Още с поникването есенниците се нападат от житни мухи

Още с поникването си есенниците се нападат от редица неприятели, които вредят на кълновете, младите стъбла и листа и в повечето случаи растенията загиват. Неприятелите могат да причинят разреждане на посевите, а понякога да се и наложи разораването им при големи повреди. За есенниците икономически опасни са житните мухи, листните въшки, житните бегачи, трипсовете, телените и лъжетелените червеи, полевката, растителните дървеници.
Житните мухи у нас са широко разпространени, но най-големи поражения нанасят черната пшеничена муха, хесенската и шведската в ранните фази от развитието на пшеницата и ечемика. От техните повреди посевите се разреждат и добивите намаляват. Най-висока численост от мухите се наблюдава в посевите, засети след стърнище, при ранна септемврийска сеитба, при достатъчна влага преди и след сеитбата. Като цяло – рано засетите посеви – преди 15 октомври са по-податливи на нападение на житни мухи.
Черната пшеничена муха (Phorbia fumigate Meigen) и хесенската (Mayetiola destructor Say.) имат по 2 поколения годишно – есенно и пролетно, а шведската (Oscinosoma (Oscinella) frit L.) – три: есенно, пролетно и лятно.
Възрастните не причиняват никакви щети при хранене, но снасят яйцата си върху листата в рамките на 2 до 4 дни след поникването. Яйцата на хесенската муха се излюпват в рамките на 10 дни и ларвите (личинките) започват да се движат надолу по стъблото точно под обвивките на листата. Когато са на или близо до върха на растението, те използват устните си части, за да разтърсят тъканта и да се хранят със сока през раната.
Ларвите на изброените по-горе житни мухи се хранят с върха на нарастване на младите стъбла и в резултат централният лист завяхва, пожълтява и изсъхва, а при дръпване лесно се измъква. В такива случаи централно стъбло не се образува. Ларвите предпочитат сочната и нежна тъкан в долната част на младите растения, които при засушаване бързо загиват. Ако нападението е на по-стари растения, те образуват много братя, а в основата остават луковично удебелени и деформирани.
В години с неблагоприятни метеорологични условия за развитието на пшеницата опасността от житните мухи е голяма. Голяма част от засегнатите растения загива, без да са развили допълнителни братя и посевите силно се разреждат. Растенията, които оцелеят са слабо устойчиви на студ и през зимата лесно измръзват.
Повредените стъбла от хесенска муха в по-късен етап се изкривяват, не образуват класове или класовете имат по-малък брой зърна с ниско тегло. Посевите с по-висока степен на нападение приличат на бити от градушка.
За ограничаване на повредите от житни мухи се съчетават агротехнически и химически мерки. Обследванията на посевите дават възможност да се проведе навреме пръскане срещу неприятелите. При икономически праг на вредност 3 боя мухи/ кв. м се извършва пръскане с един от регистрираните инсектициди: Децис 100 ЕК, Моспилан 20 СП и други.
Ани Тодорова
На снимката: Ларва и какавида на хесенска муха във връхната част на младо пшеничено растение
Снимка-източник: https://guide.utcrops.com