Растителна защита, торове, семена

Растителна защита в лозята по време на зимния покой

2016-01-22 

Резитбата на лозите е важно мероприятие, при което те се оформят, поддържа се правилно съотношение между растежа и плододаването, освен това има подмладяващо действие при по-старите лози и се удължава живота им.

Изключително важно е зимната резитба да се  съчетава с фитосанитарна такава, т. е. да се отстранява дървесината на лозата, засегната от различни болести. Чрез такава резитба се елиминират някои от икономически опасните болести- бактериен рак, екскориоза, еутипиоза, еска, а също и някои неприятели. Болните растителни части се изрязват, а по-големите отрези се намазват с широкоспектърни фунгициди /шампион, фунгуран и др./.  Това е начин да се намали първичната зараза. Важно условие е резитбата да се извършва в сухо време.

Туморите на по-слабо нападнатите от бактериен рак лози по време на зимния покой се изрязват, а остатъците се изгарят. Лозите, загинали от екскориоза, еутипиоза и бактериен рак се изкореняват. Мястото на лози, изкоренени, заради бактериен рак, се дезинфекцира с Формалин-5%.

Лозята заплевеляват и е всеизвестно, че плевелите конкурират лозите за хранителни вещества, вода и светлина, а това води до изтощаване и преждевременното им изсъхване. Плевелната растителност създава благоприятни условия за развитие на болестите брашнеста мана, оидиум, сиво гниене и на неприятелите гроздови молци, акари, лозова щитовка, лозова пъстрянка и други. Това налага редовно обработване на почвата от ранна пролет до зазряване на гроздето.

Класическите болести мана, оидиум, сиво гниене и икономически  опасните неприятели гроздови молци, лозови акари, лозова щитовка, лозова пъстрянка и други ежегодно се появяват в различна степен. Срещу тях се провеждат растителнозащитни мероприятия, като ефективността им зависи от правилно подбрания пестицид и доза, срока на приложение по времена на вегетацията, и използваната техника за пръскане.

В последните години все по-голямо разпространение добиват болестите екскориоза, еутипиоза, еска, антракноза, чернилка, вирусни и микоплазмени, неинфекциозна хлороза и други. Ако има нападение от тях, те допринасят за отслабване на лозите,  получават се ниски добиви с влошено качество.

Екскориоза

При повече валежи през пролетта и в началото на лятото, силно се развива екскориозата (Phomopsis viticola Sacc.). Най-типичните признаци  са тъмнокафяви до черни, елипсовидни, некротични петна с корковидна структура по зелените леторасти. В мястото на повредата кората се разкъсва и се вижда поразената дървесина. Повредите причиняват пречупване на леторастите от вятъра или от тежестта на гроздовете. 

Ако нападението е във висока степен, загиват голям брой пъпки в основата на леторастите, което се отразява неблагоприятно върху добива. Повредите върху зелените леторасти  пречат за узряване на дървесината и понижават устойчивостта на  лозите към ниските зимни температури.  Повредената многогодишно дървесина постепенно засъхва и загива, а дълголетието на лозите намалява.

Причинителят на заболяването, гъбен патоген, зимува като плодни тела в кората на едногодишните леторасти и като мицел в нападнатите пъпки и дървесина. Чувствителността на лозите към болестта е най-голяма в периода от развитие на пъпките до дължина на леторастите 10-15 см.

Различните сортове имат различна чувствителност към гъбния причинител на заболяването. Няма устойчиви сортове.

Борба с екскориозата. Мерки срещу заболяването трябва се предприемат  още при създаването на ново лозе, като особено важно е осигуряването на здрав посадъчен материал. При резитбата е задължително да се изрязват всички болни леторасти и да се изгарят вън от лозето, а режещите инструменти да се дезинфекцират. Важно изискване е да се спази срокът на първите две третирания с химически средства в началото на вегетацията, особено ако температурата е по-ниска и нарастването на леторастите е по-бавно: първото се извършва, когато около 40% от пъпките в основата на леторастите са във фаза „пеперуда”, а второто - когато 40% от пъпките са във фаза „отделяне на 1-ви-3-ти лист”. Ефективно действие имат срещу екскориоза имат фунгицидите: а) контактни- Дитан М-45- 0,3%; Дитан ДГ- 0,3%; Делан ВДГ- 0,05%; Каптан 50 ВП- 0,3%; Санкоцеб 80 ВП- 0,3%; б) системни - Верита ВГ- 0,2%; Микал Флаш - 0,3%. След като започнат пръсканията срещу маната не се налагат самостоятелни третирания на лозите за контрол на екскориозата.

Еска

Причинители на еската са два вида гъбни патогени от род Phaeomoniella (Ph. chlamydospora и  Ph. aleophilum). Болестта се проявява през вегатационния период в две форми - „хронична еска” или „млада еска”, която се характеризира с пожълтяване на листата при белите сортове и почервеняване – при червените сортове от периферията навътре между нерватурата. След това засегнатите тъкани некротират и настъпва преждевременен листопад. Болните лози не всяка година показват признаците по листата. Симптомите по зърната са различни: зърната имат намален тургор и не узряват добре или са покрити с кафяво-виолетови петна, напукват се и изсъхват. Тези признаци са сигнал за откриване на болестта, но тя може и да не се проявяват всяка година.

„Внезапната”, „акутна форма”, известна и като апоплексия се проявява при по-продължителни периоди на засушаване след силен дъжд. Лози с нормално развитие изсъхват внезапно изцяло или частично. Поразените части добиват кафявосив цвят, а листата окапват за няколко дни. Стъблата се напукват надлъжно и  едностранно. Многогодишната дървесина променя цвета и консистенцията си.  Засегнатите тъкани са меки и ронливи, с белезникав или жълтеникав цвят, заобиколени от по-тъмна и по-твърда дървесина. Такива повреди се наблюдават, ако в същото време лозите са заразени и  от причинители на дървесинно гниене.

Контрол.Най-добрият начин за борба с болестта са фитосанитарните мерки. Да се избягва нараняване на лозите, отрезите, които се правят да бъдат по-малко на брой, а заразените растения да се отстраняват и унищожават чрез изгаряне. Най-напред резитбата се извършва на здравите визуално лози, а след това на болните. Режещите инструменти да се дезинфекцират при преминаване от едно растение на друго. Лозите с повреди от измръзване да се третират с медни препарати. 

Статията е авторска и е публикувана в бр.1/януари 2016 г. на сп. „Практично земеделие”. Подробности за абонамент: 0888 585468.