Растителна защита, торове, семена

Опасни смепреносими болести при житните култури

2014-07-26 

Подготовката за есенната сеитба включва и едно от най-важните мероприятия - обеззаразяване на посевния материал с фунгициди. Чрез него се намалява и се ограничава развитието на икономически опасните семепреносими болести:  главни, фузариоза, ленточна болест по ечемика и други. Ако те се появят по време на вегетацията на растенията, растителнозащитните пръскания не са ефективни.

Главни

Основните болести, които се разпространяват  със семената при пшеницата, са твърдата (мазна) главня (TilletialevisKuhn/ Tilletiacaries) и праховитата главня (Ustilago tritici).

За главните е характерно, че нападнатите растителни части са черни и приличат на овъглени. Ако не се предприемат профилактични мерки за борба,  поразените от твърда главня житни растения са 50-70% в посевите, а от праховита главня по пшеницата и ечемика - до 25%.

При твърдата (мазна) главня по пшеницата (TilletialevisKuhn.) вместо зърна в класовете се образуват дребни, сивокафяви сори, които при натиск се разпукват и от тях излиза черна, мазна на пипане маса, с миризмата на развалена риба. Това са спорите на гъбния патоген, причинител на болестта, които при жътва се разпрашават и полепват по повърхността на здравите зърна или попадат в почвата, от където по-късно с поникване на семената заразяват младите поници.

При нападение от праховита главня по пшеницата (Ustilago tritici), по време на изкласяване,  вместо класове от пазвата на последния лист се появяват деформирани подобни на черни свещи образования. Цялото съдържание на класа, с изключение на вретеното е превърнато в черна прашеста маса, покрита  с тънка сивобяла ципа. Веднага след изкласяването ципата се пука, спорите се разпрашават и заразяват посева още по време на цъфтежа, като патогените в семената.

Праховитата главня (Ustilagotritici) у нас напада в по-голяма степен ечемика, за него в отделни години е истинско бедствие. Болните ечемичени растения се забелязват от далече, защото стърчат над здравите. Болестта причинява пълно разрушаване на класа, освен вретеното, което остава. Главнивите класчета са покрити с тънка прозрачна ципа, която след изсъхване лесно се разкъсва и вятърът разнася спорите по цветовете на съседните здрави растения. Болните пшеничени растения за разлика от ечемичените, остават по-ниски и стъблата им имат пурпурен оттенък. 

Ленточна болести при ечемика

Най-опасното заболяване по ечемика е ленточната болест (Helminthosporiumgramineum/Pyrenophora graminea). Във фенофаза „вретенене” се появяват първите признаци по листата и листните влагалища във вид на бледожълти надлъжни  ивици, които покафеняват и по-късно листата се нацепват надлъжно. При спорообразуването те се покриват с тъмен саждив плесенов налеп, а по време на цъфтежа и наливане на зърното се осъществява заразяването. Спорите попадат върху здравите класове и заразяват семената. Такива посеви са негодни за семепроизводни цели.

Кореново и базично гниене

Болестите фузарийно кореново гниене (Fusarium spp.) и базично гниене създават сериозни проблеми при монокултурното отглеждане на пшеницата и ечемика. и също се пренасят със семената. Симптомите се наблюдават наесен или рано напролет, по време на братене на растенията, а при фузариозата по класа – след прецъфтяването. Долните листа на младите растения изсъхват, а по корените се виждат кафяви до черни петна загнили тъкани. По време на вегетацията болните растения изостават в развитието си  и листата им пожълтяват от основата към върха. Едни от растенията загиват преди да са изкласили, а други изкласяват, но не образуват зърна или образуваните зърна са дребни и спарушени. На фона на зеления посев болните растения рязко се открояват с преждевременно узрелите си класове. Различни почвени гъби причиняват заболяването. Едни от тях предизвикват черно гниене, при което нападнатите части се покриват с черен мицел, който лесно се изтрива с пръсти; други образуват кафяви надлъжни петна, които при влажно време се покриват с розов мицел (род Фузариум), а най-характерното за хелминтоспорийното кореново гниене е загниването на възлите на стъблото.

Когато  повредите от фузариоза  в приосновната част се появят след изкласяването (заразата става по време на цъфтежа) се стига до така нареченото „белокласие” – т. е. до появата на празни, изправени бели класове без зърна по тях.

Семепреносимите болести при есенно-житните култури могат да се овладеят чрез превантивната мярка - обеззаразяване на семената с подходящи фунгициди и дози.

 Трябва да се знае, че почти е невъзможно по външния вид на семената (зърната) от пшеницата, ечемика, овеса и др.  да се определи дали те са заразени със семепреносими болести.  Най-сигурното средство за установяване на зараза от патогени в семената е чрез фитопатологичен анализ. Но семената за семепроизводните посеви се третират с фунгициди независимо от резултата (дали е положителен или отрицателен). Фитопатологичен анализ се извършва в специализираните служби за растителна защита или в други лицензирани лаборатории.

 

По материали на сп. „Практично земеделие” – бр.7/юли 2014 г.

 

На снимката: Симптоми на твърда (мазна) главня по пшеничен клас; Източник: http://www.syngenta.com/country/ru