Растителна защита, торове, семена

Ефикасен контрол на вредителите вредителите по зеленчуковите култури

2014-07-05 

За юли са характерни много слънчеви дни, горещо време и  сравнително малко валежи. Разбира се, има години, когато през  месеца преобладава хладно и влажно време, нетипично за лятотои тогава силно се развиват болестите мана и фитофторно гниене по доматите, мана по краставиците и пъпешите, мана по пипера, а от неприятелите – листните въшки. 

Най-високата средна месечна температура за юли е 22-24оС, а най-високата максимална температура е в границите на 34-42оС. Времето не е динамично и обикновено преминават 1-2 критични периода от развитието на маните - в първата и в последната десетдневка на месеца. Честотата на краткотрайните, но силни локални валежи намалява, а те са благоприятни за различните листни петносвания по зеленчуковите култури. Към средата на юли започва лятната суша, която продължава почти до края на август и е благоприятна за развитието на брашнестите мани и за силното намножаване на паяжинообразуващите акари и  насекомите.

Растителната защита през летния период има решаващо значение за опазване на зеленчуковите растения и продукцията в добро здравно състояние.

От икономически значимите болести по доматите и пипера  може да се изброят краставичната мозайка, доматената бронзовост,  брашнестата мана, вертицилийното увяхване, бактерийното изсъхване и бактерийното увяхване по доматите, кубинска мана по тиквовите, а от неприятелите - паяжинообразуващите акари, листогризещите гъсеници, голи охлюви и други.

Краставичната мозайка по пипера (Cucumbermosaicvirus-CMV), известна и като „втрънчване”, е повсеместно разпространена и много вредна болест. Най-характерен признак на болните растения е „втрънчването” им, т. е силно скъсяване на междувъзлията, от което клонките се разполагат много гъсто.

Връхните листа са хлоротични,  тесни, дребни, деформирани, със зигзаговиден среден нерв. Симптомите по долните листа са бледозелени до бледожълти петна, дъгички и пръстенчета, които понякога  са във вид на „дъбов лист”. Тези признаци най-добре се забелязват наесен, когато листата пожълтяват, а петната върху тях запазват зеления си цвят. По стъблата и клонките се появяват воднисти, тъмнозелени до черни чертички или дълги линии, които при нарастване на тъканите причиняват напукване. Болните растения образуват стерилни цветове. Образуваните преди инфектирането плодове са дребни, деформирани и мозаично прошарени. По ранните пипери мозайката рядко се появява или ако се развие, тя е в слаба степен. При късните пипери, ако са разсадени в началото на юни, втрънчването поразява 20-30%, а понякога и над 50% от растенията. Загубите от болестта са по-големи при пиперите за преработка.

Вирусът, причинител на краставичната мозайка,  се пренася от листните въшки (прасковената листна въшка). Заразата се осъществява, ако въшката смуче сок от болни растения и после преминава върху здрави, но е възможно пренасяне на инфекция и със семената.

За контрол на заболяването се препоръчва възможно най-ранно разсаждане на пипера на полето.  Третиранията с химически средства са насочени срещу листните въшки: Актара 25 ВГ - 80 г/ дка; Вазтак нов 100 ЕК - 30 мл/ дка; Дека ЕК - 50 мл/ дка; Децис 100 ЕК - 7,5-12,5 мл/ дка; Моспилан 20 СГ - 25 г/ дка; Нексид 015 КС -  0,02%; Суми алфа 5 ЕК/Сумицидин 5 ЕК - 0,02%; Фюри 10 ЕК - 0,015%; Кохинор 20 СЛ - 0,05%.

От вирусните болести доматената мозайка (Tobaccomosaicvirus- TMV) заема едно от първите места по вредност при оранжерийно отглежданите домати, при ранното полско производство и по-рядко при късните домати. Силно се нападат сортовете, отглеждани чрез разсад, заради многобройните агротехнически манипулации,  чрез които болестта се разпространява механично.

Доматената мозайка има няколко форми на проява - мозайка, стрийк, двоен стрийк, деформация и редукция на листата и вътрешно потъмняване на плодовете. При формата „мозайка”, която е най-характерна за болестта, по листата се появяват тъмнозелени и светлозелени петна, които най-добре се открояват по връхните листа. Мозайката е съпроводена от грапавост и неравномерно нарастване на петурите.

„Деформацията и редукцията на листата” е друг типичен външен признак. Листната пластинка може да бъде силно съкратена, така че отделни участъци стават шнуровидни, а целият лист добива папратовидна форма. Отново тези симптоми са по-силни изразени към върха на растението.

При „вътрешното потъмняване на плодовете” се образуват сивозелени, слабо вдлъбнати петна, които след зачервяването на плодовете остават жълтозелени или бледочервени. Проводящите снопчета некротират и образуват кафява мрежа, която прозира през епидермиса на плода, но най-добре се вижда при разрязване на плода.

При „стрийка” най-характерни са некротичните ивици по младите части на стъблата и колтуците. По листата се появяват кафяви некротични линии или петна, които постепенно некротират и изсъхват. По плодовете се формират вдлъбнати, некротични петна. Стъблата на болните растения са много крехки и лесно се чупят. Застаряващите листа добиват жълтобронзово оцветяване.

При „двоен стрийк” повредите са от същия вид, но тяхната интензивност е много по-силна. Некротичните напетнявания по стъблата и листните дръжки са дълбоки и достигат до проводящата система.

Причинителят на болестта, вирусът на мозайката по доматите, се пренася чрез семената, чрез сока, по механичен начин (допиране на болни растения до здрави, различни манипулации, чрез почвата, в която са останали заразени корени).

За ограничаване на това вирусно заболяване е необходимо да се сеят само обеззаразени семена, разсадът с признаци на мозайка да се унищожава, спазването на сеитбообръщение е задължително, висока агротехника при отглеждане на растенията, унищожаване на растителните остатъци. Препоръчва се обилно пръскане на разсада с обезмаслено мляко при разреждане от 1:5 до 1:10  - 5-7 пъти през 7 дни, като последното се извършва непосредствено преди разсаждането. Целта на това пръскане е образуваният филм да възпрепятства контактното пренасяне на причинителя при манипулациите. Но най-ефективното средство за контрол на доматеномозаичния вирус е отглеждане на устойчиви сортове: Жар, Дар, Вики, Огоста, Кристи, Прекодор, Кармен, Контеса и други.

Бактерийното изсъхване по доматите (Clavibactermichiganensissubsp.michiganensis) е много опасна болест, особено при доматите за средноранно полско производство. Ако инфектирането се осъществи в по-ранни етапи от развитието на растенията, загубите са много големи.

Най-показателният диагностичен признак на заболяването е изсъхване на едната половина на листа, докато другата половина остава с нормалния зелен цвят. Листната дръжка се извива дъгообразно към страната на изсъхналите пластинки и след известно време изсъхва целият лист. Първите признаци се появяват по най-долните листа и постепенно обхващат и по-горните етажи на растението. Върхът на болното растение клюмва през деня при горещо време, а през нощта се освежава, но  накрая  цялото растение изсъхва.

Друг характерен симптом е потъмняване на проводящите съдове, което се вижда при напречен разрез на стъблото или при откъсване на лист. Те са кафяви, разрушени и некрозата стига до върха на растението. Понякога се образува надлъжна пукнатина по стъблото и по листните дръжки, вследствие разрушените проводящи съдове. Болните растения изостават в растежа си, защото повредената проводяща система затруднява сокодвижението.

По наедрелите зелени плодове се появява специфично напетняване във вид на „птиче око” (кръгли бели петна с тъмен център). Повредите са повърхностни и не причиняват гниене.

Заразените чрез проводящата система плодове са едностранно развити, с потъмняло, оводнено плодово месо и сиво оцветени семена.

Бактерията, причиняваща бактерийното изсъхване, се съхранява и  разпространява чрез семената, но се запазва и в болните растителни остатъци до изгниването им в почвата. Те също са източник на инфекция.

Причинителят се развива в проводящата система, навлиза и в плодовете и инфектира семената. Благоприятни условия за инфектиране има при буйно развиващи се, обилно торени и поливани растения. Силна проява на болестта се провокира от рани по корените от пикиране, разсаждане или окопаване, по стъблото от колтучене, по листата и плодовете от насекоми.

За контрол на бактерийното изсъхване по доматите е необходимо да се унищожават заразените растителни остатъци след прибиране на продукцията, да се спазва 3 годишно сеитбообръщение, да се избягва прекомерното навлажняване на почвата. Задължително да се обеззаразява торо-почвената смес за разсада, да се сеят само обеззаразени семена, а за предпазване от вторична инфекция да се напрашват с Каптан 50 ВП- 2 г/ 1 кг семена.

От неприятелите по зеленчуковите култури през периода поражения нанасят паяжинообразуващите акари - обикновен (TetranichusurticaeKoch) и атлантически (TetranychusatlanticusMcGregor). Високата температура и ниската въздушна влажност през юли са изключително благоприятни за намножаването им.

Те нападат пипера, патладжана, краставиците, доматите и фасула, тиквите, пъпешите и други. Акарите обитават и се хранят върху долната повърхност на листата. Те смучат сок от листата и плодовете и в него попадат хлорофилни зърна, вследствие на което се формират жълтобели точковидни петънца и нападнатите растителни части добиват мраморен вид. Много специфичен признак е оплитането на всички части – листа, цветове, разклонения, плодове с фина паяжина. Акарите проявяват предпочитание към по-старите листа, които са с по-малко водно съдържание. Фотосинтезата на засегнатите листа се отслабва, транспирацията се увеличава и тези процеси водят до намаляване на добивите.

Акарите са изключително дребни и трудно забележими с просто око, затова градинарите трябва да познават признаците на повредата, за да предприемат своеврменно мерки срещу тях.

По време на вегетацията при икономически праг на вредност 5-6 подвижни форми на лист посевите се третират с един от регистрираните акарициди: Ним азал Т/С- 0,3%; Нисоран 5 ЕК- 0,06%; Ортус 5 СК/Данитрон 5 СК- 0,1%.

По зеленчуковите култури вредят гъсениците на гамозначната нощенка, градинската, но най-големи са повредите от памуковата нощенка (Helicoverpaarmigera).

Неприятелят е многояден вид и напада голям брой диви и културни растителни видове. Памуковата нощенка развива 3 поколения годишно, от които третото е най-многобройно, но второто нанася най-големи поражения. Пеперудите от І-во поколение летят през май, от ІІ-ро през юни, от ІІІ-то –през септември.

По листата на пипера гъсениците изгризват малки дупки, по-късно унищожават изцяло листата, без да засягат дебелите жилки, хранят се с цветните пъпки и цветните части, а след това се вгризват в плодовете и се хранят със семената. Една гъсеница поврежда от 2 до 5 плода. Чушките се изпълват с огризки, екскременти, копринени нишки и загниват.

По средно ранните и късни домати вредата от гъсениците е най-голяма. Отначало те се хранят с листата, пъпките и цветовете, а след това се вгризват в зелените плодове и се хранят със съдържанието им, замърсяват вътрешността с екскременти. Нападнатите плодове спират да нарастват. Гъсениците обикновено не унищожават напълно плода и преминават към друг.

По бобовите култури гъсениците отначало се хранят с младите връхни листа, а след това прогризват отвори в чушките и се хранят с меките зърна.

Гъсениците на памуковата нощенка водят скрит начин на живот през по-голямата част от развитието си и проявяват устойчивост към инсектицидите. Пръсканията срещу неприятеля трябва са извършват срещу младите гъсеници преди вгризването им в плодовете.

 Продължение по темата четете в новия бр. 7/юли 2014 г. на сп. „Практично земеделие”, който може да бъде намерен по вестникарските павилиони и маси в страната.