Растителна защита, торове, семена

Вредители по картофите по време на съхранението

2016-01-01 

Съхранението на картофите през есенно-зимния период продължава около 5-6 месеца. През това време в клубените протичат физиологични процеси, които имат различна сила и скорост и оказват влияние върху химическия им състав и качеството.

Много от болестите при картофите причиняват загуби в складовете след прибиране на продукцията.

Интересното е, че тези болести (бактерийни и гъбни) нападат картофените растения още по време на вегетацията, но вредата нанасят при съхраняването им.

Ифекциозните болести, които намаляват количеството и влошават качеството на продукцията са: черно краче, мана, сухо и мокро гниене и много често някои от болестите имат едновременна проява. Картофите боледуват и от неинфекциозни болести – желязна петнистост, черна сърцевина, омекване на клубените, осладяване, измръзване.

Черното краче (Erwinia carotovora (Jones)Bergey et al.subsp.atseptica (van Hall) Dye) е бактерийна болест, която започва около цъфтежа на картофените растения.

Болните растения  имат слабо развитие, листата са по-дебели, хлоротични и завити, по-късно увяхват и изсъхват. Растенията се изскубват лесно, защото кореновата система е загнила. Ако инфектирането е осъществено в по-късна фаза, заразата протича надолу и през столона засяга проводящата система  на клубена. Външно такъв клубен има вид на здрав, но оставен на сухо и студено, той се мумифицира, а в  топла и влажна среда бързо развива мокро гниене и издава силна, неприятна миризма. При засаждане, болните клубени доизгниват в почвата и гнездото остава празно.

Мокрото гниене на картофите се причинява от бактерия (род Erwinia). Болестта атакува и други плодове със сочни тъкани – домати, пипер, патладжан, зеле, моркови, лук и други. По заразените клубени започва меко, воднисто гниене и загнилите тъкани ясно се открояват на фона на здравите. В началото нападнатите тъкани просветляват и омекват, а по-късно потъмняват. Болестта бързо обхваща съседните здрави тъкани. За 5-6 дни клубенът изгнива изцяло, от него остава само една кожица, която се пука и изтича слизест сок с тежка миризма. Патогенът преминава от изгнилия клубен върху съседните здрави и ги заразява. За кратко време мокрото гниене може да причини големи загуби. Заболяването се проявява силно в хранилищата, където температурата е висока, а проветряването- слабо. 

От гъбните болести сухото фузарийно гниене е широко разпространено и има различна интензивност на развитие в хранилищата през годините. Загубите могат да бъдат от 5 до 20%. В зависимост от причинителя заболяването е два вида - фузарийно и фомозно.

Фомозното гниене е познато още и като гангрена (Phoma exiqua var.foveata и    Phoma exiqua var. exiqua).

По повърхността на клубените се появяват малки, леко вдлъбнати, кафяви петна, които ясно се разграничават от здравата тъкан. По-късно обвивката се накъсва и при влажни условия в мястото на повредата се развива бял до сивкав мицел. Образуват се кухини, чиито стени се покриват със сивкавочерен налеп. След това клубените изгниват сухо.  Понякога по нападнатите клубени се заселват гнилостни бактерии, които причиняват мокро гниене.

Фузарийното гниене (Fusarium spp. (f.coeruleum) обикновено започва от рана, причинена по време на прибиране на продукцията. В мястото на повредата кората леко потъмнява, нагърчва се, появяват се туфи от спори, бледокафеникави до бледожълти или охреночервеникави. Гниенето обхваща клубена от край до край. Месото в засегнатата част е тъмнокафяво, по-рехаво и сухо.

При сухи условия клубените се мумифицират, в тях се образуват кухини, изпълнени с бял мицел. Ако условията са влажни, в картофите проникват гнилостни организми, които причиняват мокро гниене. При засаждане загнилите клубени или доизгниват в почвата, или дават хилави поници, които бързо загиват.

Картофената мана (Phytophthora infestans), икономически най-опасната болест за картофите, се развива не само през вегетацията по надземните части, но и по клубените в хранилищата. По се появяват  сивокафяви, слабо вдлъбнати петна, които се разрастват, но гниенето не отива на голяма дълбочина. Загнилите тъкани са с ръждивокафяв цвят и имат вид на „езици”. При сухи условия болните клубени се мумифицират, а при влажни- по тях започва мокро гниене от вторично навлезли сапрофитни бактерии.

Гъбният причинител презимува в заразените клубени. По-късно от такива клубени израстват растения, които са първите източници на инфекция в посева. Не добре узрелите клубени са по -чувствителни към заболяването.

Неинфекциозни болести

От неинфекциозните болести черната сърцевина на клубените създава проблеми на производителите. Картофите на пръв поглед са здрави, но при разрязване се виждат кафяви до черни тъкани, рязко разграничени от здравите части. Отначало тези некротирали тъкани засъхват, втвърдяват се и към центъра се образуват пукнатини и кухини. Ако заболяването продължава да се развива, а загниването достигне до повърхността, там започват да проникват сапрофитни патогени, които причиняват бързо гниене и на здравите части. Причина за появата на черна сърцевина е усиленото дишане, предизвикано от по-висока температура още на полето преди и след изваждането на картофите, а също и по време на транспортирането. В централната част на клубените има недостиг на кислород, получава се натравяне, тъканите некротират и почерняват, постепенно се втвърдяват, засъхват и се образуват кухини. При по-едрите клубени опасността от проява на болестта е по-голяма. За предотвратяване на заболяването се препоръчва клубените да се съхраняват на пластове не по-високи от 1-1,5 м, като задължително се осигурява проветряване чрез скари и вентилатори.

При желязната петнистост клубените външно са здрави, но при разрез се наблюдават единични или многобройни, точковидни до едри, кафяви до ръждиви петна с различни форма, разпръснати или слети. Тези клубени са негодни за консумация, защото имат непоносима миризма и вкус, не могат да се използват и за скорбяла, заради тъмния цвят на добивания продукт. Най-често желязната петнистост се проявява, ако картофите са засадени на тежки и сбити почви. Болестта може да се прояви и на леки, песъчливи, алувиални почви след проливни дъждове. Ако се редуват сухи и дъждовни периоди на бедни почви, заболяването се проявява силно. Смята се, че причина за болестта може да бъде недостигът на фосфор.

Осладяването на картофите също е неинфекциозно заболяване, което се проявява в процеса на съхранение. На външен вид клубените са здрави, но вкусът им е неприятно сладникав. Осладяването се появява, когато картофите се съхраняват при температура близка до замръзване (около 0-2оС).  Дишането на клубените намалява,  ензимите в клетките продължават да превръщат скорбялата в захар, която не може да се изразходва, заради отслабените жизнени процеси и се натрупва в излишък. За „оздравяване”  осладените картофи се поставят при по-висока температура (8-10оС), докато сладкият вкус изчезне.

Измръзване на клубените – при слаби измръзвания се наблюдава потъмняване на проводящите съдове. При минус 1-3оС  клубените замръзват и стават твърди. След размразяване тъканите омекват и се разкашкват, като процесът е необратим.

Болестите по време на съхранение на картофите могат да се ограничат или предотвратят, ако се извършат предпазни мероприятия: дезинфекция на картофохранилищата и щайгите със син камък - 3%-ов разтвор или формалин - 1 част + вода 40 части; картофите да се съхраняват при температура 2-4оС и относителна въздушна влажност 85-95%; да се осигурява добро проветряване. Необходимо е периодично да се извършват проверки и загнилите клубени да се отстраняват.

 

Статията е авторска, и е публикувана в бр.10/2015 г. на сп. „Практично земеделие”