„Аз смятам, че държавата има изключително голяма вина за наличието на тези „виртуални животни“, каза Мария Степанчева, председател на Асоциацията на биволовъдите в България, днес, по време на пресконференция, организирана от Българската аграрна камара /София, Пресклуб БТА/. Тя направи този коментар в отговор на журналистически въпрос, че при проверки от страна на земеделското министерство, във фермите, се установяват много „виртуални животни“.
Както каза и г-н Симеон Караколев (Национална овцевъдна и козевъдна асоциация), проверките се правят в период, в който те не играят никаква роля, тъй като е минал срокът за задържането на животните до месец септември, за да докажат продукцията си по мерките за субсидиране, каза още тя и поясни: След този период хората могат да си продават животните. Съгласно Закона за ветеринарно-медицинска дейност тази продажба трябва да става официално с пътни листове, т. е. животното отива от обект „еди кой си до обект еди кой си“. И ако ветеринарният доктор не приеме конкретното животно в този животновъден обект – ТОВА ЖИВОТНО СТОИ ВЪВ ВИРТУАЛНОТО ПРОСТРАНСТВО, докато бъде прието (документално). А ако не го приеме, то си остава в това виртуално пространство. И точно това е причината да има много „виртуални животни“, и хората да препродават животните на „джамбази“, коментира г-жа Степанчева. Защото тези купувачи дават много по-висока цена, отколкото, ако ти официално си продадеш животното на кланицата с пътен лист, поясни тя. Но в кланицата има животновъден обект и продажбата е съвсем законна и официална, според наредбата. Ако купувачът няма собствен животновъден обект и стопанинът няма как „ да го изпише“ – животното остава да се води като умряло или за собствена консумация. Това е причината. Така и не решиха проблема в наредбата, напр. фермерът да ви пусне фактура, ако вие искате да си вземете едно животно – да си го доотгледате и/или да и го заколите за собствени нужди. Но, според действащата наредба, фермерът няма право да ви го продаде, защото вие нямате собствен животновъден обект. Това ви кара да търсите „ другите вратички“. И докато това не се регулира в наредбата, няма изобщо да се случат нещата.
Г-жа Степанчева дори помоли журналистите да поставят този въпрос пред БАБХ, защото те като фермери са го поставяли много пъти без успех, а това е изключително голям въпрос за овцевъдството. Държавата губи и от това, че по Великден и Гергьовден фермери продават агнета без документи, но въпросът е нормативно не решен. И сета при проверките, фермерите са готови да платят един акт от едва 150 лева за липсващите животни, като се оправдават, че са ги продали на частници, защото не им достигат фуражи и т. н.
Светлана Боянова, Изпълнителен директор на Българската аграрна камара, съобщи, че въпросът за промяна на цитираната наредба за регламентиране на продажбите, вече е предложен в пакета със законодателните инициативи на камарата през есента на 2023 година.
Яна Брезовска
Снимка: Pixabay