Растителна защита, торове, семена

БАРЗ предлага законови промени за утвърждаване на интегрираната растителна защита като фактор за устойчиво развитие на земеделието в България

2016-01-06 

С доц. Петър Николов, Председател на УС на Българската асоциация за растителна защита /БАРЗ/, разговаря Яна Брезовска, главен редактор на сп. „Практично земеделие”

-Доц. Николов, в контекста на честването на 120 годишнината на растителнозащитната дейност в България, организирано от Българската асоциация за растителна защита /БАРЗ/, чийто Председател на УС сте Вие, и което прави чест на асоциацията, бихте ли коментирали  ефикасността на оперативната растителна защита в страната, след структурните промени, проведени през 2011 г., когато Националната служба за растителна защита се вля в Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/?

-За голямо съжаление държавната администрация в областта на растителната защита бележи едно непостоянно развитие, свързано с отношението към тази сфера на МЗХ и поредния й ръководител. В последните години, откакто бившата НСРЗ се вля в структурата на БАБХ, се забелязва чувствителен спад по отношение липсата на потенциал, на кадри и на средства.  Поради този факт понастоящем в страната годишно влизат контрабандни пестициди, консумативи и техника за около 40 млн. евро  от съседните ни Турция, Македония и Сърбия. Регистрациите на ПРЗ са в задънена улица, фитосанитарният контрол е предаден или на частници или се ръководи от неспециалисти по растителна защита и в следствие - ефективността на граничния контрол е невидима. От друга страна фирмите, които дистрибутират консумативи за земеделските производители са в разцвет, като оборотът им достигна около 2 млрд. лв. В тази цифра се включва оборота не само от продажбата на ПРЗ, но и от  торове, стимулатори, семена и останалите консумативи, дори и гориво. Членовете на БАРЗ са и едни от най-големите зърнопроизводители и са в основата на производството на растителна продукция в България. Причината за това е фактът, че същите тези фирми финансират всички производители безлихвено с тези 2 млрд. лв.  частни средства и не само това -  много от тези производители, разглезени от държавната ни политика  и липсата на закон за бързите фалити редовно си позволяват да не си плащат дълговете.  Държавата може да прави социална политика със собствени средства, но когато става въпрос за частни капитали практиката в целия свят е да няма милост към неизправния длъжник. И именно за да покриват загубите, почти всички наши фирми се занимават и със земеделско производство  или друг съпътстващ бизнес. Аз, например се занимавам с туризъм, производство на зарибителен материал за  дъгова пъстърва и с какво ли още не. Защото нашите доставчици - големи и малки Европейски и световни фирми - получават навреме плащанията, а ние, за съжаление, непрекъснато сме обременени от нашите длъжници, галените земеделски производители, които разтреперват правителството с протестите си. Това положение създава и съответната междуфирмена задлъжнялост в особено големи размери, който проблем е валиден изобщо за цялата икономика. Решението му би създало предпоставка за фалит на много от фирмите, както в земеделието, така и в много други отрасли, което от своя страна ще доведе логично до инфлационни процеси, които държавата не може да си позволи, тъй като валутният борд ще бъде застрашен. Но ако ние спрем кредитирането на тези производители, сигурно е, че производството в България ще се срине и така кръговратът на създадената ситуация продължава с години.

- Вие, като професионалист и изтъкнат деец на българската аграрна наука, в частта й за растителната защита на земеделските култури, как оценявате  нивото на приложение на добрите растителнозащитни практики в съвременното българско земеделие?  Наскоро се проведе поредният дебат по концепциите за развитието на земеделската наука и Закона за Селскостопанската академия. Моля, за вашето мнение?

-Третият основен участник в системата, ведно с държавната администрация и бизнеса, е науката. В БАРЗ асоциирани членове са както Селскостопанската академия, така и Аграрен университет Пловдив. Последният има едно стабилно и предвидимо развитие, благодарение на ръководителите си, които винаги са били едни от най-признатите наши научни дейци и отлични преподаватели, които освен това разполагат с изключително добра база за качествено обучение на студентите, особено в областта на РЗ в съответния факултет. Може би единственият въпрос, за които все още не можем да убедим ръководството е създаването на специалност „Държавна администрация“. Но това е въпрос, който касае най-вече ресорното министерство, за да може да си осигури и гарантира квалифицираните кадри, от които има нужда и да разработи една програма за кариерно развитие на държавните служители.  Смятам, че е абсолютно задължително селскостопанската академия да запази своята самостоятелност, защото без наука в една държава няма и бъдеще. Проблемът е,  че няма кой да постави задачите на научните институти в контекста на необходимостта на нашето производство от научни разработки, технологии спрямо европейските изисквания и възможността за производство на разнообразна земеделска продукция в България.

-В професионалните среди е известно, че сте ревностен привърженик на интегрираната растителна защита, затова, моля, за вашата оценка – това все още теоретични призиви и лозунги ли са за широката практика, или има сериозен напредък? С какви  прояви би могла БАРЗ да активира полезни практики в това отношение?

-Ние от асоциацията дадохме заявка да ни разработят актуални технологии за интегрирана растителна защита, които в бъдеще да се  поддържат и разпространяват постоянно в една специализирана, уеб-базирана платформа,  за която разработваме и подготвяме проект за финансирането й по Европейска програма. Надявам се, също така и Министерство на земеделието и храните да подкрепи този проект, чиято цел е да бъде полезен за всички заинтересовани. Успоредно с това сме подготвили и законови промени, касаещи интегрираната защита и включването й като фактор за получаване на зелените плащания. Бих желал все пак накратко да поясня за вашите читатели какво означава интегрирано управление на вредители или както често се нарича в буквална транскрипция от английски език интегриран пест мениджмънт (IPM). Това са цялостни технологии, при които се използва комбиниране на химични и нехимични методи на защита, стимулатори и торове, които да унищожават вредителите по растенията, но същевременно да са щадящи за полезните ентомофаги и фитофаги и да гарантират опазването на околната среда и здравето на хората и животните, като се създават условия за чиста от остатъчни количества вредни вещества продукция. Това разбира се е много резюмирано и опростено определение, предназначено за общата аудитория на вашите читатели.

БАРЗ е готова да финансира частично една такава голяма инициатива, която ще спомогне за устойчивото производство на безопасни храни. Радостен е фактът, че в субсидираната от нас наскоро съвместна с БАБХ проверка на големите търговски вериги за остатъчни количества от ПРЗ в плодове и зеленчуци се доказа, че родното ни производство е по-чисто от вносното от такива остатъци, които са вредни и евентуално канцерогенни и независимо, че нашето производство е с по-лош търговски вид, то е безопасно за консумация. Същевременно аз съм ревностен привърженик на тезата, че в Европа не трябва да се допуска ГМО, защото  произвеждаме свръх продукция от храни по конвенционални методи и нямаме нужда от завишаването й. Ако Африка, Китай и Америка имат такива проблеми, нека употребяват такива ГМО продукти, тъй като и без това там има свръх население и за тях няма значение колко от него ще отпадне, благодарение на консумацията им. Факт е, че на Европейско ниво, а и в световен мащаб започнаха и набират сила процеси, целящи  забраната на много продукти, за които има основателни съмнения за  канцерогенния им характер.

-Какви други задачи си поставяте като Председател на Ус на БАРЗ?

Една от моите задачи като председател на УС на БАРЗ е да запазя националната дистрибуторска мрежа. Защо? Защото това, от което се спасихме досега,  изразяващо се в присъствието на мутренските фирми на входа  и изхода на фирмите в годините на прехода, които изсмукваха всички активи на производителите и след това ги продаваха на безценица, не бива да се случва. А също и позволяване на големите глобалисти да застанат на входа и да субсидипат производството на суровини, с цел изкупуване на края на готовата продукция, която да захранва тяхната индустрия и връщането й обратно в страната с вече чувствително повишена добавена стойност, не трябва да се повтаря. Тук е и мястото да спомена и основните приоритети, поставени при създаването на Европейския съюз. На първо място трябва да произвеждаме всичко, което ни е необходимо дори и с цената на субсидии, за да запазим нашите производители, защото това е национален суверенитет. Трябва с всички позволени механизми да се противопоставим на инвазията от земеделска продукция от Америка и другите страни, където производството е силно подпомагано от държавите им, включително и тази от Турция, която има и по-добри климатични условия.

Ще изразя мнение и по отношение на мултинационалите, които са част от глобалистичните течения в Европа, и изобщо в света, и желаят да унищожат малките и средни фирми, които са гръбнакът на една икономика за всяка държава. В последно време се наблюдава голяма активност от страна на американски фирми, които купуват европейски такива с цел доминиране на пазарите. Нямам нищо против големите европейски фирми, които инвестират в нови молекули и целта им е опазване на околната среда, здравето на хората и животните, но когато става въпрос за много пари, а нека не забравяме, че и производството на пестициди е химическа промишленост, както и това на медикаменти, винаги имам известен резерв. Там, където има много пари, няма място за хуманитарно отношение. Да, уважавам всяка тяхна полезна стъпка, съпътстваща европейските директиви за ограничаване ползването на ПРЗ с цел производството на безопасни храни, но как да го възприема едностранно, като от другата страна те окуражават своите мениджъри, чрез свръх бонуси за повече продажби както в България, така и в останалите нови членки от Източна Европа. На практика те отделят огромни бюджети за реклама и промоция и третират нашите земеделски производители като индианци, както по времето на колонизирането на Америка от испанците, например. Да, ние сме член на ЕС и за щастие изповядваме една религия на свободно движение на хора, стоки и капитали, но нека не забравяме плана Маршал, от който още усещаме негативите в Европейската икономика. Не е ли новото Евро-Атлантическото  споразумение негов съвременен прочит и начин за продължаване  действието на  този план?

В асоциацията подготвихме и етичен кодекс на фирмите в РЗ, който се надявам, че ще бъде единодушно приет на предстоящото ни общо събрание по време на честването на нашия професионален празник на 16 януари 2016 г. /б. а. – в гр. Хисар/, по случай 120 години от началото на растителната защита в България и 20 години от създаването на БАРЗ, която е едно от най-старите граждански сдружения в страната.

-Благодаря, Ви!

 

Интервюто е публикувано в бр.1/януари 2016 г. на сп.”Практично земеделие”