Растителна защита, торове, семена

Заразяване на гроздето с няколко опасни болести през август

2015-08-09 

Топло време с висока относителна влажност на въздуха благоприятства брашнестата мана по лозата (Oidium tuckeri), известна още като оидиум. Ограничаващ фактор за гъбния патоген са температурите извън интервала 10 – 32оС.  Болестта поразява листата, леторастите и най-вече гроздовете. Зърната, които са били нападнати в по-ранна фаза засъхват на чепките или падат на земята. Заразяванията на наедрелите зърна причиняват най-характерните признаци на заболяването - напукване на зърната, показване на семките, изтичане на част от сока.

През първата половина на август все още има вероятност от проява на оидиум по сортовете с жълтозелена окраска на зърната, които зреят през септември и октомври. Ако е констатирана зараза, третиранията продължават с един от фунгицидите: Байфидан 250 ЕК- 0,01% (30 дни), Бампер 25 ЕК- 0,02% (30 дни), Флинт Макс 75 ВГ- 0,016% (14), Кабрио-Топ- 0,2% (28), Систан супер 24 ЕК- 0,02%( 14 дни), Топаз 100 ЕК- 0,015%(28), Куадрис 25 СК- 0,075% (21), Шавит Ф 71,5 ВП- 0,2%(20) и други.

Бяло гниене по гроздето (Coniella diplodiella) се проявява в почти всички лозарски райони на страната през лятото.Заразяват се предимно гроздовете, бити от градушка или след интензивни дъждове. Заразените зърна придобиват синкав цвят и имат вид на сварени. По-късно те се спарушват, покафеняват и се покриват с белезникави брадавички (пикнидии). При влажно време зърната загниват, а при сухо - се мумифицират. Признаците на болестта се появяват късно през лятото и се засилват с приближаване на есента.

Повреди могат да се открият и по леторастите - дребни или по-едри елипсовидни, кафяви петна. Ако петната обхванат летораста пръстеновидно, сокодвижението се прекъсва и той се подува вретеновидно. Кората на нападнатите леторасти се напуква и се открива дървесината. Всички нападнати части на лозата са осеяни с многобройни тъмни брадавички, плодните тела на патогена.

При сортовете, които не се пръскат срещу мана, до 24 часа след градушка се провежда самостоятелно пръскане с Бордолезов разтвор – 2%. Изрязването на болните леторасти и отстраняване на болните гроздове ограничава бялото гниене.

Всички новообразувани части на лозата в активен растеж са чувствителни към нападение от черно гниене (Phyllosticta ampelicida). Симптомите по листата са кремаво оцветени петна, които по-късно стават червеникавокафяви, ограничени от тесни ивици тъмнокафява тъкан.

Повредите по дръжките на листата и на гроздовете са дребни, тъмни вдлъбнатини, които по-късно почерняват. По младите леторасти се образуват черни язви. По нарастващите зърна отначало се появяват кафяви петна, които постепенно стават синьочерни. Те започват от дръжчицата,  бързо нарастват и за няколко дни обхващат зърното. Обикновено зърното се мумифицира, но не опада веднага, а доста по-късно заедно с други чепки или зърна. По зърната се образуват плодните тела  (пикнидии) на гъбния патоген.

Най-чувствителни към болестта са леторастите с височина 10 – 20 см и младите листа, а чепките  - в периода от цъфтежа до големина на зърната около 1 см. Благоприятни условия за развитие на болестта са дъждовното време и високата температура (25 – 27оС). Фунгицидите, използвани за борба срещу болестите мана и  оидиум са ефикасни и срещу черното гниене.

Най-типичните повреди от сиво гниене (Botrytis cinerea Persoon f. vitis Klebahn) по зърната се наблюдава в периода около узряването им - появяват се бледокафяви петна, на които кожицата  се свлича лесно. Болестта бързо обхваща целия грозд и преминава върху съседния. Ако времето е влажно, нападнатите растителни части се покриват с обилно сиво спороношение, а при сухо време се мумифицират.

Паразитната гъба, причинител на сивото гниене, се развива върху мъртва органична материя, като в това време отделя токсини и ферменти, които умъртвяват съседните здрави тъкани. Инфектирането се улеснява, ако зърната са повредени от гроздови молци, оидиум, градушка или физиологично напукване.  А също при увеличаване на захарното съдържание на гроздето в периода около узряването, се увеличава чувствителността на лозите към патогена. Зашумените лози страдат по-често, затова главините трябва да се натоварват умерено и навреме да прави филизене, кършене, колтучене. Най-благоприятните условия за развитие на сиво гниене е температура 25оС и относителна влажност на въздуха 90%. Сортовете със сбити гроздове се нападат най-често. Сивото гниене може да се ограничи, ако се прави обезлистване около гроздовете при омекване (избистряне, прошарване) на зърната през месеца. 

При избистряне и прошарване на зърната се пръска с един от фунгицидите: Куадрис 25 СК- 0,075% (21), Еклер 49 ВГ- 0,05% (35 дни), Шавит Ф 71,5 ВП - 0,2% (20 ), Шавит Ф 72 ВДГ- 0,2% (20 дни). Две – три седмици преди беритбата пръскането с химически средства трябва да приключи.

 

 Статията е публикувана в бр.8/август 2015 г. на с Практично земеделие”

На снимката: Повреди от бяло гниене по гроздето