Растителна защита, торове, семена

Ефикасна защита на лозата от обикновена мана (обзор)

2016-05-12 

Ефикасната защита на лозата от обикновена мана  (Plasmopara viticola) е комплекс от агротехнически и растителнозащитни практики. Освен правилна агротехника и качествени продукти за контрол, необходими са и познания за произхода, начина на заразяване и развитието на патогена, причинител на заболяването, които, съобразени с фазата на развитието на лозата през вегетацията, могат да осигурят успех.

От къде идва и кога започва заразата?

Гъбата зимува в окапалите листа в почвата. Напро­лет изхвърлянето на спорите започва още при тем­пература 11⁰ С и влажност на почвата 70% (кал). Ако има формиран летораст около 10-15 см и задържане на водни капки по листата за 2-3 часа (дъжд, роса), първите заразявания стават възможни. Ето защо не бива да се чака определена дата или първи заразявания за начало на пръсканията, а борбата трябва да за­почне още щом са налице горните условия, за да се осигури превантивна защита на лозата навреме.

Критичен период и избор на препарат за първи и околоцъфтежни пръскания.

Най-критични са фенофазите, когато може да има директно попадение върху чепката и от там загуба на реколтата. Това са фазите от поява на ресата (BBCH 55-57), цъфтеж, до големина на зърната „грахово зър­но” (BBCH 75-77). Превантивната борба с маната е най-ефикасния начин за нейния контрол. В този пе­риод лозата се развива много бързо и употребата на контактни или локално системни фунгициди не е най-удачния избор, защото бързо се открива нетретирана повърхност. Наложително е приложението на пъл­но системни препарати, които следва да се редуват.

Ако се използват контактни препарати интервалът на пръскане е максимум 3-5 дни. При употреба на локално системни продукти в периода на силен растеж и цъфтеж  интервалът на пръскане е мак­симум 8-10 дни.

Избор на препарат след фаза грахово зърно

След преминаването на най-критичните момен­ти по залагането на добива отпада възможноста от директна атака на зърната и маната се разви­ва само по листата. Задачата е да се опази листната маса, за да се гарантира изхранването на гроздето и пости­гането на оптимални фенологични показатели.

Изборът е между контактни и системни про­дукти и се определя от условията, площите и въз­можността за реакция. На малки площи може да се използват контактни и локално-системни препарати. Периодът на пръскане се определя от падането надъжд или задържането на роса. Ако площите са голе­ми и не може да се напръскат в рамките на два дни и при това превалява дъжд, пръскането трябва да продължи по схема с локално-системни препарати. Мно­го съществена е фазата «затваряне» на чепката. Тогава все още е възмож­но заразяване през чепка­та/дръжката на гроздето (форма «кафяво» гниене). Чепката трябва да се оп­ръска много качествено за да се получи насищане с препарат във вътрешността

Действия при допускане на зараза от мана, лечебен и антиспорулантен ефект

Ако се допусне заразяване с мана, за да се справим с нея трябва добре да познаваме поведението на гъба­та. Заразяването започва с навлизане на зооспорите през устицата. Те са разположени по долната повърх­ност на листата, по младите леторасти, по ресата, зелената чепка и зърната до фаза „грахово зърно”. В момента на навлизане на зооспората започва „инку­бационния” период без видими признаци. Той завърш­ва с появата на първите симптоми – „мазните” петна. В началото гъбата се развива в междуклетъчното пространство за сметка на собствени ресурси. Това е т.н. автономна фаза – няма видими симптоми. След това тя навлиза в клетките и започва да паразитира – все още няма симптоми. Те се появяват малко по-късно като „мазното” пет­но по горната повърхност на листата. С това при­ключва инкубационния период на гъбата. Дъл­жината му варира спо­ред температурата и при 20⁰ - 26⁰ С е едва 4 дни.

Лечебен ефект можем да постигнем само по време на автономната фаза от развитието на гъбата, когато тя е уязвима. Дължината на този период е половина­та от инкубационния; и при 22° С е 48 часа, а при 18° С е 72 часа. След това гъбата започва да паразити­ра и става недосегаема за каквито и да е фунгициди.

Ако няма превантивна защита, всеки дъжд може да даде начало на заразяване или инкубационен период. Ако след период на засушаване и разтеглени пръска­ния бъдем изненадани от дъжд, вероятността да до­пуснем зараза е много голяма. С контактни препарати не можем да проникнем в листата и да спрем болестта ето защо те не са приложими в такава ситуация. Ле­чебен ефект имат само локално системните и пълно системните препарати при положение, че ги използ­ваме до 48-72 часа след дъжда. Ако поради невъзможност да се влезе в лозето 2 дни или лоша организация се закъснее и се пръска по-късно вече не можем да по­стигнем лечебен ефект а трябва да търсим препарати с антиспорулантно действие за да ликвидираме спо­роношението. Но след пръскането гъбата остава жива вътре в клетките и ако времето е влажно след 3 дни на същите петна ще избие отново налеп. Един­ствено лозата може да убие гъбата чрез некроза на тъканите. Ето защо при допускане на развитие на спороношение от мана са необходими две последо­вателни третирания през 3 дни за да можем да ограничим разпространението на гъбата вътре в листа и да не допуснем нови за­разявания.

 

Статията е авторска и е публикувана в бр. 5/май 2016 г.  в сп. „Практично земеделие”. За растителнозащитните препарати, използвани за контрол на маната - четете в броя