Растителна защита, торове, семена

Контрол на вредителите по зеленчуковите култури през юни

2016-06-01 

През юни зеленчуковите култури растат, цъфтят и плодообразуват интензивно, защото метеорологичните условия - температура 18-21оС и чести валежи са благоприятни за развитието им и в същото време оптимални за масови инфекции от гъбни и бактерийни болести по доматите, пипера, краставиците, патладжаните, фасула, зелето.

ПИПЕР

През месеца икономически опасните болести за пипера са столбурът и маната.

•Столбурът (Phytoplasma Stolbur) напада пипера, патладжана, доматите, картофите и тютюна.

Причинителят фитоплазма има многобройни културни и диви гостоприемници и се запазва и пренася от насекомото цикадка (Hyalestes obsoletus). Много характерно за заболяването е огнищният характер на разпространение.  Болните растения остават дребни, хлоротични, с ладиевидно извити връхни листа, твърди и изправени, със синкавовиолетово оцветяване на нерватурата от долната им страна.  В началото на болестта листата хрущят при стискане от натрупаната скорбяла. Корените на поразените растения са кафяви, изприщени и кората им лесно се свлича. След известно време нападнатите растения увяхват и изсъхват. Причина за увяхването е загниване на корените, което започва от върха. До края на вегетацията не изсъхват само най-късно инфектираните растения. Засегнатите посеви дават ниски добиви с лошо качество.

За борба със столбура е необходимо правилно да се съчетаят агротехнически и химически мерки. Важни агротехнически мерки са: ранно разсаждане на пипера и патладжана, за да се изпревари летежът на цикадката, който започва от средата на юни. Насекомото избягва гъсто разсадените растения, а сеитбата на кулисни растения от слънчоглед, царевица или метла затруднява летежа му. Пръскането с инсектициди е насочено към цикадката по време на летежа, като се извършват 3-4 пръскания през 10-12 дни с Моспилан 20 СП- 25 г/ дка; Вазтак нов 100 ЕК-20 мл/ дка или Нуреле Дурсбан-70 мл/ дка и други.

•Маната по пипера (Phytophthora capsici)  e най-опустошителната болест за културата. Болестта напада патладжаните и доматите.

Маната атакува пипера във всички фази от развитието му, но най-често след прецъфтяването. При най-ранната проява на болестта растенията увяхват внезапно, но запазват зеления си цвят, а по-късно изсъхват. Корените и кореновата шийка на такова растение при изскубване са загнили. Инфекцията прониква в растенията през корените или кореновата шийка.  Гниенето може да се разрастне  и да обхване основата на стъблото. Кората на нападнатите тъкани потъмнява и лесно се свлича, а при влажно време се покрива със светъл налеп. Някои растения се пречупват от изтъняване на тъканите в засегнатите зони.

Повредата по плодовете започва от дръжката, която изсъхва, а по тях се появяват воднисти петна. При влажно време засегнатият плод изгнива за 2-3 дни и се покрива с плътен бял мицел. При сухо време кожицата на плода се запазва и добива вид на пергамент. Семената  потъмняват и се покриват с бял налеп. Болестта се появява първоначално в най-ниските места на посева на огнища. Инфекцията се разнася от поливните води.

В борбата с маната агротехническите мерки заемат стратегическо място: отглеждане на пипера на висока леха, гравитачно поливане, като поливната бразда периодично се продълбочава под 20 см, за да се избегне директното мокрене на основата на стъблото. Първите болни растения се изскубват заедно с част от почвата и се унищожават вън от посева. Мястото се полива с 3%-ов разтвор от амониева селитра или с 2-3%-ов синкамъчен разтвор. По време на разсаждането растенията трябва да се поливат с работен разтвор от Дитан М-45-1 кг/ дка в 500-1000 л вода или с Проплант СЛ - 0,1%- 5 л /кв.м.  Ако условията са благоприятни за развитие на маната и в посева има по-голям брой болни растения, препоръчително е да се обират зелените плодове.

ЛИСТНИ ВЪШКИ

Листните въшки по зеленчуковите растения (сем. Aphididae) са едни от най-опасните им неприятели. Те нанасят, както преки повреди, така и са преносители на вирусни болести. Памуковата (бахчийска) листна въшка поврежда най-силно дините, краставиците, тиквите и пъпешите; обикновената прасковена листна въшка напада силно пипера, патладжана, доматите; доматената листна въшка вреди на доматите, патладжана, пипера; черната бобова (цвеклова) листна въшка напада фасула, баклата; пиперовата листна въшка поврежда силно пипера и т.н.

Листните въшки смучат сок от младите части на растенията, а някои видове деформират нападнатите листа. Те се развиват в плътни колонии и често обхващат цялата долна листна повърхност. При храненето си листните въшки отделят обилно „медена роса” и зацапват листата. Силно нападнатите растения имат по-слаб растеж и дават минимален добив.

Най-благоприятните условия за развитие и намножаване на листните въшки има през юни, когато температурата е в границите 22-25оС, а относителната въздушна влажност е 80-85%. Високата температура действа депресиращо на неприятелите.

За борба с листните въшки ефективно действие имат инсектицидите: Актара 25 ВГ-0,07%; Децис 2,5 ЕК- 0,05%; Конфидор енержи ОД- 0,0125%; Пикадор 20 СЛ - 0,05%; Кохинор 200 СЛ - 0,05%; Маврик 2 Ф-0,02%; Моспилан 20 СП- 0,0125%; Уорант 20 СЛ- 0,05%.

 

 

Статията е авторска и е публикувана в бр. 6/юни 2016 г. на сп. „Практично земеделие”