Критичният период за инфектиране на рапицата със склеротиния е по време на цъфтежа

По време на развитието си рапицата се напада от значителен брой болести с икономическо значение, едно от най-нажните, който е  склероцийното (бяло) гниене, познато като склеротиния.

Признаците на склеротиня по културата (Sclerotinia sclerotiorum) се появяват в края на май-началото на юни. В основата на стъблото в близост до почвата се образува воднисто, светло жълто петно с дължина около 30 см. При сухо време петната са сухи и имат светла концентрична структура, а при влажно – петната са меки и са покрити с плътен бял налеп. Тъканите покафеняват, изгниват и растенията се пречупват. Засегнатите стъбла имат куха сърцевина, в която се виждат черни склероции, плодните тела на гъбата причинител на заболяването. 

Склероциите, попаднали в почвата или останали в растителните остатъци са главен фактор за разпространение на болестта. 

Как и кога става заразяването?

Спорите на  патогена Sclerotinia  не могат да заразят директно листата и стъблата на рапица. Те се нуждаят от венчелистчета по време на цъфтежа й, като източник на храна за покълването и колонизирането им. Когато заразеното венчелистче в крайна сметка падне, то може да се залепи върху лист, в пазвите на листата или в основата на разклоненията по стеблото. Ако условията са влажни, заразата се развива по венчелистчето и нахлува в здрава растителна тъкан (листа или стъбло), което води до лезия по стъблото и производство на допълнителни склероции в него, които след това ще попаднат в почвата след прибиране на реколтата.

Склероциите също така имат способността да покълват в почвата и да произвеждат разклонени, нишковидни структури, наречени мицел, които директно заразяват растенията от рапица в непосредствена близост, причинявайки инфекция на базалното стъбло.

Те остават жизнени в почвата от 7 до 12 години. Склероцийното гниене се проявява по-често при монокултурно отглеждане на рапицата, на влажна и богата на органични вещества почва. Инфекциите се благоприятстват при съвпадане с пълния цъфтеж на рапицата.

За борба с болестта се съчетават агротехнически и химически средства. Задължително е сеитбообръщение от 4 до 7 години; избягването на предшественици от род Кръстоцветни, чувствителни към гъбния патоген и др. (слънчоглед, соя, картофи, фасул, тютюн и други); избягване на гъстите посеви, при които се затруднява проветряването и растенията се засенчват, стъблата прерастват,  остават слаби и нежни и лесно се заразяват и полягат; балансирано торене; прекомерното торене с азотни торове причинява полягане и нападение от склеротиния.

Критичен период за заразяване с болестта е по време на цъфтежа на рапицата и това налага пръскане с  регистрираните за целта фунгициди.

На снимката: Признаци на склеротиния по стъбло на рапица (Източник: https://cesaraustralia.com/pestfacts/sclerotinia-stem-rot-of-canola/)

(ПЗ)

––––––––––

Кои фунгициди са регистрирани за борба със склеротнията по рапцита и срещу сухото стъблено гниене (фомоза, рак) – най-опасната болест по културата – може да прочетете в авторската статия, публикувана в бр. 3/март 2022 г. на сп. „Практично земеделие”. Изданието може да бъде намерено по вестникарските павилиони в страната. Подробности за абонамент: 0888 585468.