Растителна защита, торове, семена

Кои плевели атакуват зърнено-житните култури и рапицата напролет?

2016-01-20 

За съвременното интензивно земеделие плевелите са един от факторите, които пречат за получаване на по-високи и по-стабилни добиви от земеделските култури. Те конкурират културните растения за хранителни вещества, вода и светлина и в същото време са гостоприемници на редица неприятели и причинители на болести по житните култури.

Борбата с плевелите  в пшеничните посеви е най-успешна, когато се съчетаят агротехнически и химически мерки.

В ЗЪРНЕНО-ЖИТНИТЕ ПОСЕВИ

От зимно-пролетните видовежитните посеви заплевеляват с людовиков овес, видове райграс, полска овсига, власатка, ветрушка, полско подрумче, див мак, див фий, овчарска торбичка, видове ралица, къклица, врабчово семе, видове лайка, синя метличина и други.

Зимно-пролетните видове имат голяма биологична пластичност. Те презимуват във фаза розетка, но част от семената им никнат и през пролетта. Има някои разлики между есенните и пролетните растения. Есенните са по-разклонени,  пролетните не образуват розетки, а развиват направо стъбла и плодоносят през същата година. Зимно-пролетните плевели издържат на ниските температури, но зимният период не е необходимо условие за развитието им. Те са приспособени да заплевеляват зимните и пролетните култури и се намират главно в такива посеви.

Зимно-пролетни плевели по-често срещани в посевите със зимни и пролетни зърнено-житни култури:

Людовиков (южен) овес(Avena ludoviciana) заплевелява зимните и пролетни житни култури, зле обработените окопни култури. Този вид е сходен по морфологични и биологични особености с дивия овес. При узряване семената опадват по 2-3 заедно. Разпространен е предимно в Южна и Източна България, но се среща съвместно с дивия овес и в Северозападна България.

Ветрушка - (Apera spicaventi) заплевелява зимните и пролетни култури със слята повърхност, окопните, лена, люцерната, тревните смески. Стъблата са изправени, тънки, гладки, високи 50-120 см. От една туфа излизат от 4 до 10 стъбла. Съцветието е метлица и цъфти и плодоноси от юни до септември. Едно растение образува средно до 9600 семена.

Обикновената синя метличина -(Centaurea cyanus) масово заплевелява зимните посеви. Има високо, разклонено стъбло, слабо окосмено. Външните цветове са сини, а вътрешните– червено-виолетови. Едно растение образува 6300 семена, а максималният брой е 25 000. Една част от тях се разсейва в почвата, а основната маса от семената се прибира с културното растение.

Къклица - (Agrostemma githago) заплевелява предимно зимните житни посеви. По-рядко се среща в окопните култури. Стъблото е слабо, разклонено и стига на височина до 40-90 см, покрито е с дълги меки космици. Цветовете са големи, пурпурни, разположени поединично на дълги дръжки по върховете на стъблото. Семената поникват наесен и напролет растенията се развиват едновременно с житните култури. Едно растение образува 200-2000 семена.

От ранните пролетни плевели най-масово са разпространени видовете див овес, пиявица, видовете лепка,  полски синап, пробитолистна скърбица, фасулче, калугерка   и други. От многогодишните кореновоиздънкови плевели главно се срещат паламида и поветица.

Ранните пролетни плевели се развиват в зимните житни култури със слята повърхност и по-ограничено в пролетните култури със слята повърхност. Те цъфтят и плодоносят през май-юни. Тези видове редовно образуват поници през есента, но основно в по-южните и топли райони на страната.

Див овес - (Avena fatua) има широко разпространение в зимните и пролетни култури, среща се и при окопните. По външен вид прилича на културния овес, но метлицата му е по-рядка и разперена, а долните листа са силно окосмени. Дивият овес е опасен за семепроизводните посеви, защото лесно се кръстосва с културния овес и влошава сортовите качества на семенния материал.

Житната пиявица - (Lolium temulentum) също е разпространена в посевите с житни култури, но се среща при лен, фий, люцерна. Растенията са високи до 80 см и образуват едно или няколко стъбла. Едно растение образува до 500 семена, които имат висока кълняемост. Те причиняват отравяне на животните, ако попаднат в зърнения фураж, сеното или плявата.

Фасулчето -(Poligonum convolvulus) расте в посевите на житни и окопни култури, отглеждани на по-тежки почви. При влажно и топло време през април пониква масово. Има увивно, разклонено стъбло, което достига до 80 см. Едно растение образува 500-600 семена, които узряват в периода юни-август. По увивното стъбло фасулчето прилича на поветицата, но има яйцевидни листа и по-дребни цветове за разлика от нейните.

Лепка - (Galium tricorne)вирее масово в житните посеви. Стъблото стига височина до 1 м. Листата са приседнали и са снабдени с извити зъбчета, с помощта на които лепката се прикрепва към растенията и задържа растежа им. Плевелът пониква масово през пролетта, но при влажно и топло време се появява през есента и издържа на ниски температури през зимата.

Див синап - (Sinapis arvensis) разпространен е повсеместно и масово заплевелява зимните и пролетни житни култури, фий и окопните. Растението има разклонено стъбло, покрито с редки космвици и достига височина до 150 см. Цветовете му са интензивно жълти. Едно растение образува 2000-2300 семена, които запазват кълняемостта си до 10 г., ако са заровени дълбоко в почвата.

За борба със зимно-пролетните плевели основно значение има своевременната жътва. По този начин се предотвратява оронването на семената в почвата и се намалява количеството на оронените семена от синя метличина, див мак, людовиков(южен) овес.  С почистване на посевния материал се намалява значително плътността на  плевелите. Правилното сеитбообръщение има значение за намаляване количеството на плевелите. Задължително при влажна и топла есен се провежда култивиране и дискуване на почвата.

В РАПИЦАТА

За зимната рапица най-подходящи предшественици са тези, които освобождават площите рано (не по-късно от средата на август). Те оставят почвата по-добре влагозапасена и по-чиста от плевели и растителни остатъци. Най-подходящите предшественици за рапицата са зимните зърнено-житни култури със слята повърхност.

В рапичните посеви се появяват едногодишни широколистни плевели- обикновен щир, бяла куча лобода, овчарска торбичка, великденче и други; от едногодишните житни- ветрушка, житно просо, лисича опашка, кощрява. От многогодишните  плевели опасни за рапицата са паламида, балур, поветица. Ако има лайка, лепка и други плевели, се оскъпява прибирането на реколтата, а плевелните семена в продукцията от рапица повишават влажността й и затрудняват съхраняването й.

Обикновен щир - (Amarantus retoflexus)  разпространен е главно в окопните култури, в зеленчуковите градини, в лозята. Стъблото му е изправено, разклонено, окосмено, високо 15-120 см. Листата имат яйцевидна форма, съцветието е сбито и с голям брой цветчета. Едно растение образува до 500 000 семена, които поникват късно и узряват през август-септември.

Бяла куча лобода - (Chenopodium album L.) заплевелява окопните култури, зеленчуковите и овощните градини. Има високо стъбло, което достига от 1 м до 2-3 м и е разклонено. Едно растение образува 100 000, които узряват през август-септември и лесно се оронват. Запазват кълняемостта си в почвата до 6-7 години.

Паламида - (Cirsium arvense) многогодишен кореновоиздънков плевел, който пониква в края на март-април.  Размножава се вегетативно. Младото растение много бързо развива корени и оформя розетка.  Плевелът развива главен вертикален корен, а от него се образуват хоризонтални корени. Нарязването на хоризонталните корени провокира пробуждането на спящите пъпки по тях. Само един отрязък със спяща пъпка при благоприятна влага дава начало на ново растение.

При отглеждане на рапица много важно изискване е провеждане на борба с плевелите и самосевките преди и веднага след сеитбата. Борба се провежда срещу едногодишни житни и широколистни плевели. Зимната рапица успешно се конкурира с плевелите през този период за разлика от пролетната.

Правилната основна и предсеитбена обработка до голяма степен определя наличието на плевели и самосевки преди и след сеитбата.

Препоръчително е прилагането на комбинирани хербициди с последействащ ефект.

 Статията е авторска и е публикувана в бр.1/януари 2016 г. на сп. „Практично земеделие”; подробности за абонамент: 0888 58 54 68