Заместник-министър Събев: Необходими са временни извънредни мерки за предоставяне на помощ на земеделските стопани засегнати от пазарните смущения

Официално съобщение на пресслужбата на МЗм:

От съществено значение е отново да бъдат предприети временни мерки за предоставяне на помощ на засегнатите от пазарните смущения селскостопански производители в ЕС и да се използват всички налични възможности и инструменти. Това заяви заместник-министърът на земеделието Георги Събев по време на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство в Брюксел. По думите му предвид спецификите на секторите, при активирането на извънредна мярка е нужно да бъде предоставена възможност на държавите членки да определят категориите бенефициенти, методиката и критериите за предоставяне на финансова помощ, нейния интензитет, както и да се осигури облекчен режим на прилагане, с максимално опростени процедури и бърз механизъм за получаване на помощта.
Аграрният заместник-министър посочи още, че през тази стопанска година, разходите остават високи, от което силно засегнат е животновъдният сектор и се наблюдават затруднения и намаляващо производство в сектора на млякото и млечните продукти. Събев акцентира, че при липсата на подходяща подкрепа и продължаваща непредвидимост на пазара стопаните могат да бъдат принудени да ликвидират стадата си.
Във връзка с Директивата за емисиите в промишлеността, Георги Събев коментира, че при определяне на обхвата и праговете за животинските единици трябва да се вземе под особено внимание гарантирането на продоволствената сигурност на населението и реалната възможност за допълнително оскъпяване на произвежданата продукция. И разясни, че не бива да се допуска допълнително увеличаване на административната и финансовата тежест за сектора на животновъдството, което би довело до затруднения на дейността.
Тема на заседанието бе и етикетирането на смеси от мед и преразглеждане на Директива 2001/110/ЕО на Съвета относно меда. Георги Събев обясни, че ясното обозначаване на държавите на произход на продукт, представляващ смес от пчелен мед, ще доведе до по-добра проследимост на крайния продукт и ще създаде по-голяма увереност на европейските потребители в качеството и безопасността му. „Ползите за европейските пчелари и потребители надвишават потенциалните административни тежести от въвеждане на изискване за обозначаване на произхода на меда. Затова разчитаме на подкрепа от колегите от другите държави членки и Европейската комисия при преразглеждане на Директивата 2001/110 относно меда“, подчерта заместник-министърът.
Възможностите на биоикономиката, в контекста на настоящите предизвикателства, със специален акцент върху селските райони, също беше сред обсъжданите теми на Съвета. Заместник-министър Събев посочи, че дигитализацията на биоикономиката ще осигури по-ефективно разпределение на биомасата и проследяемост на използването ѝ за производство на храни и биобазирани продукти. „Необходимо е да се постави акцент на регионалните измерения на биоикономиката, както и да се предприемат допълнителни действия за оптимизиране на използването на биомасата и отпадъци във връзка с прилагането на селско стопанство“, заяви аграрният заместник-министър. Той информира, че България си поставя амбициозната цел да продължи активно дейностите по насърчаване на биопроизводството, използване на остатъците от първичното селскостопанско производство, преработвателната промишленост, използването на енергията от възообновяеми енергийни източници, засилване на сътрудничеството на земеделските стопани и преработватели с науката и неправителствения сектор, както и насърчаване на обученията.