Растителна защита, торове, семена

Хербициди срещу плевелната растителност в картофените посеви

2016-04-06 

Картофените посеви най-често заплевеляват с широколистните  плевели  дива ряпа, видовете щир, див синап, тученица, овчарска торбичка, тученица, петниста бударица, а от едногодишните житни плевели с видовете кощрява, кокоше просо, полска лисича опашка, кръвно просо. Голямо разпространение имат и коренищните плевели балур, пирей, троскот, а от кореновоиздънковите  - паламида, млечок, повитица.

Качествен добив от картофите може да се получи, ако почвата се поддържа чиста от плевели, в рохкаво състояние от засаждането до прибирането на продукцията. В борбата с плевелната растителност се съчетават агротехническите и химически мерки. С ранното пролетно брануване, култивиране и фрезуване на почвата се унищожават ранните плевели, запазва се почвената влага, разрушава се почвената кора и по-големите буци пръст. Наборът от противошироколистни и противожитни хербициди за картофените посеви е голям.

Ефективно е почвеното внасяне на хербициди, защото в продължение на 2-3 месеца картофените площи остават чисти от плевели. Освен това третирането е по-безопасно, защото се провежда преди поникване на културата и в ранна фаза от развитието на плевелите, когато те са по-чувствителни към химическите средства. Почвеното внасяне на хербициди изисква спазване на следните условия: да се знае плевелият състав на всяка площ, почвата да бъде добре обработена, без буци и растителни остатъци и с  необходимата влажност.

•Срещу едногодишни житни (лисича опашка, кощрява, балур от семе, кокоше просо и др.) и широколистни (бяла лобода, черно куче грозде, щир, пипериче и др.) почвено след засаждане преди поникване на картофите и на плевелите може да се внесе един от регистрираните хербициди: Дуал голд 960 ЕК/Тендър ЕК-150 мл/ дка; Пендинган 330 ЕК- 400-600 мл/ дка с 20-40 л вода/ дка; Стомп Аква - 350-400 мл/ дка; Стомп нов 330 ЕК - 400-500 мл/ дка; Фронтиер супер/Спектрум ЕК - 80-140 мл/ дка.

•Срещу едногодишните широколистни плевели бяла лобода, видовете щир, черно куче грозде, пипериче и др. посевите могат да се третират почвено с един от хербицидите: Еклипс 70 ВДГ- 70 г/ дка; Зенкор-70-80 г/ дка; Калин Фло - 200-250 мл/дка; Нуфлон СК - 100-160 мл/ дка; Линурекс 50 СК - 200-250 мл/ дка.

Ниските дози се прилагат, ако се очаква по-слабо заплевеляване и на по-леки почви, а високите – при по-висока степен на заплевеляване и по-тежки почви. Картофените площи не трябва да се окопават скоро сред  третирането им с хербициди.

Вегетационно пръскане на картофените посеви с хербициди се предприема след като премине действието на почвените хербициди и в полските райони се формира вторично заплевеляване.

•Срещу едногодишни и многогодишни житни плевели, в т.ч. балур от коренища препоръчително е посевите да се третират с един от регистрираните хербициди: Леопард 5 ЕК/Навигатор 5 ЕК - 150-200 мл/ дка; Селект  240 ЕК - 40-80 мл/ дка с прилепител Амиго-80-160 мл/ дка;  Селект супер 120 ЕК - 80-160  мл/ дка; Тарга супер 5 ЕК- 250-300 мл/ дка; Титус 25 ДФ-4-6 г/ дка+прилепител Тренд-1%; Фузилад форте 90-130 мл/ дка; Фуроре супер 7,5 ЕВ - 120-200 мл/ дка. Ниските дози действат на едногодишните житни плевели и се прилагат във фаза 3-и-5-и лист на плевелите, а високите - срещу многогодишните житни и балура от коренища, който е чувствителен при височина 10-20 см.

•Срещу едногодишни широколистни плевели се внасят, както почвено, така и вегетационно хербицидите: Еклипс 70 ВДГ- 60 г/ дка; Зенкор 70 ВДГ - 60-70 г/ дка (внася се при височина на културата 5-10 см); Базагран 480 СК - 200 мл/ дка ( внася се при височина на културата 2-и 4-и лист (трилистник).

Земеделските култури могат да се третират срещу болести, неприятели и плевели само с разрешените за употреба пестициди за съответната култура, вредител и доза съгласно „Списъка за разрешените за предлагане и употреба продукти за растителна защита”.

При работа с химически средства за растителна защита строго трябва да се спазват изискванията за опазване на хората, животните, птиците и рибите от натравяне, а околната среда от замърсяване.

 

 

Статията е авторска и е публикувана в бр.3/2016 г. на сп. „Практично земеделие”