19.10.2022

СТАНОВИЩЕ на ЦОРХВ: Рисковете за здравето на фермерите и на другите потребители, използващи борни торове, се очаква да не са сериозни

By praadmin 0 35 Views

Микроелементът бор естествено присъства в почвата, от богати на бор скали и от разлагането на органична материя. Борът може да бъде внесен в почвите и чрез водата за напояване. В почвата той се придвижва с водата и поради това в по-влажните райони вероятността той да се натрупа е малка, докато в сухи почви, където водата се изпарява, вероятността да се натрупа е по-голяма. Това се казва в Становище на Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) към МЗм, публикувано на официалния сайт на центъра. В документа, съставен от авторите Д-Р С.ЧЕРКЕЗОВА, Т.ТАНКОВА, се обяснява още, че Борът е един от седемте елемента, които са от съществено значение за растежа на растенията и се класифицира като микроелемент/микронутриент“. Той играе съществена роля в цъфтежа, подпомага фотосинтезата и израстването чрез укрепване на стените на растителните клетки. Дефицитът на бор засяга фотосинтетичния капацитет и транспорта на фотосинтетичните продукти. Неадекватното снабдяване с бор причинява множество биохимични, физиологични и анатомични промени при растенията.
Борната киселина се извлича от почвата чрез излужване и усвояване от растенията. Ниската летливост на борната киселина води до наличието само на малки количества от нея в атмосферата. Смята се, че борната киселина не се разгражда или трансформира чрез фотолиза, окисление или хидролиза в околната среда [1].
Торове, съдържащи бор, се прилагат към широка гама от култури и растения. Микроелементът бор се счита за критичен за много култури (в региони с дефицит на бор) и по-специално за маслодайна рапица (използвана в хранително-вкусовата промишленост и все повече за производство на биодизел) и за захарно цвекло, които са особено податливи на дефицит на бор с произтичащи от това слаби добиви и/или заболявания. По дефиниция няма алтернативи на бора, когато културата изпитва негов дефицит.
За бора е характерно, че границата между достатъчното количество и токсичната доза е много тясна. Предполага се [2], че 0,5 – 2,0 ppm представлява оптималният диапазон на почвения бор, докато по-ниските и по-високите стойности показват дефицит и токсичност, съответно. Дефицитът на бор обикновено се управлява чрез прилагане на подходящи торове, съдържащи елемента бор.
Въпреки, че прилагането на борни торове при определени обстоятелства ще доведе до излагане на хората на бор, нивото на тази експозиция ще бъде по-ниско от препоръчителното допустимо максимално ниво на прием на бор от 10 mg на ден. В този смисъл, рискове за здравето на фермерите и на другите потребители, използващи борни торове, се очаква да не са сериозни.
Авторите обясняват и целта на изготвянето на това становище, а именно, то да предостави изисканата от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) основна информация във връзка с употребата на борна киселина при формулирането на препарати за торене и оценка на свързания с това риск за здравето на потребителите. Становището на ЦОРХВ е изготвено въз основа на преглед на достъпната научна литература по отношение на борната киселина и боратите, на доклади и становища на Комитета за оценка на риска към Европейската агенция по химикали (ECHA) относно тези вещества, налични на уебсайта на ECHA и действащото европейско (EUR-Lex) и национално законодателство за химикали и продукти за наторяване.
(ПЗ)
На снимката: Симптоми на дефицит на Бор по листа на рапица; Източник:

https://www.agric.wa.gov.au/mycrop/diagnosing-boron-deficiency-canola