikipedia.org