Автори: ДЗИ – ОСЗ-Дунав,
Иван Панайотов, професор, дссн, (на снимката)
Галина Михова, доцент, д-р.
Тази година сушата за пореден път доказа своята сила, сега за царевицата, догодина за пшеницата. На всеки пет години, през две от тях, условията са благоприятни и за двете култури, през останалите три – едната от тях е в криза поради суша. 2022 година беше сравнително благоприятна за есенно-зимните култури, главно пшеницата. Е, не се получиха предварително обявените добиви, но резултатите са добри. Предполагам, че средният добив се движи около 500 кг/дка, което означава общо производство към 5,5 млн. тона, не повече. Цената на тон пшеница достигна 850 лева, която спадна след украинския внос на 650 лева. Проблемът е, че не се стимулира производството на качествена пшеница, а качествени са българските сортове.
Разликата в цените трябва да бъде не по-малко от 25 % в полза на качествените сортове, хлябът на народа трябва да се приготвя от качествено зърно и брашно, това е работа на държавните органи. Те трябва да намерят начин за стимулиране на качественото зърно. Сега производството на хлебни продукти е свързано с различни добавки – набухватели, избелители, консерванти и т.н. Как тези компоненти влияят на организма, натрупват ли се, разлагат ли се, не се знае. А при българските сортове подобни добавки не са необходими, те произвеждат качествено зърно. Освен това трябва да се изтъкне, че те са сухоустойчиви, като добивите от тях са стабилно високи при всякакви условия. Това се дължи на тяхната ксероморфна, сухоустойчива структура, те са създадени в променливите условия на страната ни. Западните сортове с нежната си морфология страдат много по-силно от недостига на влага, затова през сушавата 2020 година добивите от тях в някои райони едва достигнаха 50 /петдесет/ кг/дка. С голяма вероятност тази картина ще се получи и през следващата година.
За да се намали ефектът на сушата българските сортове са едно от решенията.
Освен това трябва да се знае, че техният потенциал се реализира при по-ниски торови норми. Като пример ще посоча, че националните ни сортове са селекционирани при азотна норма от 12 /дванадесет/ кг/дка чист азот, което, при сегашната ситуация, е твърде важно. Също така нашите основни сортове са устойчиви или най-малко толерантни към основните болести, като брашнеста мана, листна/кафява/ ръжда и септория. При тяхното отглеждане употребата на фунгициди е много по-малка. Всички тези фактори са важни, нали! Това го казвам на интелигентните зърнопроизводители, които не се влияят от чуждо мнение, те мислят.
Б. Р. –Подробности за това как стои въпросът с продуктивността на бългаските сортове, с добивите – може да прочетете в бр. 9/септември 2022 г., където е публикуван пълният текст на статията. Изданието може да се наери във вестникарските павилиони, в страната.