При общо 132 440 земеделски стопанства – 30% от тях обработват между 10 – 50 ха, и само 1% – над 1000 хектара

МЗХГ започва поредица от обсъждания на Стратегическия план в новата ОСП

Министерството на земеделието, храните и горите започва поредица обсъждания на Националния стратегически план в новата Обща селскостопанска политика (ОСП), съобщи пресслужбата на ведомството. Документът ще се разглежда в Тематична работна група, която включва представители на всички заинтересовани страни и на неговата основа в периода 2023-2027 г. България ще прилага ОСП на ЕС. Заседанието е било водено от заместник-министрите на земеделието, храните и горите Георги Събев и Явор Гечев. Водеща тема на събитието е представянето на изготвения анализ за „Структурата на земеделските стопанства в България“.

Ето какво се казва още в съобщението:

Броят на земеделските стопанства в България, отговарящи на критериите посочени в Закона за преброяване на земеделските стопанства през 2020 г., е 132 400, показват предварителните данни от преброяването. Данните показват, че при 33% от стопанствата използваната земеделска площ е между 1 и 5 хектара, при 15 на сто е от 5 до 10 ха, а при 30% е между 10 и 50 ха. Стопаните с над 1000 ха са 1% от общия им брой. Общо стопанствата с до 10 ха са 50 на сто, но те обработват 3% от общата използваема земеделска площ. Около 9% от стопанствата с 50 ха и повече земеделска земя стопанисват 85% от използваната площ. Техният брой се увеличава с 28% спрямо преброяването през 2010 г. Анализът за миналата година сочи, че намалява броят на стопанствата с използвана земеделска площ под 10 ха спрямо 2010 г. Най-голям е спадът на стопанствата с ИЗП до 1 ха.

Разпределението на земеделските стопанства на територията на страната е неравномерно, като по-нисък е броят в по-слабо развитите икономически и планински райони. Анализът на структурата на земеделските стопанства, отглеждащи говеда, на база на данните от Кампания 2019 показва, че 80% от стопанствата отглеждат до 50 броя говеда. В тази категория стопанства се отглеждат общо 44 на сто от говедата, а 40 на сто от животните се отглеждат в категорията стопанства от 51 до 200 броя говеда, които са 18% от общия брой стопанства. Останалите 10 на сто от животните се отглеждат в стопанства от 200 до 500 броя говеда, а над 500 говеда отглеждат едва 0,2% от стопанствата с 5,5 % от животните.

Проучването сочи още осезаемо намаление на годишните работни единици в сектор „Земеделие“, като само за последните десет години намалението е с 56%. Спадът се дължи както на модернизацията на земеделските стопанства и повишаване на технологичното им оборудване, което води до намаляване на ръчния труд, така и на промяната в структурата на земеделските стопанства и значителното намаление на броя им. Най-голямо е понижението на използвания труд на членовете на семейството в сектора, като за последните десет години 66 % от заетите в семейното стопанство са преминали към друга форма на заетост. Разликите в доходността от земеделска дейност и от другите сектори в икономиката е предпоставка за 50% от заетите в сектора тази дейност да формира допълнителна заетост. Едва за 30 на сто от заетите в сектора на земеделието е единствена или основна заетост, като за периода след 2010 година хората основно, занимаващи се със земеделие също са намалели с над 80%.

Този анализ е допълващ към SWOT анализа разработен преди началото на работата по Стратегическия план. Причината за използването на този подход е изискването 10% преразпределяне на директните плащания към малки стопанства. Той ще се използва за целите на директните плащания. „Благодарение на анализа за първи път имаме структура на стопанствата, които дават и конструкцията на цялото земеделие“,  е коментирал заместник-министър Гечев. 

В рамките на заседанието са дискутирани интервенциите за сектор „Пчеларство“. По време на представянето е станало ясно, че има 10 актуализирани мерки, като са включени нови бенефициенти. Представителите на бранша са откроили необходимостта да бъде разработена и целенасочена стратегия за сектора. Заместник-министър Събев е посочил посочил, че има готовност за организиране на тематична работна група с широк кръг експерти, имащи отношения към развитието на отрасъла, на която да бъдат дискутирани интервенциите и други специфични въпроси, засягащи неговата дейност и напредък.

Участниците в работната група са запознати и с анализ на лозаро-винарския сектор и интервенции насочени за него.  През 2019 г. регистрираните винопроизводители са 282, а през 2020 г. – 311, което показва, че интересът към сектора нараства ежегодно, макар и бавно. В кризисната 2020 година в промишлените предприятия са преработени 129 760 тона грозде, което е с 6,6% по-малко от преработеното през 2019 г. и с 30% по-малко от преработеното през 2015 година. Миналата година са произведени 756 225 хектолитра вино, което е със 12% по-малко от количеството, произведено през 2019 г. и в продължение негативната тенденция през последните години. Допълнително са произведени 1 668 хектолитра плодови вина и 66 669 хектолитра гроздова мъст. По време на дискусията стана ясно, че продължава работата по стратегията за сектора. Аграрният-заместник-министър Гечев е уточнил, че все още се очакват становища, мнения и предложения на бранша и е уверил, че документът ще бъде финализиран, когато по текстовете има съгласие от всички.

Работната група е разгледала и интервенции за секторите „Плодове и зеленчуци“, „Мляко и млечни продукти“ и биологично земеделие.

(ПЗ)