Растителна защита, торове, семена

Плевели при зимната рапица

2015-08-06 

През изминалите 10-15 години технологията на отглеждане на зимна рапица (Brassicanapus) претърпя значителни промени. Повсеместно се прилага интензивната технология, която освен другото, означава и намаляване на семето за посев от 10-12 кг/хектар на 2-5 кг, а междуредието порасна на двойно житно междуредие. Оптималният брой растения за реколтиране при най-новите Клиърфийлд хибриди рапица на ДюПон Пионер, предлагани у нас от  Пионер Семена България,  е 35-45 бр/м2.

Площите, засети със сравнително евтино семе за посев, през есента не са гарнирани добре с растения, поради което се дава възможност да се появят плевели.

Жизненият цикъл на зимната рапица е подобен на този на есенните житни. Плевелите, които се появяват в рапицата, са същите както при есенниците, което се обуславя и от факта, че по принцип предшественици за рапицата са житните култури.

При рапицата различаваме два главни сезона за разпространяване на плевелите: първият е ранноесенният, вторият – късноесенен-раннопролетен.

Ранното есенно заплевеляване се причинява от  зимно-пролетни ефемери (б. р. –  биологична група плевели). Видовете от тази група поникват масово през есента, зимуват във фаза розетка и приключват развитието си през следващата пролет в края на април-началото на май. Представители на тази група са: стъблообхватна мъртва коприва (Lamiumamplexicaule); войничица (Arabidopsisthaliana); бръшлянолистно великденче (Veronicahederifolia), и полско великденче (Veronicaagrestis) също.

Тези зимно-пролетни ефемери причиняват вреди предимно есента, когато се конкурират с основната култура за хранителни вещества и влага, а така също и охлаждат почвата, като образуват чим и я покриват. Видовете мъртва коприва причиняват проблеми не само със заплевеляването, но и това, че рано напролет те са първата паша за пчелите, с което затрудняват борбата както с тях, така и с вредните насекоми. Когато са силно намножени, те могат да окажат неблагоприятно влияние и на прибирането на рапицата.

 

Пролетно-есенните (целогодишни) ефемери поникват през пролетта и лятото. Почти през целия вегетационен период се наблюдават растения в различни фенофази. Към тази група спадат: врабчови чревца (Stellariamedia); едногодишна метлица (Poaannua); персийско великденче (Veronicapersica).

У нас като целогодишни ефемери се развиват и някои кръстоцветни плевели от други биологични групи: овчарска торбичка (Capsellabursapastoris); дива ряпа (Rapfanusraphanistrum); попова лъжичка (Thlaspiarvense); див синап (Sinapisarvensis). Често заплевеляването с тях се забелязва едва през пролетта, когато вече е невъзможна борбата.

 

Ранните пролетни плевели поникват масово през март-април, масово цъфтят през май и до края на вегетационния си период образуват семена. Към тази група спадат: червена мъртва коприва (Lamiumpurpureum); див овес (Avenafatua); дива ряпа (Raphanusraphanistrum) див синап (Sinapisarvensis), трирога лепка (Galiumaparine).

 

Най-опасният сред тях е трирога лепка (Galiumaparine). Вредният му потенциал се демонстрира от факта, че той може да причини на житните култури 5%-ова загуба с разпространението на 1,8 бр. растения на 1 кв. м.

Трирогата лепка приема хранителните вещества по-бързо и интензивно от културите, сред които вирее. При рапицата причинява особено големи неприятности не само като затруднява прибирането (спъва комбайна), но и с факта, че масата на хиляда семена на трирогата лепка е 5,8 g, докато тази на зимната рапица е 4,5-6,5 g. На практика те се намират в една категория с подобни и на външен вид семена. Семето на трирогата лепка не може да се отсява и да се отделя по механичен път от семената на рапицата. Разпространението на трирогата лепка е твърде голямо. Семената й запазват способността си да кълнят в продължение на 10 години.

 Очаквайте продължение по темата

Б. Р. – Статията поместваме със съкращение от книгата «Рапицата на ПИОНЕР – култура на бъдещето», издание на Пионер Семена България ЕООД, 2012 г.

                         www: pioneer.com/bulgaria