Карината – култура с бъдеще – ще бъде ли икономически оправдана и за Европа
By praadmin
0
411 Views
- Home
- Растителна защита
- торове
- семена
- Карината – култура с бъдеще – ще бъде ли икономически оправдана и за Европа
By praadmin
0
411 Views
Brassica carinata, известна като Етиопска горчица, Абисинско зеле или Карината, е сред най-старите култивирани маслодайни култури, съобщава сайтът https://edis.ifas.ufl.edu (Институт по хранителни и селскостопански науки към Университета на Флорида, САЩІ).
Подобно на познатата и масово култивираната маслодайна култура рапица (Brassica napus), застъпена и в България, каринатата принадлежи към ботаническото семейство Кръстоцветни (Brassicaceae). Смята се, че е хибрид между Brassica nigra и Brassica oleracea. Най-често е наричана с видовото й име – Карината (Carinata).
Carinata е нехранителна суровина, чиито маслодайни семена имат нисък въглероден интензитет и се използват за усъвършенствани възобновяеми горива (биогорива) и химикали с висока стойност и съпътстващи продукти. Като зимна култура, карината може да допълни съществуващите системи на земеделие и сеитбообръщения за прилагане на устойчиви земеделски практики. Маслото на карината има уникален профил на мастни киселини, включително високо съдържание на ерукова и линоленова киселина в извлеченото масло, което го прави подходящо за производство на устойчиво авиационно гориво. Сортове на етиопската горчица се отглеждат в канадската прерия, в югоизточната част на САЩ и в северните равнини на САЩ. В момента се отглежда с търговска цел в Аржентина и е предвидено за повторно въвеждане в югоизточната част на САЩ, четем в https://edis.ifas.ufl.edu. Глобалната семенарска компания NUSEED® е патентовала карината със собствена марка и доставя семена В Южна Америка, САЩ, а в Австралия и Европа напредват програмите за научни изследвания и разработки. Nuseed Carinata е нехранителна сертифицирана покривна култура, отглеждана за устойчива нисковъглеродна енергийна суровина. Тя намалява емисиите, когато се използва за заместване на изкопаемите горива и премахва въглерода от въздуха, като го възстановява, за да помогне за регенерирането на почвата, докато расте между основните сеитбообращения, пише в https://nuseed.com.
В цитираната по-горе, в началото на страницата, статия – на Институт по хранителни и селскостопански науки към Университета на Флорида, САЩ се предоставят препоръки, базирани на изследвания, проведени в Университета(UF) и от други югоизточни университети в Алабама, Флорида, Джорджия, Южна Каролина и Северна Каролина (САЩ), през последното десетилетие, които публикуваме с известни съкращение тук.
В момента хибридите Carinata се тестват на множество места в Северна Флорида и Югоизточните щати (Мисисипи, Алабама, Джорджия, Южна Каролина и Северна Каролина), за да се идентифицират устойчиви на замръзване, високодобивни, ранозреещи и ефективни в използването на азот сортове, които са адаптиран към този регион, се казва в публикацията на UF. И още – ранното прибиране на реколтата е важно агрономично съображение при системите за зимно отглеждане. При сеитба до средата на ноември и прибиране на реколтата в началото на май, карината може да бъде ефективна без да се намаляват добивите от следващите култури. Предварителните констатации предполагат, че Carinata предоставя екосистемни ползи, подобни на други зимни покривни култури: намалява ерозията на почвата, потиска плевелите, подобрява почвеното плодородие (чрез добавяне на органична материя към почвата) и осигурява източник на храна за опрашителите. Добър медонос.
Carinata е агрономически оправдана и по-устойчива на замръзване от други маслодайни култури, в т. ч. и от зимната маслодайна рапица. В семената й има относително високо съдържание на масло (повече от 40%). Растенията като цяло са с по-голям размер, но с по-ниски нива на полягане и пречупване в сравнение с други видове рапица. Въпреки че е по-устойчива на топлина и суша от рапицата, карината предпочита по-ниски температури, което я прави подходяща като зимна култура в югоизточната част на САЩ, са установили изследователите.
Статията е адаптирана, като са използвани информации в сециализирани интернет сайтове. Снимка: източник: https://www.shutterstock.com
Пълният текст на статията може да прочетете в бр.5/ май 2024 г. на сп. „Практично земеделие“