Дойде време, Колеги, за връщане на Науката в земеделието
Като говорим за торене, Вие, очаквате рецепта с точна дозировка. 3 пъти на ден по една чаена лъжица. 2 пъти по 15 кг/дка. А знаете ли какво има във Вашата почва? Правихте ли поне тук-там почвен анализ? И не този за отбиване на номера. А истинския. Това е основна инвестиция, за да опознаете и подобрите земята си. Това е началото на съзнателно управлявания успех. Но тук пак започват да се трупат „Но-Тата”. Разчитането на показателите също не е точна математическа формула. Земята е сложен субект. Взаимовръзките между елементите са сложни. Способността на растенията да усвояват елементи е различна и самото поведение на минералните вещества е много противоречиво в зависимост от условията, нищо, че се подчинява на закономерности. Трябва да познаваме способността на почвата, която стопанисваме – да преработва, съхранява и отдава основната храна. Това нейно свойство се формира в продължение на милиони години и за целта може да се доверите на почвените атласи и описания на българските почвени типове.
Дойде време, Колеги, за връщане на Науката в земеделието. Ще успеят тези, които проверяват, наблюдават, анализират – не само да наизустяваме, но и да надграждаме. Много е важно да определим торовата норма реалистично, съобразено с конкретната обстановка, не само на база теоретични познания. Но те пък са важни, за да можем да изградим върху тях практиката си.
Хранене с азот на пшеницата и ечемика
Първият въпрос е – само добив ли търсим, или и качество? Като лесна техника за изчисляване можем да ползваме следните коефициенти: За качествени пшеници коеф. 3,3; За масови хлебни пшеници коеф. 3,0; За фуражен ечемик коеф. 2,5; За пивоварен – 2,3. Това е активното вещество азот за формиране на 100 кг зърно със съответната вегетативна маса.
Тези коефициенти умножаваме по добива (т. нар. планиран или очакван добив), който нашата почва и нашите сортове имат потенциал да изпълнят, и така получаваме нашата ОБЩА азотна торова нужда. Например, за хлебна пшеница, от която можем да получим добив 900 кг/дка, азотната нужда е 27 кг/ акт. в-во на декар. За да е ясно – Премиум пшеница – тя има друг потенциал – 700 кг/дка. Но коеф. е 3,3. Така че, торовата нужда е 23 кг/дка. Не е необходим повече тор за по-малко добив. За 900 кг ечемик – торовата норма е 22 кг/дка.
Сега идват следващите стъпки, факторите и условията, които редуцират нуждата до реалната торова норма: а/ Какво очакваме от азотната мобилизация в почвата – ето защо са ни нужни почвените знания и анализи; б/Наследството от предшественика; в/ Усвоеното от посева през есента и г/ Неговата фаза и състояние на прага на пролетната вегетация. Тези фактори и стойности се приспадат и накрая стигаме до една норма от Х кг/дка Азот.
Вече знаете, че с много минерален азот не може да компенсирате слабата почва. Ето тук идва факторът минерализация и отдаване от почвата – на хубава почва той е по-висок, на слаба и безструктурна почва – по-нисък.
Следващ фактор – предшественик. След рапица имате наследство от 4-5 кг/дка азот, това е икономия на минерален тор. След слънчоглед – от 0 до 2 кг/дка наследство. По-нататък преценяваме състоянието на посева – един братил посев е усвоил и изчерпал повече храна от един посев на 3 листа. Така стъпка по стъпка стигаме до икономически и агрономически оправдана торова норма, която ще разделим на няколко дози. Ето това е работата на вашия агроном или консултант. Или ваша задача – да обследвате и калкулирате.
Допълнителна информация: тел. 0886 628775; e.marinova@leader-consulting.bg ;
www.leader-consulting.bg
–––––––
Статията е авторска и е публикувана в бр. 1/2022 г. на сп. „Практично земеделие”
Повече по темата, в статия от същия автор, за подхранване на пшеницата и ечемика със сяра и други макро и микроелементи може да прочетете в бр. 1/януари 2022 г- на сп. „Практично земеделие”. Изданието и в разпространителката мрежа в цялата страна от 11. 01. 2022 г. Подробности за абонамент: 0888 58 54 68./ https://praktichnozemedelie.com/w/p/a/0/4/4055/bg#1
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.