Растителна защита, торове, семена

Болести по доматите за ранно производство в стоманено-стъклените оранжерии

2015-11-16 

Разсадът от домати за ранно производство се разсажда в края на септември - началото на октомври. През това време е необходимо да се поддържа оптимален температурно-влажностен режим съгласно технологията за отглеждането им. Тези условия са подходящи за  укрепване на кореновата им система, интензивно нарастване на растенията, за да могат до настъпване на зимата да образуват 3-4 съцветия.

През този сезон доматите боледуват както от инфекциозни болести, които се пренасят със семената, почвата и растителните остатъци, така и от неинфекциозни.  Факторите на околната среда също са предпоставка за проявата и   развитието им - колебания в температурата, намаляване на светлината, заради по-малкия ден и т.н.

Гъбни болести

От гъбните болести икономически опасни са фитофторното гниене, фузарийното увяхване, корки рут, брашнестата мана и други.

1.Фитофторното гниене (Phytophthora nicotiana var. parasitica)  напада растенията във всички фази от развитието им. По време на разсадопроизводството заболяването напомня за „лъжливо сечене”, но разликата е, че при фитофторното гниене петната от загнила тъкан са разлети, воднисти и се спущат към корена, докато при лъжливото сечене те са сухи, рязко хлътнали и само в областта на кореновата шийка.

Фитофторното гниене може да  се прояви и  като кореново и базично ниене. Гниенето е в основата на стъблото и по-късно го обхваща изцяло. Болните растения увяхват и загиват.

По листата и плодовете, които се допират до почвата също се появяват повреди. По листата петната са продълговати, воднисти и бързо изсъхват. По зелените нарастващи плодове петната са едри, кафяви, прошарени от концентрично наредени оловносиви и ръждивокафяви пръстени.

Причинителят на болестта е почвообитаваща гъба, която се намира в повърхностния почвен слой (до 15 см дълбочина), където се запазва дълго време. Обилната влажност е много благоприятна за развитие на заболяването. Гъбният патоген не е устойчив на студ и топлина, затова при пропарване на почвата се унищожава лесно(80- 90⁰С за 1 час).

За ограничаване на фитофторното гниене се извършват предпазни пръскания с Купроксат ФЛ-0,3%; Санкоцеб 80 ВП - 0,2%; Дитан М-45 - 0,2%, Дитан ДГ- 0,2%.

След поява на първите признаци растенията се третират с един от регистрираните фунгициди: Икуейшън про-0,04%; Акробат Р- 0,25%; Акробат плюс ВГ- 0,2%; Полирам ДФ-0,2%; Ридомил голд-0,25%.  Задължително да се пръска и почвата около растенията. 

2. Първите признаци на поразените от вкорковяване на корените (корки рут)(Pyrenochaeta lycopersici) доматени растения  се виждат, когато растенията са в пълно плододявяне. Болните растения изостават в растежа си, а най-долните листа започват да  избледняват и увяхват. Ако се изскубнат такива растения, по отделни разклонения на корена се наблюдават корковидни зони, които се редуват със здрави тъкани. Постепенно болестта обхваща напълно главния корен. В по-късна фаза от развитието стъблото остава кухо.

Патогенът се запазва в остатъците от болни растения, а плътността му в повърхностния почвен слой е най-голяма.  Температурата 15-20оС е оптимална за развитие на патологичния процес. При монокултурно отглеждане на доматите болестта се развива силно, поради натрупване на инфекция в почвата, както и при по-висока влажност и по-ниска почвена температура.

За борба с корки рут растенията трябва да се отглеждат на обеззаразена почва и в началото на вегетацията да се загърлят няколко пъти до образуването на 3-4 листа под първата китка, за да формират допълнителни корени. Патогенът не се повлиява от фунгициди. Устойчиви на заболяването са сортовете Виктория, Били, Корела.Гъбата е специфично "почвена" и превантивните мерки трябва да се фокусират върху дезинфекция на почвата в оранжериите и местата за производство на разсади. Химическите процедури за предотвратяване и контрол срещу Pythium sp. и Phytophthora parasitica са добри за този патоген.

3. Фузарийното увяхване по доматите (Fusarium oxysporum) започва от най-долните листа на растенията и постепенно обхваща и горните етажи. Листата стават бледозелени или жълти, дръжките им се деформират,  листните пластинки се завиват и по-късно окапват. Увяхват връхните разклонения и по-късно цялото растение некротира и изсъхва. Загиват и корените на растенията, а при по-голяма влага се покриват със светъл налеп. При разрязване на стъблото се вижда червенокафяво оцветяване на проводящите съдове.

Причинителят на болестта е типичен почвен патоген, който се запазва в почвата и в растителните остатъци от болни растения и прониква в растенията през корените, дори да няма рани по тях. Болестта се развива по-силно при по-висока температура и често е проблем при оранжерийното производство на домати.

За ограничаване на заболяването болните растения трябва да се унищожават и да се избягва обилното азотно торене. Необходимо е обеззаразяване на почвата чрез пропарване или третиране с Базамид Г- 60-80 г/ кв.м. Разсадът да се отглежда при оптимален температурно-влажностен режим.

Бактерийни болести

От бактерийните болести  икономическо значение имат: бактерийното изсъхване, бактерийните петносвания, бактерийното увяхване. Инфекцията от тях се намира основно в почвата,  болните растителни остатъци и семената.

1.За бактерийното изсъхване (Clavibacter michiganensis subsp. michiganensis) е типично изсъхването на листните пластинки от едната страна на сложния лист и свежата зеленина от другата страна, а по-късно увяхва целият лист. Загиват всички заразени растения. Бактерията се развива в проводящата система и я запушва.

Проводящите съдове  се разрушават и са запълнени с мътен бактериен ексудат. Патогенът се пренася със семената, чрез манипулациите по растенията, запазва се и в почвата.

Доматите могат да се предпазят от бактерийно изсъхване, ако се приложи комплекс от агротехнически и растителнозащитни мерки:  въвеждане на 2-3 годишно сеитбообръщение и сеитба на здрави семена.  Обеззаразяването на семената да се извършва по водно-термичен начин (семената се поставят във вода с температура 52оС за 30 минути и после се просушават). Отглеждането на разсада трябва да става върху обеззаразена торо-почвена смес. Първите болни растения да се изскубват и поставят в найлонови чували, а след това да се унищожават извън посева. Почвата, от която са изскубнати болните растения да се полее с 2%-ов меден сулфат. По време на вегетацията растенията да се третират с медсъдържащи средства: Купроксат ФЛ- 0,3% или Фунгуран ОН 50 ВП- 0,3%.

2.Бактерийните петносвания по доматите се причиняват от две бактерии (Pseudomonas syringae pv. tomato и   Xanthomonas campestris pv.vesicatoria).

Всички надземни растителни части се напетняват от черни, различни по форма и големина петна. При нападение във висока степен листата пожълтяват, увяхват и некротират. Струпеите по плодовете влошават пазарния им вид.  Инфекцията се разпространява по време на вегетацията механично чрез културалните практики, пренася се със семената и се запазва в растителните остатъци в почвата.

За ограничаване на бактерийните петносвания е необходимо въвеждане на 2-3 годишно сеитбообръщение, сеитбата да се извършва с обеззаразени семена, да не се допуска плевелна растителност, която е като резервоар за запазване на бактериите.  Да се произвежда и разсажда здрав разсад.

Ако през вегетацията условията благоприятстват развитието на болестите, необходимо де се извършват предпазни пръскания с медсъдържащи средства – Фунгуран ОН 50 ВП - 0,3% или Шампион ВП - 0,15%.

Снимка: Признаци на бактерийно петносване по зелени домати:

http://aggie-horticulture.tamu.edu/vegetable/files/2012/01/bac_spec.jpg

 

 

Статията е авторска и е публикувана в бр. 10/ноември-декември 2015 г., сп. „Практично земеделие”; подробности за абонамент: 0888 58 54 68