Растителна защита, торове, семена

Цъфтежни и следцъфтежни пръскания на овощните култури през април

2016-04-07 

През април масовият цъфтеж на овощните дървета  продължава 2-3 седмици. Това е рисков период за  овощните култури, защото при неблагоприятни метеорологични условия съществува опасност от проява на икономически опасни болести и намножаване на неприятелите, които могат да компрометират бъдещата плодова реколта. В някои години пролетта е дъждовна, температурата се понижава, падат мокрещи мъгли, цъфтежният период се удължава, развива се голяма листна маса и се създават много благоприятни условия за развитие на болести. Бързото развиване на листата не позволява те да останат добре покрити от фунгицидите, което налага да се проведат две пръскания срещу болестите. Ако пролетта е суха, едно цъфтежно пръскане е достатъчно. По време на цъфтежа кайсията, прасковата, черешата, вишнята, сливата се нападат от ранно кафяво гниене - формата ”опожаряване на цветовете”, сачмянка (гъбна и бактерийна); ябълките и крушите се инфектират със струпясване, а ябълките и прасковите с  брашнеста мана;  огненият пригор е  опасно заболяване за дюлите, крушите, ябълките, мушмулата, малините, къпините, ягодите, декоративни растения и други; вишните и черешите се нападат от бяла ръжда. От неприятелите по време на цъфтежа се намножават листогризещите гъсеници, плодовите оси, хоботниците, листозавивачките, овощните акари, кръвната въшка и други.

Огненият пригор (Erwinia amylovora (Burrill)Winslow&al.) е силно инфекциозно заболяване, което поразява цветовете и съцветията, леторастите и клоните на овощните дървета и храсти. Болестта се причинява от бактерия, която се разпространява много бързо. Цветовете и клонките увяхват внезапно, покафеняват и накрая почерняват. Листата почерняват от периферията към центъра, жилките засъхват и петурите се завиват като фунии. Нападнатите растителни части остават на дървото и приличат на опожарени, а върховете на повредените леторасти се завиват като куки, което е много характерен признак на заболяването.

Бактерията прониква в растителните тъкани през естествените отвори и рани, причинени от насекоми, при резитбата, чрез опрашителите през нектарниците и при други манипулации. Най-благоприятните условия за развитие на болестта са температура над 18оС и висока въздушна влажност. Дъждовете отмиват бактериите от болните части и  дъждовните капки ги разнасят, както по самото дърво, така и по съседните.

По време на цъфтежа се провеждат две пръскания с Шампион ВП/Шамп-0,3%, а поразените от заболяването клони се изрязват до здрава тъкан. Отпадъците се изгарят. Чрез лакомците и кореновите издънки инфекцията се разпространява из цялото дърво, затова те също се изрязват.

Ранното кафяво гниене (Monilinia laxa) се проявява във формата „опожаряване на цветовете”. Заразяването се осъществява при появата на цветовете, като патогенът прониква в тях през тичинките и плодника, а след това преминава в завръза. По-късно болестта заразява носещите клонки през цветните дръжки, които изсъхват заедно с листата по тях. Отделни цветни кичури или целите леторасти изсъхват и добиват вид на опожарени. Ранното кафяво гниене обикновено поразява костилковите овощни видове, а от семковите - ябълката и крушата.

Засегнатите цветни части и клонки се изрязват, а остатъците се изгарят. Провеждат се 2-3 профилактични пръскания в зависимост от валежите и температурата с един от фунгицидите: Луна експирианс-20-75 мл/дка;  Делан 700 ВДГ- 0,05%;  Фоликур 250 ЕВ/Хоризонт- 0,1%; Тирам 80 ВГ- 0,3%; Хорус 50 ВГ- 0,045%.

Сачмянката по костилковите овощни култури се причинява от  два вида патогени – гъбна (Stigmina carpophila) и бактерийна (Xanthomonas campestris pv.pruni). Болестта  силно се проявява при хладно и дъждовно време през пролетта, като обект на нападение са прасковите, кайсиите, черешите. Петната по листата некротират, окапват и листните петури се надупчват, като от сачми, откъдето идва името на заболяването.

Фунгицидите, които се прилагат срещу ранното кафяво гниене са ефективни и срещу сачмянката, но към списъка с препарати може да се прибави и Дитан М-45- 0,3%.

Бялата ръжда по вишните и черешите (Cylindrosporium hiemalis Karsten) е икономически най-опасната болест за тези две култури. При благоприятно условия за развитието й (дъжд и умерено топло време с температура в между 17оС и 20оС тя се проявява през цялата вегетация инанася сериозни поражения.  Листата се напетняват от дребни пурпурни точици, които по-късно некротират. При влажно време от долната страна на листата се образуват белезникави купчинки от сори. Напетнените листа пожълтяват и окапват рано- в средата на лятото. Болестта е много вредна за младите дръвчета в разсадниците, където задължително трябва да се извършват предпазни пръскания. Срещу бялата ръжда са регистрирани фунгицидите: Делан 700 ВДГ-0,05%; Флинт макс 75 ВГ- 0,03%; Скор 250 ЕК - 0,03%.

Най-опасният период за инфектиране със струпясване по ябълките и крушите (Venturia inaequalis(Cooke)Winter) е от фенофаза „порозовяване на цветния бутон”, през целия цъфтеж и 12-14 дни след него. Ако цъфтежът протича нормално, едно цъфтежно пръскане в края е достатъчно, но при удължен цъфтеж, заради валежи и понижаване на температурата са необходими две: в началото и в края. Срещу струпясването са регистрирани фунгицидите: Луна експирианс-20-75 мл/ дка; Строби ДФ-0,02%; Флинт макс 75 ВП- 0,02%; Хорус 50 ВП- 0,03%; Шавит Ф 72 ВДГ- 0,2% или комбинацията Строби ДФ-0,02%+Делан 700 ВДГ- 0,035%. Тези фунгициди имат ефект срещу кафявото гниене и брашнестата мана.

Цъфтежното пръскане при крушата е насочено срещу струпясването и кафявото гниене и се прилагат фунгицидите, посочени за цъфтежно пръскане на ябълката. Крушата има къс цъфтежен период, затова се провежда само едно цъфтежно пръскане.

Срещу загиване на завръзите на дюлята (Monilinia cydoniae (Schell.)Honey.) първото пръскане се извършва във фаза цветен бутон, а второто- по време на цъфтежа. За първото се използват медсъдържащи средства- Бордолезов разтвор -1% или Шампион ВП/Шамп ВП-0,3%, а за цъфтежното - Хорус 50 ВП- 0,03% или Луна експирианс- 20-75 мл/ дка.

Във фаза цветен бутон сливовите дървета се пръскат срещу сливова плодова оса, която причинява червясване на плодовете с Децис 2,5 ЕК-0,05% или Суми алфа 5 ЕК/ Сумицидин 5 ЕК- 0,02%. 

Във фаза цветен бутон младите плододаващи костилкови дървета се пръскат срещу мъхнат бръмбар (Epicometis hyrta), който при голяма численост може да унищожи напълно цветовете. Срещу него третирането се провежда с Децис 2,5 ЕК-0,03% или Нуреле Д/Хлорсирин 550 ЕК/Санмба-0,06%.

Ябълковата(Hoplocampa testudinea) и крушовата плодова оса (Hoplocampa brevis) имат по едно поколение годишно. Вредят лъжегъсеничките, които след излюпването си се вгризват в оформените плодчета и унищожават вътрешността им. Повредените плодчета окапват, а при разрез издават неприятната миризма на дървеница. Борбата е насочена срещу осите и лъжегъсеничките. При констатиране на 2-3 броя оси на дърво при стръскване преди цъфтежа, а за лъжегъсеничките след цъфтежа при отчитане на 3-5% повредени плодчета се пръска с Децис 2,5 ЕК-0,03%, Нуреле Д-0,06% и други.

По време на цъфтежа се появяват листогризещите гъсеници (пръстенотворка, златозадка, гъботворка, бяла овощна пеперуда и др.), които причиняват големи поражения на листната маса, а освен тях вредят педомерки и листозавивачки.  След прецъфтяване на овощните може да се пръска срещу неприятелите с един от инсектицидите: Суми алфа 5 ЕК/Сумицидин 5 ЕК-0,02%; Децис 2,5 ЕК- 0,04%; Нуреле Д- 0,06%; Релдан 40 ЕК- 0,12% и други.

Ако числеността на неприятелите е много висока по време на цъфтежа, може да се пръска, но при затворени пчелни кошери.

 

Статията е авторска и е публикувана в бр. 4/април 2016 г. на сп. „Практично земеделие”

Снимка: Симптоми на струпясване по плодчета на ябълка

 Източник: https://en.wikipedia.org/wiki/Apple_scab