Растителна защита, торове, семена

Контролът на плевелите в рапичните посеви започва още с подготовката за сеитба

2016-08-16 

1.Най-разпространените плевели в рапчините посеви

От рапицата могат да се получат добри добиви, ако се полагат интензивни грижи за растенията и се опазват през цялата вегетация от болести, неприятели и плевели. Растителнитезащитните мерки образно се разделят на есенни и пролетни. Доказано е, че 50% от добива се формира още през есента, а плевелите през този период са силни конкуренти на нежните рапични растения и не само, че намаляват добива, но и затрудняват презимуването им.

Най-опасните и повсеместно разпространени плевели в рапичните посеви са кръстоцветните видове - полски синап и дива ряпа, които поникват още през есента и по време на никнене на културата. При топло и влажно време продължават да поникват нови плевели до началото на първия зимен месец декември. Опасност представляват и едногодишните широколистни плевели - мъртва коприва, войничица, бяла куча лобода, видовете ралица, овчарска торбичка, обикновен щир, великденче, полски мак и други.  От едногодишните житни плевели най-често се намират кощрява, лисича опашка, житно просо, ветрушка, самосевки от пшеница и други, а от многогодишните  плевели – паламида, балур, поветица. Ако в посева има лайка, лепка и други плевели, те възпрепятстват прибирането на реколтата, а плевелните семена в продукцията от рапица силно повишават влажността й и затрудняват съхраняването.

2. Контролът на плевелите се извършва наесен с почвени или ранно вегетационни хербициди.

В този период /б. р. на есен/ плевелите са много чувствителни към използваните хербициди. Ако третирането с хербициди се отложи за пролетта, има вероятност да не се получи добър резултат, защото плевелите стават устойчиви към хербицидните средства. За поддържане на рапичните посеви чисти от плевели добър ефект се получава от съчетаването на агротехнически и химически мерки.

а) Агротехнически мерки

На първо място от агротехническите мерки се поставя сеитбообръщението в продължение на 4-6 години, за да се избегне натрупване на инфекция от гъбни патогени, които са причинители на опасни  в икономическо отношение болести за рапицата и увеличават числеността на основните неприятели.

От предшествениците за рапицата най-подходящи са житните култури - пшеница, зимен ечемик, зимен овес, а също детелина, люцерна, грах, фасул, картофи. Те освобождават най-рано площите, а почвата остава добре запасена с влага и чиста от плевели. Същевременно рапицата е добър предшественик за житните култури, защото изчиства почвата от патогени и някои плевели (потиска развитието на балура и троскота).  Слънчогледът не е подходящ предшественик за рапицата, защото и двете култури са гостоприемници на икономически опасните болести алтернария, склеротиния, сиво гниене и други.

Срокът за сеитба на рапицата трябва да се спазва - от края на август до 20-25-и септември. Така растенията ще поникнат навреме и ще успеят да формират розетка с 6-8 листа преди започване на зимните студове.

Рапицата е дребносеменна култура и добрата подготовка на почвата е много важно изискване: с рохкав повърхностен слой, без буци и растителни остатъци, с твърдо легло за семената и добра влагозапасеност. Дълбочината на сеитбата при нормални условия трябва да бъде 2 см, а при лека почва и сухо легло - не повече от 4 см. Валирането преди и след сеитбата осигурява дружно поникване на растенията и запазва почвената влага.

Рапицата вирее най-добре на почви богати на хумус и калций, с неутрална реакция, среден до тежък механичен състав, добри влагозадържащи качества, при които не се образува кора.

Рапицата има потребност от хранителни вещества, затова с основната обработка на почвата се внасят фосфорните и калиевите торове, а азотните, като подхранване. При слабо запасени почви торовите норми са следните: азот- 18-20 кг/ дка; фосфор-8-10 кг/ дка; калий- 10-12 кг/ дка. При високо плодородни почви и съответно добре запасени торовата норма за азот е 14-16 кг/ дка; за фосфор- 6-8 кг/ дка; за калий- 9-10 кг/ дка.

б)Химически средства за контрол на плевелите в рапицата

Химическите средства за борба с плевелната растителност имат много добър ефект - есенно внасяне на хербицидите или ранно вегетационно освобождават рапицата от конкуренцията на плевелите за основните и много важни фактори – вода, хранителни вещества, светлина в най-ранните фази от развитието й.

ØСрещу едногодишни широколистни плевели и някои житни почвено се внася един от регистрираните хербициди: Теридокс 500 ЕК- 200 мл/ дка с работен разтвор 40 л/ дка след сеитбата преди поникване и ранни фази на плевелите; Султан 500 СК/Брадър 500 СК-200 мл/ дка почвено внесен след сеитбата преди поникване на рапицата; Бутизан 400 СК-250 мл/ дка след сеитба преди поникване или вегетационно до 2-ри лист на плевелите. (Султан и Бутизан могат да се прилагат само на всяка трета година за една и съща обработваема площ). Тези два хербицида действат ефективно на житните самосевки, на основните житни плевели и на широколистните – лепка, лайка, полски мак и други. Калиф 480 ЕК- 20 мл/ дка след сеитба преди поникване.

ØСрещу широколистни плевели ефективно действие имат: Лонтрел 300 СЛ- 35-40 мл/ дка; Модаон 4 Ф-100 мл/ дка- вегетационно във фенофаза 4-8 лист на рапицата.

ØСрещу едногодишни широколистни и житни плевели, самосевки от житни се прилага технологията Клиърфийлд- толерантни хибриди рапица и хербицида Клеранда. Чрез тази технология се осъществява контрол върху всички плевели с едно третиране, включително и тези, при които не се наблюдава ефект при прилагане на други хербициди- лепка, синап, ливадна власатка, лайка и други. Клеранда СК в доза - 150-200 мл/ дка се използва рано през вегетацията на културата и фенофаза 2-6 лист на широколистните плевели до фаза братене на житните и самосевките от житни култури. Препаратът може да се използва самостоятелно, но за максимален хербициден ефект се използва в комбинация с прилепителя ДЕШ – 100 мл/дка. Във връзка с добрите земеделски практики и опазването на подпочвените води, препоръчва се хербицидът  да се прилага единствено на всяка трета година за една и съща обработваема площ.

ØСрещу едногодишни житни плевели, в т.ч. самосевки от житни култури може да се прилага един от регистрираните хербициди: Ажил 100 ЕК/Шогун 100 ЕК- 50 мл/ дка, внесен във фенофаза 3-5 лист на плевелите и самосевките; Пантера 40 ЕК/Ранго 40 ЕК/Панарекс 40 ЕК- 80 мл/ дка, внесен във фаза 1-3 лист на културата и 3-4 лист на плевелите и самосевките; Тарга супер 5 ЕК- 120 мл/ дка, внесен във фаза 2-3 лист самосевките и плевелите (ефективен срещу кокоше просо, кръвно просо, ветрушка, видовете кощрява, лисича опашка, див овес, самосевки); Фузилад форте-50 мл/ дка, внесен във фаза 2-5 лист на самосевките; Фокус ултра/Стратос ултра-100 мл/ дка, внесен във фаза 2-5 лист на плевелите и самосевките.

ØСрещу многогодишни житни плевели, в т.ч. балур от коренища може да се употреби Леопард 5 ЕК/Навигатор 5 ЕК-120 мл/ дка, внесен във фаза 3-5 лист на плевелите и височина на балура 10-20 см.

Статията е авторска и е публикувана в бр. 8/август 2016 г. на сп. „Практично земеделие”. Подробности за абонамент: 0888 585468