• Home
  • Новини
  • Стайко Стайков, Председателят на УС на БАСЗЗ, е оптимист по отношение на комасацията на земята в определени землища
16.06.2022

Стайко Стайков, Председателят на УС на БАСЗЗ, е оптимист по отношение на комасацията на земята в определени землища

By praadmin 0 44 Views

На въпрос на сп. „Практично земеделие” – дали г-н Стайко Стайков, председателят на УС на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ), е оптимист или песимист по отношение на реалната комасация на обработваемите земите в страната, той отговори утвърдително. Ето какво сподели за нашите читатели:
-Да, много голям оптимист съм, но това може да стане в рамките на отделни землища. Какво искам да споделя от нашият личен опит като асоциация, който показва, че там, където земеделците узреят и няма конфликт, се минава на комасационен проект. Т.е., няма никакъв проблем да стане разкошна комасация. Но въпросът е, че разумът трябва да надделее. В момента всеки може да иницира комасационен проект, ако има определена собственост в това землище. Дори и една фирма, не е проблем. Има землища в страната, които и в момента могат да стартират комасация над 80%. Просто хората трябва да узреят. Защото земята стана вече много скъпа, няма толкова много сделки.
И следващият момент е, че когато не купуваш земя, трябва да уедриш собствеността . Това става по два начина в България. Най-евтиният начин е комасация. Затова комасацията – в истинската й форма, ще стане на по-късен етап, според мен.
Сега, както вече казах, най-бързо това може да стане чрез замяна на парцели (в рамките на комасационния проект – б. а.). Това е евтино за всички, случва се много бързо. И ако имате административен капацитет, примерно – ако са двадесет собственика в едно землище може да се направят размени на парцелите в рамките на едни месец . Така парцелите се окрупняват. Могат да се направят големи парцели от 500 до 1000 декара, в които, със съвременните поливни системи, земеделците да решат проблемите с напояването. Така се създават условия за интензивно земеделие. И ако държавата помогне с изграждането на магистралните напоителни канали и с поливната вода, това ще е добре за производството. Сега едва 3% от обработваемата земя се полива чрез държавните напоителни системи. Дори и това да не стане, има и други варианти. Ако се учреди Земеделска камара в страната, трябва да се обсъдят и други варианти, напр. чрез сондажи. Да се улесни режимът и да не плащаме поливната вода като питейна. Защото е много трудно с тези високи цени, и цените на торовете производителят да излезе на печалба.
Но мисля, че все пак, в рамките на близкото бъдеще – по тази система , чрез замени на парцелите окрупняването става много бързо. Така всеки фермер освобождава средства, които ги инвестира в нещо друго. Иначе парите оставени така с тях вече не може да се купува земя. Досега всички купуваха земя, но предлагана земя става все по-малко . Така че спестените пари и тези, които се получават чрез евросубсидиите ще отидат в частичната комасация и за напояване.
Оптимист съм, че в едно по-далечно бъдеще, когато повечето хора видят тези проекти, които са се случили, ще се убедят в ползата им. А това може да стане по подходящ начин – да се презентират, напр. и чрез една бъдеща Земеделска камара. Ние ,от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, ходихме от село на село, 4 години обикаляме с представители на нидерландското посолство и на Министерството на земеделието, за да убеждаваме хората, но те казват, че никой не може да им гарантира, че в България няма да им откраднат земята. Сега, нещата вече са променени. Вярвам, че нещата ще се случат и в това, че вече много хора започнаха да разменят парцели, да окрупняват земята и така да се насочват към интензивно земеделие.

Това свое мнение, г-н Стайков изрази по време на пресконференцията със журналисти, състояла се днес, след проведената (16 юни 2022 г.) кръгла маса на тема „Състояние, проблеми и перспективи пред селското стопанство през призмата на поземлените отношения“. Форумът беше организиран от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ)

по повод 15-годишнината от учредяването на асоциацията.
В дискусията взеха участие Стефан Бурджев – зам.-министър на земеделието, Даниел Йорданов, директор на Дирекция «Поземлени отношения и комасация» в Министерството на земеделието, Тиери дьо Лескай – генерален секретар на Европейската организация на собствениците на земи (ELO), Добри Митрев – председател на Управителния съвет на Българската стопанска камара (БСК), проф. дн инж. Мартин Банов – председател на Селскостопанска академия, проф. д.н. Димитър Греков – Аграрен университет – гр. Пловдив, доц. д-р Румяна Василевска-Иванова – Институт по физиология на растенията и генетика към Българска академия на науките, Галина Пейчева-Митева – член на БАСЗЗ и на Борда на директорите на ELO. Домакин на събитието бe Стайко Стайков – председател на УС на БАСЗЗ.
Необходимо е да се създаде изцяло ново законодателство, регулиращо поземлените отношения и включващо собствеността и ползването на земеделските земи, арендата, опазването, напояването, пренареждането и групирането на земеделските парцели, е един от приоритетите, споделен от всички участници в събитието, каза Стайко Стайков в експозето си при срещата с журналистите.


Очаквайте продължение по темата в следващи публикации на сп. „Практично земеделие” и praktichnozemedelie.com
На снимката: Участниците в кръглата маса, организирана от БАСЗЗ
.
По темата работи: Яна Брезовска